Ее от толкоз време се каня за туй умозаключение - най-накрая ще го направя.
Чудех се кво ме влече най-много у живота - пари, лаладжийство, мързел, а накрая разбрах, че друсам на стрес, deadline-и и burnout. Също съм циничен и безчувствен кат "корпоративно типче" и гледам на хората като на "ресурси".
🤔 И некак си разбрах, че не се виждам кат "богатия дебел усмихнат тарикат дето помага на хората, върти далавери и нарушава всеки закон, който види, но иначе е патриот" и в същото време "почива постоянно и гони успеха".
По-скоро се виждам като "слаб заможен сърдит корпоративен тип, избрал да е между морала и тарикатлъка, най-вече избрал лаладжийството, дето спазва повечето закони, праи некви дребни схеми, не помага на хората, ама и не им вреди и не е патриот, но си плаща данъците" и в същото време "се гърби с всекви deadline-и, burnout-ва и прави неща дето са на пръв, втори и трети поглед безцелни". 🙄 И хората го гледат и му се чудят и не могат да го разберат - но и той не се разбира.
Та, сори Путкоскубач. Не мисла да ставам Remote .NET Dev. Ще катеря корпоративната стълбица. Кат ще гледам всека следваща работа да е "за повече пари", па ако е и "за по-висока титла" - нема лошо.
Верно по другия начин мое да направя повече пари, за по-кратко време, ама за кво са ми? Щото аз:
- Мразя да пътувам. Едва ли има нещо дето мразя повече от тва да отида некъде само за да си нащракам 5 снимки. Не се сещам за място дето съм бил и да съм казал "Ее добре, че го видях тва място!"
- Мразя да почивам. 1-2 дена на плажа за година ми стигат напълно за почивка (ее вече за "тен" си требват повече). Много бързо успявам да презаредя батерията. То след 5 burnout-a почва да не ти прави впечатление.
- Мразя да харча кинта по социални събития и да се виждам с хора. Едно че не пия, второ че спрех да ям особенно, трето че мразя smalltalk-a, четвърто че нема да свалям путки по събития, щото ще си ходя на коври. 🤔 Най-много да ходя чат пат по некви network събития да се видя с некой друг "успешен човек" и да го питам за съвети - а за туй много пари не требват.
Особенно пък в България дето "нема социални класи" и гледаш на една маса "царе и селяни". Докат си обикалям из село, мое да мине Баце с ДжипкаТВ и да го питам за съвет. Тука "големите босове" са "сърцати и достъпни за хората".
Та реално погледнато това дето искам да правя - мога да го правя и без много пари. И то даже да правя пари с него. Да бачкам здраво и да burnout-вам.
За коври нема да ми требват толкоз пари - та нп.
Преди се замислих за повече пари, щото почнах да се сравнявам с другите в държавата, ама тва е много погрешно мислене. Пътят към богатството е "да си гледаш у своята паничка и да си я пълниш", а не да тичаш по масите и да събираш чужда храна и да си "разлееш паницата".
Та лека полека ще се пробвам да стана сериозен човек, па ако катеренето на стълбата е свързано с много лаладжийство...