🤔 Умозаключение - Почвам да се замислям дали да кандидатствам в Харвард. Ясно къде Кирчо и Кокорчо са станали "наивни момчета като Захата".

The day Shana screamed that she wanted to go to the beach, Lauren had been concerned about her daughter’s boyfriend, Jeff.

Jeff was from a very wealthy and permissive family, and at fifteen, Shana had already had sex with him. Jeff ’s parents allowed them to do it in their house, a fact Shana had kept hidden from her parents until she had a pregnancy scare. Since Jeff wasn’t going away, Lauren decided it was best to get to know him.

And the more she did, the more she liked him. Jeff was lavishing Shana with gifts (something Lauren wasn’t thrilled about, but she didn’t want to hurt his feelings), and Shana was happy when he was around. She made deals with her parents: “Come on, Mom, I’m really stressed out, and if he comes over for an hour I’ll feel better. I promise to finish my work after he leaves.” She often snuck him back in, and the two were thick as thieves.

Shana had been seeing Jeff for eight months. The day after she told her mom how much she loved him, Shana showed up at home after school with Mike, a boy she had sworn was just a friend. When Lauren went up to check on them, the door was closed. When she opened it, they were, as she put it, “sucking face.”

Since she had allowed Shana to be sexually involved with Jeff, Lauren didn’t know what to do. It was clear that Shana’s impulses were getting out of control.

A girl’s emotional centers become highly responsive at puberty. Her brain’s emotion- and impulse-control system—the prefrontal cortex— has sprouted many more cells by the age of twelve but the connections are still thin and immature.

As a result, a teenage girl’s mood changes, resulting in part from the increased emotional impulses blasting in from the amygdala, are more rapid and dramatic. Her prefrontal cortex is like an old dial-up modem receiving signals from broadband.

It can’t handle the increased traffic from the amygdala, and it often becomes overwhelmed. Teenagers, therefore, often cling to an idea and run with it, not stopping to consider the consequences. They become resentful of any authority that wants to head off their impulses.

🤔 Умозаключение - а ама то си било "курвещинка". Нищо особенно.

Boys and girls have the same risk of depression, before the hormones of puberty.

But by age fifteen, girls are twice as likely to suffer from depression. Genetics may also play a role in female depression.

In certain families with high depression rates, for example, researchers have found a mutation in a gene called CREB-1 that puts teenage females—but not males—at higher risk for clinical depression.

🤔 Умозаключение - CREB-1 may put teenagers under depression, but GERB-4 put whole Bulgaria under oppression.

Falling in love is one of the most irrational behaviors or brain states imaginable for both men and women.

The brain becomes “illogical” in the throes of new romance, literally blind to the shortcomings of the lover. It is an involuntary state.

Passionately being in love or so-called infatuation-love is now a documented brain state. It shares brain circuits with states of obsession, mania, intoxication, thirst, and hunger.

It is not an emotion, but it does intensify or decreases other emotions.

The being-in-love circuits are primarily a motivation system, which is different from the brain’s sex drive area but overlaps with it. This fevered brain activity runs on hormones and neurochemicals such as dopamine, estrogen, oxytocin, and testosterone.

The brain circuits that are activated when we are in love match those of the drug addict desperately craving the next fix.

The amygdala— the brain’s fear-alert system—and the anterior cingulate cortex—the brain’s worrying and critical thinking system—are turned way down when the love circuits are running full blast.

Much the same thing happens when people take Ecstasy: the normal wariness humans have toward strangers is switched off and the love circuits are dialed up. So romantic love is a natural Ecstasy high.

The classic symptoms of early love are also similar to the initial effects of drugs such as amphetamines, cocaine, and opiates like heroin, morphine, and OxyContin.

These narcotics trigger the brain’s reward circuit, causing chemical releases and effects similar to those of romance. In fact, there’s some truth to the notion that people can become addicted to love.

Romantic partners, especially in the first six months, crave the ecstatic feeling of being together and may feel helplessly dependent on each other. Studies of passionate love show this brain state lasts for roughly six to eight months.

This is such an intense state that the beloved’s best interest, well-being, and survival become as important as or more important than one’s own.

During this early phase of love, Melissa was intensely memorizing every detail of Rob. When she had to go to L.A. for a week to show a piece of her new film project at a conference, both struggled with the separation.

This was not just some fantasy; it was the pain of neurochemical withdrawal.

During times of physical separation, when touching and caressing is impossible, a deep longing, almost a hunger, for the beloved can set in.

Some people don’t even realize how bonded or in love they are until they feel this tugging at their heartstrings when the beloved is absent. We are used to thinking of this longing as only psychological, but it’s actually physical.

The brain is virtually in a drug-withdrawal state.

“Absence makes the heart grow fonder,” your mother would say as you were moaning in pain because he was away. I can remember the early days of dating my husband, when I already knew he was “the one” but he didn’t yet. During a brief separation he “decided” we should get married—thank goodness for dopamine and oxytocin withdrawal.

His heartstrings finally got the attention of his very self-sufficient and independent male brain, as his friends and family will tell you. During a separation, motivation for reunion can reach a fever pitch in the brain.

Rob was so desperate in the middle of the week for physical contact with Melissa that he flew down to see her for a day. Once reunion takes place, all the components of the original loving bond can be reestablished by dopamine and oxytocin.

Activities such as caressing, kissing, gazing, hugging, and orgasm can replenish the chemical bond of love and trust in the brain.

The oxytocin-dopamine rush once again suppresses anxiety and skepticism and reinforces the love circuits in the brain.

🤔 Умозаключение:

Injecting the hormone oxytocin or dopamine into the brain of a social mammal can even induce cuddling and pair bonding behavior without the usual prerequisite romantic love and sexual behavior, especially in females.

And consider a Swiss experiment in which researchers gave a nasal spray containing oxytocin to one group of “investors” and compared them with another group who got a placebo nasal spray.

The investors who got oxytocin offered up twice as much money as did the group who got only the placebo.

The oxytocin group was more willing to trust a stranger posing as a financial adviser — feeling more secure that their investment would pay off.

This study concluded that oxytocin triggers the trust circuits in the brain.

🤔 Умозаключение:

Почнали са да правят тестове, освен върху животни и върху "инвестери". 😨

Плаша се дали и аз не съм обект на тест без да зная. 😖

Рабина беше прав!

Четейки книгата си намерих диагнозата:

"Синдром на Аспержата" или "High functioning autisum" 😅

🤔 Умозаключение - чувствам се горд, че съм на върха на аутизма! 😎

Подозирам, че с Рабина сме с една и съща диагноза (той сигурно и аспержи е почнал да сади), а Захата си е "нормалнен педал аутист"...

П.П. Впрочем синдромът на аспержата се получава от "прекалена доза тестостерон" - колко поиче тестостерон има човек, толкоз по-първобитен е и по-бигот е. Нищо чудно, че кат некво IT почнах да рекетирам мутри, и хората ми бегат от пътя като ходя.

П.П.П. И Елън Мъск има "синдром на аспержата". Яко! 😁 Значи с чиста съвест може да прати хора да умрат по пътя към Марс. Ей такива реални хора ако водят войните и управляват света, нема да останат "селяни" да се правят на "отворени".

П.П.П.П. Ехее, его къде бил ключът към успеха. Имал съм го през цялото време - "150 успешни хора със синдром на Аспержата"!

Ся почнах да чета книжката "The Like Switch" писана от некъв агент на ФБР и обяснява как разпитвал хората:

My profession boiled down to getting people to like me. My work with “Vladimir” (I have changed the names and identifying characteristics of those I discuss and have created some composites to best illustrate what my work has demonstrated) illustrates this point well.

Vladimir had illegally entered the United States to commit espionage. He was caught in possession of classified defense documents. As an FBI Special Agent, I was assigned to interview Vladimir.

At our first meeting he made a vow not to speak to me under any circumstances. I then began the process of countering his defiance by simply sitting opposite him and reading a newspaper.

But at a carefully planned time, I deliberately folded the newspaper and left without saying a word. Day after day and week after week I sat across from him and read the newspaper while he remained mute, handcuffed to a nearby table.

Finally, he asked why I kept coming daily to see him. I folded the newspaper, looked at him, and said, “Because I want to talk to you.” I immediately returned the newspaper to the upright position and continued reading, ignoring Vladimir. After a while, I got up and left without saying another word.

🤔 Умозаключение - а аз си мислех, че аз не работя. 😆 Сетих се и за Joe Pistone - ФБР агентът за който е правен филма "Дони Браско". Тоя е бил 6 години "под прикритие в Италианската мафия" (върти схеми, ходи по хотели, пише репорти), но първите 6 месеца бил само по барчета да се запознае с мафиоти. 😅

Дейба, у Фацебука ме беха обвинявали, че съм "агент на ДС" - може и да е верно, като се има в предвид как небачкам и проучвам некви мафиотски групировки.

В ТУ-София се базиках, че съм "спяща клетка" щото си спях по лекциите на преподавателите (същите на които ся им искам препоръки за докторантура). Сигурно ще ме препоръчат с думите:

"Туй момче спи много спокойно и не хърка много!"

Подозирам, че с Рабина сме с една и съща диагноза (той сигурно и аспержи е почнал да сади), а Захата си е "нормалнен педал аутист"...

Нямам отклонения, ако не броим че си падам малко чобанин на приказки. На село е тъй.

OPERATION SEAGULL

His code name was Seagull. He was a highly placed foreign diplomat. He could be a valuable asset if he became a spy for the United States. The problem was, how do you convince somebody to pledge their allegiance to an opposing country? The answer was to befriend Seagull and make him an offer too tempting to refuse.

...

The challenge became how to get close enough to Seagull to make him a financial deal without “spooking” him. The FBI operative, Charles, was told to slowly and systematically grow a relationship with Seagull, like aging a fine wine to bring out its best flavor, to a point where the time was ripe to approach him with an offer.

...

Surveillance had determined that Seagull routinely left his embassy compound once a week and walked two blocks to the corner grocery store to shop.

Armed with this information, Charles was instructed to station himself at various locations along Seagull’s route to the store. He was warned never to approach Seagull or threaten him in any way; instead he was to simply “be there” so Seagull could see him.

After several weeks of being in the same vicinity together, Seagull made eye contact with the American operative. Charles nodded his head, acknowledging Seagull’s presence, but showed no further interest in him.

More weeks passed and, as they did, Charles increased his nonverbal interaction with Seagull by increasing his eye contact, raising his eyebrows, tilting his head, and jutting out his chin, which are all nonverbal signs that scientists have discovered are interpreted by the human brain as “friend signals.”

Two months elapsed before Charles made his next move. He followed Seagull into the grocery store he routinely visited, but kept his distance from the foreign diplomat. With each new trip to the store, Charles continued to enter the grocery as well, still maintaining space between himself and Seagull but increasing the number of times he passed the diplomat in the aisles and increasing the duration of visual contact with him. He noted that Seagull bought a can of peas on each of his shopping excursions.

With this new information, Charles waited a few additional weeks and then, on one occasion, followed Seagull into the store as he usually did, but this time to introduce himself to Seagull. As the foreign diplomat reached for a can of peas, Charles reached for the can next to it, turned to Seagull, and said,

“Hi, my name is Charles and I’m a Special Agent with the FBI.”

Seagull smiled and said,

“I thought so.”

From that first innocuous meeting, Charles and Seagull developed a close friendship. Seagull eventually agreed to assist his new FBI friend by regularly providing him with classified information.

A casual observer, watching the many months’ wooing of Seagull, might wonder why it took so long for the first meeting to take place. It was not by accident. In fact, the entire Seagull recruitment strategy was a carefully choreographed psychological operation designed to establish a bond of friendship between two men who would, under normal circumstances, never contemplate such a relationship.

🤔 Умозаключение - и аз така разправям на немците. 😄 Програмирането е "сложна и внимателно обмислена операция", но иначе и моята работа протича по същия начин:

1. След 1-2 седмици правя "очен контакт с кода".

2. След още няколко седмици си "клатя главата и краката".

3. След 2 месеца отварям Visual Studio да видя какво съм писал.

4. И след още няколко седмици пиша коментар "Здравей, аз съм програмист!", а Visual Studio отговаря "Така си и мислех!"

🤔 Ей, а аз що се оплаквах, че нашите ченгета не работят - то по цял Свят никой не работи...

Хах, сега чета една книга "The Game" дето един колега ми бе разправял за нея.

Готиното е, че я чета след като четох книгата "The Mystery Method" дето се разправяше за Mystery - най-добрият pickup artist в Света изебал 1000+ женски (дето е обяснил как се свалят жени в "алгоритми" кат за IT-та; и верно действат "алгоритмите" - тесвах ги на неколко бургазлийки миналото лето). За него разправят, че е 2-рият ебал най-много след Хю Хефнер (или 3-тият след Ченгис хан).

Но ся книгата е от гледната точка на Style - един приятел на Mystery (те там са неколко педалчета с прякорчета Mystery, Style, Sin и др.)

🤔 И аз четох "The Mystery Method" и си мисля:

"А бе тея играчи знаят как да играят, ама са пристрастени, като другите наркомани и не могат да влязат в истинска връзка. Ся се хвалят тука - пишат книжки, уу аа. Правят кинта, ама после ще страдат и нема да имат убав край."

😁 И познах - ей как започва "The Game":

...

This wasn't a normal kind of crying. Ordinary tears are understandable. But Mystery was beyond understanding. He was out of control. For a week, he'd been vacillating between periods of extreme anger and violence, and jags of fitful, cathartic sobbing. And now he was threatening to kill himself.

There were five of us living in the house: Herbal, Mystery, Papa, Playboy, and me. Boys and men came from every corner of the globe to shake our hands, take photos with us, learn from us, be us. They called me Style. It was a name I had earned.

...

Our destination was the Hollywood Mental Health Center on Vine Street. It was an ugly slab of concrete surrounded day and night by homeless men who screamed at lampposts, transvestites who lived out of shopping carts, and other remaindered human beings who set up camp where free social services could be found.

Mystery, I realized, was one of them. He just happened to have charisma and talent, which drew others to him and prevented him from ever being left alone in the world. He possessed two traits I'd noticed in nearly every rock star I'd ever interviewed: a crazy, driven gleam in his eyes and an absolute inability to do anything for himself.

...

When we arrived, the social workers led him down a long, dark hallway and into a claustrophobic cubicle with a sheet-vinyl floor. The therapist sat behind a desk, running a finger through a black tangle in her hair. She was a slim Asian woman in her late twenties, with high cheekbones, dark red lipstick, and a pinstriped pantsuit.

Mystery slumped in a chair across from her.

"So how are you feeling today?" she asked, forcing a smile.

"I'm feeling," Mystery said, "like there's no point to anything." He burst into tears.

"I'm listening," she said, scrawling a note on her pad. The case was probably already closed for her.

"So I'm removing myself from the gene pool," he sobbed.

She looked at him with feigned sympathy as he continued. To her, he was just one of a dozen nutjobs she saw a day. All she needed to figure out was whether he required medication or institutionalization.

"I can't go on," Mystery went on. "It's futile."

🤔 Умозаключение - Потките са му ебали макята на тоя играч! Ся чета книгата с наслада - не толкоз да разбера "свалките", а кво е станало с Mystery. 😁 Дали е станал Захата или не.

А е го Хю Хефнер - бизнесмен с коври, а не "сваляч":

When I first met Hugh Hefner, he was seventy-three. He had slept with over a thousand of the most beautiful women in the world, by his own account, but all he wanted to talk about were his three girlfriends—Mandy, Brandy, and Sandy. And how, thanks to Viagra, he could keep them all satisfied (though his money probably satisfied them enough).

If he ever wanted to sleep with somebody else, he said, the rule was that they'd all do it together.

So what I gathered from the conversation was that here was a guy who's had all the sex he wanted his whole life and, at seventy-three, he's still chasing tail.

🤔 Умозаключение - и играчите, не минават "теста на Дарвин":

А ей ся чета:

That night, I called Mystery in Toronto, where he was living with his parents, his two nieces, his sister, and her husband.

Ей тва е - до тва води гоненето на коври... тея си мислят, че са "играчи", а всъщност "жените ги играят". 😰

Един от многото

When I first met Hugh Hefner, he was seventy-three. He had slept with over a thousand of the most beautiful women in the world, by his own account, but all he wanted to talk about were his three girlfriends—Mandy, Brandy, and Sandy. And how, thanks to Viagra, he could keep them all satisfied (though his money probably satisfied them enough).

If he ever wanted to sleep with somebody else, he said, the rule was that they'd all do it together.

So what I gathered from the conversation was that here was a guy who's had all the sex he wanted his whole life and, at seventy-three, he's still chasing tail

Морталите НЯМАМЕ сетива за реалност а само модели които ни помагат да оцеляваме и продължаваме веригата с други мортали, така наречената сексуалност НЕ е реалност, модел е, тоя модел е бил различен през епохите и религията и досега служи като инструмент за контрол нещата да не излязат извън релси досежно императива - оцеляване и спред на вида (което ни прави доста по-неуспешни от хлебарките примерно но понеже хлебарките не коментират у Дневник и двата вида съжителстваме хепи всеки с въображаемото си превъзходството).

Тоест тоя Хю е по-долу от педалите дето си имат гадже и там цуни гуни а у, сегашния модел там с хетеросексуалности, клети женици с напомпани с лайна патешки джуки и грозно стрърчащи неща на нивото дето би трябвало да има нормално виснали цомби е неква гротеска.

Ебането е директна жица която Мада Нейча ползва за да ни действа в неква там нейна посока, по принцип оцеляване и спред но се наблюдава и една сюжетна линия на опит за удължаване на звената на веригата което като опит за 'обяснение' не се покрива от сегашния модел така както дизайна на миг петнайсе примерно не е адекватен за времената на еф петнайсе, нито мига нито ефката са съвършената реалност у жанра, просто модели стараещи се да са максимално полезни на възможно най-практична цена, Мада Нейча е много корав капиталис :)

Един от многото

Аве, аз за ташака си направих IQ, не помня точно но беше от 125 нагоре. Май 135.

За разлика от умника от картинката нямам деца наркомани. Не мисля и да се самоубивам, ако стабилизирам системата просто да не седя в Голямо Гето и да не купувам много корпоративна храна.

Ся докато вероятно влизам в нова фаза в разправиите с "имотните мутри" (и може би ще се наложи да умрат, ако ми създават проблеми и нещо ми се случи), мозъкът ми се размърда, мозъчните клетки се подредиха и ми дойде план дето вече го виждам на 60+% как се случва.

Бех се понаплашил последните месеци и спрях да мисля на високи обороти (а и изчетох бая книги "как мислят жените", което също ми намали мозъчния капацитет), ама вече съм с мисълта:

"Ако ще се мре - да се мре и да се свършва!"

Планът ми най-накрая може да ме дигне отвъд една летва дето до тоя момент се чудех как може да бъде мината. А то е лесно:

РАБОТИ С ЧУЖДИ ПАРИ!

Та планът ми е следният (ще пропусна неколко детайла, че не искам да си образувам конкуренция преди да съм започнал каквото и да е):

1. Със зет ми си правим фирма за сделки с недвижими имоти (какви - не казвам).

2. Първоначално реализираме 1-2 сделки с наши пари (да опипаме пазара).

3. Почваме да реализираме сделки с банкови кредити. Ако сделката е неуспешна банката си прибира имота (може да загубим самоучастието, но е поносим риск). 50% от спестяванията ми са в ETF-и за всеки случай.

4. През туй време карам Executive MBA с фокус Finance (па токувиж бачкам и като контракторче).

5. Изкарвам нужните серфитикати и цигании необходими за финансов консултант.

6. Продължавам се докторантурка (и др. докато не ме хване мързела).

7. Хвърлям 100 бона в зелено за да завърша Харвард.

8. Регистрирам REIT фонд и използвайки името което ще съм си създал до тоя етап, контакти и др. почвам да работя с пари на инвестери.

9. И вече ще пробвам да го разраствам уу аа - до където може.

Тва мангалите на Илиенци са го адоптнали отдавна и му викат кон-сигнацеа, брачед

Delegate

Тва мангалите на Илиенци са го адоптнали отдавна и му викат кон-сигнацеа, брачед

Назад съм с циганските термини, съжалявам.

Знам само:

"Сокерес. Мангава ту."

Верно 🤔 требва да го науча тоя език, че както е тръгнало...

🤔 А бе чудя се - тоя смотаняк и загубеняк Васил Левски, за кво му е било да умира за тая паплач!? То и турците са го питали тоя въпрос едно време...

Дано некой БГ келеш навремето да му е тафил тялото и да го изнесъл от Гетото, та да не се срамува, че в погребан в КМБ - "чистата и свята република"...

Да я върна тая тема на първа страница - тея дни стигнах до умозаключение и почнах да схващам бокса.

Не е важна силата, а бързината и техничността. Най-важна е бързината, после техничността, после силата. И разбира се и издръжливостта (ама тя почти се припокрива със силата).

Примерно аз мога да съм бая бърз и с "неправилни" удъри удрях и помощник треньора и един друг дето пак е от бързите в залата. А и имам сила да млатя (и тренера и други казват, че съм по-як от над 1/2 от хората в залата; а още не съм се напомпал на макс във фитнеса).

Обаче ми куца техниката, но тренера казва, че бързо схващам. А аз съм "упорит циганин" - ще тренирам 2-3 години и да ме бият здраво. Ся отивам на летен лагер баш за тая цел - "да се хвърля у дълбокото".

Та бързак може да пребие бавен (силен) и техничен боксьор (ако другия не го удари).

Бърз и техничен, може да пребие бърз боксьор.

Най-лошото е да ти се падне бърз, техничен и силен бокьор.

Примерно Тайсън е нисък пич - въобще не отговаря на типичната представа за "яка батка от фитнеса". Ама е як, издръжлив, но много по-важното - много е бърз и техничен. Докато се усетиш ще те е трупирал.

Ей - помня едно време дето си мислех, че "фитнес батките" са "яки", а сега разбирам, че са само "напомпани". Даже боксьорите вече не ги смятам за "яки" - един MMA-ец дето ще им влезе с колена, лакти и спъвания ще ги потроши. А с бухалка и чук (като Любо Чука) ще ги натроши още повече. 😅

Та интересен е тоя свят - некъв слаб, бърз и жилав MMA-ец ще трупяса некъв дебел, голям и здрав боксьор, камо ли пък некъв още по-голям и здрав "фитнес батка". 😆

🤔 Умозаключение - България никога не е имала "силна армия". Винаги е имала "бърза армия" и чат пат "технична армия".

По-тва си приличаме с немците. Докато примерно Русия и Турция имат "силни армии".

През целата ни военна история сме печелели битки с "бързина" и тук там "изобретателност". За тва сме били бая по-големи империи от нас. Макар, че "издръжливостта" ни куца и за тва сме били 7 века под робство.

То за тва с всяка "оптимизация" на военното дело и повишаване на "бързината" му - българите ставаме със все по-слаба армия.

Кога боя е бил - пешаци или конници, сме били "царе на континента" (хуни и др.), кога са се вкарали по-сложни техники сме били "регионална сила", а ся сме "слуги". 😄

и аз да дам своя принос: забележителен реакционер , спуках се да се хиля