Ей тая нощ, сънувах че наемателят ми е подпалил апартамента и всичко беше много реалистично (макар, че сънувах че апартамента ми е на 1-ви етаж некъде до некъв пазар, а той е в една кооперацийка на 6-тия етаж реално; ама беше като истинско).
И ми стана тъпо, ама не реагирам емоционално и директно казах на тея около мене:
(1) Мама му дейба, тоя тъп наемател. Ок, значи - хубавото е, че кооперацията още стои, т.е. част от апартамента е ок.
(2) Викаме застрахователите да оценят щетите.
(3) Сменяме ключалката, кой го знае тоя боклук - сигурно е взел ключа и може да реши пак да ни направи мръсно.
(4) Ако ни се оправдава, че погрешка е запалил апартамента, или забравил нещо включено - правиме се, че го разбираме, докато го намерим къде се крие и го съдим до дупка.
(5) Проверяваме тоя дето му плаща - дали не се крие там.
(6) Викаме човек да оцени дали има структурни щети.
(7) Сметаме обзавеждането и тапетите, колко ще струва. Назад ще съм с няколко хиляди, но ще ги преживея и ще ми е урок.
После се събудих и като разбрах, че съм сънувал си помислих "Хм, апартаментът ми не е изгорял! Интересно!" (повече се бех изпотил, кога разбрах, че "брокерът ми е прав" и "цените на имотите ще се вдигат").
🤔 Умозаключение - дадох си сметка, че съм човек дето "кризите го държат жив". Затова и бих реагирал доста по "не-емоционално" на дадено нещо, а ще търся решение.
Постави ме в идеалната ситуация, дето мога да си клатя краката по цял ден, да съм щастлив и да си живея живота (примерно както съм в момента) и сам ще си измисля как да си усложня живота. Ей го - ся ще записвам магистратура дето ще ме държи ропче 3 години.
Мисля си, че аз, Захата и Рабина сме некви индивиди дето сами си причиняват мизерийката. И упорито я търсим! 😟
Нищо де - туй ме държи жив. Нормалният живот не е за мене!