Като четох на Рабин творенията, в които трябва да му се признае, вкарва доста труд, реших да попитам какви са ви отношенията с поезията?
Четете ли? Знаете ли нещо наизуст? Пишете ли тайно поезия и да я криете в чекмеджето? Някой може да е издавал... Признавайте си бързо!
Аз лично не мога да кажа, че си умирам за поезия, но понякога чета и с удоволствие.
Вапцаров мога да го чета постоянно. Смирненски също, но не всичко. Висоцки също го чета и слушам често. Гео Милев – специално "Септември" си го препрочитам редовно - според мене е шедьовър от световна величина!
Но например Вазов не го понасям много – нито поезията му, нито прозата. Прекалено много патос не ми понася.
Мойта "поезия" е отворен код баце. Никви усилия не влагам. Модвам поемата "кур за Симитли" и те тава а.
По-стилно е, отколкото директно да попържам Слънцето на макя. Ако и да заслужава това.
Вапцаров и Гео Милев е много обременено със едни събития от преди 100 години, много Die Mensch-Maschine. Мевляна Руми е по- езотеричен. Нещо по- метафизично, по- езотерично. Да има душа, а не класова борба.
Обаче, много ти пасва Вапцаров и Гео Милев 
Пеньо Пенев? Поемата за Кънчо? Има душа 
Теменугите малко е плагиатствано, но също има душа.
Я не читател, я писател 
На младини повече, сега не. Освен класиците, изброени от Джони, също харесвах Георги Константинов, Стефан Цанев, а вероятно и някои, които вече не си спомням. Сега си спомних, че писахме порнографска поема с един съученик - връх на пошлостта и скуката.
Дришльото вкарва единствено лайна, какъв труд? Ето това например е труд:
Слънце залязва.
В света на свободата
дришльото сере.
Един 4-минутен труд, но с някакъв смислен резултат.
Всъщност хайку е жанр който е замислен да може всеки да пише в него. Шедьоврите разбира се са малко...
По този повод, не знам дали сте забелязали, но съобщенията за грешка на AsmBB са в хайку.
Достъпни са на:
https://bgdev-free.asm32.info/!message/%ERROR%
като %ERROR% e някоя от:
bad_secret
cant_read
change_different
change_password
closed_registration
congratulations
email_activation_sent
email_changed
error_bad_ticket
error_cant_create_threads
error_cant_delete
error_cant_post
error_cant_write
error_invalid_caption
error_invalid_content
error_post_not_exists
error_thread_not_exists
login_bad_password
login_bad_permissions
login_missing_data
missing_query
only_for_admins
password_changed
register_bad_email
register_bot
register_passwords_different
register_short_email
register_short_name
register_short_pass
register_technical
register_user_exists
user_created
Може спокойно да се направи стихосбирка с една сюжетна линия, демонстрирам с произведение 2:
FreshIDE-то скърца
в ръцете на майстора.
Дришльото сере.
В чест на жанра да довършим с произведение 3:
Гегата фучи
и страх в душите всява.
Дришльото сере.
Айде лично творчество:
Гегата никога не сере,
ами пръдна ми на хуя.
Дяволът сере, Сънчо яде.
@Рабин - е, ама класическото хайку трябва да се състои от 17 срички, разпределени по редовете на 5-7-5;
Не че това е абсолютно задължително, но поне ритъмът трябва да е подобен. Затова първият и третият ред все пак следва да са по-къси от вторият.
Предвид спецификата на японското писмо, и особено старото с китайски йероглифи, правилото със сричките ми звучи леко съмнително. Може би става дума за думи, а не срички, те нямат такава структура в езика. Не съм го учил, но съм учил китайски и поназнайвам малко и за японския.
Естествено. Хайку е от три реда, 17 срички в 5-7-5 само като адаптация към западните езици. Просто тази форма на нашите езици звучи горе-долу така, както на японски звучи оригиналното хайку... Със всички условности на превода...
За Сънчо се старая, ама Гегата е толкоз безличен, че дори не си струва усилията.
Не знам кога съм му плюл в супичката, ама колко вече години му държи влага, в трети подред форум.
п.с. Сетих се бе, разпознава се като Гана.
Ето хайку специално за дришльото, с друга сюжетна линия, забележете ритъма и римата - комбинация от източен и западен стил, освен това стихотворението е някак си незавършено, т.е. подканва за продължение:
Форума замря
в агония безгласна.
Дришло се изсра.
Споко бе Гано, ще те повишат. Няма нужда чак толкова да се подлагаш.
Още едно многопластово произведение, пречупващо суровата реалност на форума през призмата на личната ми чувствителност. Акцента е върху контрапункта на вонливото ежедневие и тихата, ухаеща на рози душевност. Насладете се.
Всичко завоня.
С тъга сълза отроних.
Дришльо се изсра.
Може би ще издам антология с различни цикли, много поетично би било да има цикъл посветен на природните стихии като начало. Може да се започне с нещо по-експресивно, нещо с наситена атмосфера на очакване и все пак усещане за нещо незавършено, нещо описващо кръговрата на живота с експлозивен финал, например:
Иде буря. Под
почернялото небе
дришльото сере...
