Ноември 12, 22:42 PM:
Таксито даде газ и потегли по вледенените пътища на нощният Ню Йорк. Сам се облегна на задната седалка, с облекчение че дългият неприятен работен ден е свършил и се отнесе в размисли за Жанет. Беше красива и сладка като черен шоколад, макар че нейните метър и шейсет я караха да носи токчета, винаги когато излизаха някъде, понеже му беше до рамото.
Таксиджията му хвърляше откъслечни погледи и Сам видя защо. Прикри служебния си пистолет с палтото си и се загледа във валящия сняг, който бавно покриваше уличните тротоари.
Мисълта му за Жанет бе прекъсната от проникващото притеснение, за това, как ще реагират шефовете в понеделник, предвид убийството на федералните свидетели и проваленото четиринадесетмесечно разследване.
Обърна си главата към другото стъкло и въздъхна тежко, от мисълта какво го чака, когато видя името на улицата. Това не беше най-прекият път към Бруклин. Огледа улицата и сградите и от страната от която беше седнал и не разпознаваше района.
Сам погледна към седалката на шофьора. Мислеше да каже на шофьора да смени маршрута, но може би човекът знаеше по-добре от него, от къде да мине или къде има задръствания. Наистина, като агент, който току що беше станал свидетел как се проваля разследване за милиони долари, и който доведе консултант, който да се изповръща на местопрестъплението, може би не беше моментът да дава съвети на таксиджиите как да си вършат работата. Пък и дори таксиджията да искаше да изкара някой друг долар допълнително, не можеше да го вини. Скоро можеше да се наложи и Сам да си търси нова работа.
Но когато погледна в огледалото за задно виждане се стресна. Шофьорът го гледаше повече отколкото гледаше пътя. За миг му мина мисълта как въобще кара, без да наблюдава знаците и завоите.
Сам, се въздържа да го попита какъв му е проблема и мина директно на по-важният въпрос:
"Защо минаваш от тук? Не можеш ли да минеш по девети булевард?"
"От тук е по-пряко." отговори шофьора, без да сваля погледа си от Сам.
"Човече, гледай къде караш." му каза Сам, след което погледна през стъклото от лявата му страна и видя как уличното осветление лека полека намалява. Наведе се напред и погледна и през предното стъкло и видя, че навлизат в индустриална зона. А таксиджията продължаваше да го гледа.
"Обърни колата - искам да минем през девети булевард."
"От тук е най-пряко през това време на нощта." отговори му таксиджията продължавайки да го гледа, без дори да поглежда пътя.
Самюел се разтрепери за момент и после се замисли. Италианците? Да опитат да отвлекат федерален агент? Може ли да са толкова глупави наистина?
Но без да чака повече, в рамките на няколко секунди, отметна палтото си, извади своят деветнайсет милиметров пистолет колт с дясната си ръка, махна предпазителя с лявата и го опря в задната седалка на шофьора.
"Федерален агент, Самюел Бродъс. Настоявам да обърнете колата и да продължите по булевард Девети." каза Сам, докато извади значката си от колана си и я опря в страничното стъкло на шофьора така, че да я види. Но онзи откаченяк, продължаваше да го гледа в огледалото за задно виждане и изобщо не погледна значката.
"Прав сте, федерален агент Самюел Бродъс, с номер 92375232. За жалост преди да отидем при Жанет тази нощ, ще направим малко отклонение." изсмя му се леко шофьора.
Сам изтръпна. Знаеха за Жанет. Дали са я наранили? Тя беше цивилна и нямаше нищо общо? За какво изобщо говореше този... италианец?
Сам внимателно огледа шофьора - беше мургав с черти по-близки до арабски или индийски, отколкото до италиански. И една малка цицина на главата.
"Кой е поръчителя ти? Италианците?" изкрещя му Сам. "Наредих ти да обърнеш или ще те прострелям в ръката."
Шофьорът не отговори, а само даде газ и за няколко секунди, колата вдигна над сто километра в час, а рязкото ускорение накара Сам да падне назад и да се опре на задната седалка, все още държейки пистолета си насочен към шофьорската седалка.
"Почти стигнахме. Потърпи." погледна го шофьора със широка усмивка.
Сам извади телефона си и намери първия номер на който може да звънне. Джак. Набра го с лявата си ръка, без да отмества пистолета от шофьорската седалка, и тъкмо телефонът му почна да звъни и изведнъж Сам усети как пада върху задната седалка, и лявата му ръка изпусна телефона.
Щом се повдигна видя, че шофьорът беше навил волана рязко надясно, и го връщаше.
"Намали и спри колата или ще стрелям." изкрещя му Сам.
"Давай агенте. Стреляй да те видим." изсмя му се шофьора. "И без това скоро спирам."
Сам не издържа и произведе изстрел в дясната ръка на шофьора малко над лакътя му, надявайки се това няма да го убие, но ще го накара да спре. Изстрелът обаче накара шофьорът да навие волана рязко на дясно при което Сам видя рязко приближаващият се контейнер за боклук от ляво.
Изведнъж чу силен удар, при което Сам полетя напред и се удари в шофьорската седалка, при което инстинктивно нагласи ръцете си пред лицето си, изпускайки пистолета от ръце.
Причерня му за момент, но усети, че колата се върти.
Когато вече замъгления му поглед успя да се съсредоточи видя кръв по дясната си ръка и усети влагата по лицето си. Повдигна дясната си ръка, подпирайки се на лявата и усети болката.
Лявата му ръка беше натъртена, може би счупена. Ударена и подпряна под лош ъгъл в задната седалка. Подпря дясната си ръка на лакътя си, и въздъхна, че поне тя изглеждаше здрава, но се закашля в мига в който въздъхна. И щом докосна лицето си с дясната си ръка - разбра защо.
Носът му беше счупен от удара на главата му в шофьорската седалка и по лицето му се стичаше кръв.
Опита се да се изправи на задната седалка въпреки болката и въздъхна с утеха, щом видя, че шофьорът беше неподвижен. Засега. Лявата му ръка натисна няколко парчета от счупеното ляво странично стъкло, паднали на седалката, които се забиха в ръката му и Сам изстена от болка, но се опита да я притъпи и успя да се повдигне достатъчно, че да застане на колене.
Затърси пистолета си с очи по пода на колата, като се опита и да погледне през остатъка от счупения ляв прозорец, и да види къде е. Поглеждайки за миг, през задното стъкло или каквото беше останало от него, очите му видяха смазаният контейнер зад колата. Явно колата се беше ударила и завъртяла няколко пъти. За щастие поне не се беше обърнала по капак.
Стресна се когато чу, дишането на шофьора и бавните му опити за движение и се загледа пак за пистолета, но за миг зърна движение в далечината при което изтръпна.
Тъмни силуети, приличащи на хора заизлизаха от някакъв склад. Едвам се виждаше под лунната светлина, но изглежда, че беше някакъв голям склад в индустриалната зона.
За миг Сам се обнадежди, че може да са работници, когато видя как още и още хора излизат. И разпозна черният силует в ръцете им. Оръжия.
Наведе се бързо да търси пистолета си и го напипа паднал под шофьорската седалка.
Сам се протегна да го вземе, като с лявата си ръка успя да отвори задната лява врата. И за миг го удари адреналин и се обнадежди, че може да произведе няколко изстрела в посока на идващите нападатели, под прикритието на вратата и да избяга надолу по тъмната алея, докато види светлина.
Тогава усети играта във врата си.
Последното, което видя ясно беше лявата ръка на хилещият се шофьор, забила спринцовка във врата му.
И загуби съзнание точно след като видя как тялото му напуска колата и се движи по асвалта, влачено от нещо, което Сам не можеше да види, докато тъмните силуети с оръжията го наближаваха.
Последният