Големият проблем при съвременните процесори е голямото разстояние между RAM паметта и процесора, както и изоставането на скоростта на RAM паметта от скоростта на процесора.
Т.нар. memory wall. И проблемът не е само скоростта, но и енергията, която се използва да премества данните от такова голямо разстояние.
Ако трябва да се правя на Ванга, то в бъдеще следва да се очаква именно това – интегриране на RAM паметта в процесора, догонване по скорост, драстично опростяване на архитектурата и за сметка на това намаляване на потреблението и увеличаване на броя на ядрата.
Това се случва и сега, например с чиповете на Апъл. Не е толкова лесно колкото звучи, защото за производството на процесорите и DRAM паметта се използват различни процеси. Затова и чиповете се разполагат физически близо, но все пак са отделни чиплети.
Следващата мода, която изобщо не е далеч, ще е 3D stacking, и силициевите пластини на DRAM ще се монтират върху тези на процесорите.
А 128 бита са винаги прекалено много, освен при някакъв много, много ограничен брой задачи.
Така че, смея да твърдя, че 128 битовите архитектури, извън някакви частни случаи, едва ли ще станат мейнстрийм. Ако имаше нужда от тях, вече щяха да са въведени.
128 битовите архитектури няма да са мейнстрийм, но ще бъдат поддържани от всички популярни процесорни архитектури. И понеже архитектурата трябва да е готова поне 3 години преди реалния продукт, фирмите които правят тези архитектури вече мислят по въпроса. 2035.
