тука можем да пренесем разговора на професионален терен. аз често използвам израза "идеалното е враг на доброто", когато се дискутира някакъв проблем във работата и по-идеалистично настроени колеги рипат да дават "решения". оправянето на дефекти иска много тънка преценка, защото често важи един от законите на мърфи "ефекта е в дефекта". не казвам че дефектите не бива да бъдат оправяни,а че иска много тънка преценка, която повечето хора нямат. моя шеф, същия дето дето взе оскара, минава за много добър програмист но всъщност силата му не е в програмирането, макар и добър не е най-добрия, навремето като е ходил по олимпиади никога не е постигал кой знае какви успехи. обаче е най-добрия точно в тоя тип тънки преценки - кога да оправиш дефект, и кога да го оставиш както и още много подобни способности, за които рецепта няма. мога да дам пример който се случи пред очите ми- един колега с който работех се набоде на някакъв проблем, и по една или друга причина му помагах. дефекта се оказа във функцията която калкулира матрицата за трансформиране на нормали, не работи вярно ако детерминантата е отрицателна (демек за всички огледални трансформации). понеже кода е писан от шефа, му посочихме грешката (не е добре да пипаш чужд код без да се обадиш) като очакванията бяха че това е по-скоро протоколно, и отговора ще бъде "ами оправете го". да ама не, отговора беше "фикса на този бъг почти със сигурност ще отвори портите на ада, направете вярно работеща функция, а на тази оставете коментар че е грешна и да не се ползва във нов код." подобно решение щеше да ме възмути от дъното на душата, ако бях новобранец. да обаче е правилно, и затова смазахме конкуренцията и вече сме на практика световни монополисти, защото ТЕ не са имали човек с толкова добър усет кога да фиксваш, кога да не пипаш, както и още много други тънки преценки.
Чакай малко - сравни корупцията и престъпността в България със "софтуерни проблеми"? Lol!
А това да "не пипаме каквото работи" или "да не пипаме, че ще се счупи", са лафчета и на Баце - "без него ще се счупи държавата", нали? Но тръгнем ли "по тоя наклон", може да стигнем до огромни глупости. Примерно некои вярват, че българските мутри "са ни предпазили от чуждестранните престъпници и са защитили Резервата" (т.е. трябва да имаме мутри и то повечко, за да сме "безопасна" държава).
Ясно, че понякога като се опитваш да поправиш даден проблем "става по лошо", но не рядко и да го "оставиш да расте", не е решение. И американците бъркат страшно много, но "експериментират", тестват различни варианти и вървят напред. А ние сме некви "бързо изоставащи" понеже вместо да си решим проблемите си викаме "не го барай, че ще стане по-лошо". И най-вероятно ще стане, защото ние сме малоумници и ще усложним един проблем, вместо да го решим.
всъщност високия стандарт е "най-лошото" , така че аз съм окей с по-малки злини, стига да пазят от "висок стандарт". ако щеш приеми го като чудесна илюстрация на принципа "ефекта е в дефекта". българия е сумарно по-добро място за живеене от америка, швеция, франция и други "нормални" държави точно защото имаме по-нисък стандарт. това не е някаква нова революционна идея, още в античния свят е имало личности и общества които съзнателно са избягвали "високия стандарт",защото както обясних другаде цената му е "лапане на негърски пишки"- неизбежен закон на мащехата природа, като втория принцип на тд.
нещата са обаче още по-лоши. дори и да приемем твоите идеали и високия стандарт като "ултимативната цел", то той вреди сам на себе си в "широк смисъл", тоест пак е зло. какво имам предвид под "широк смисъл", ами трудно ми е да го обясня, но да го кажем така - повишаването на числените параметри на стандарта влошава нечислените му параметри. числено погледнато днес имаме по-висок стандарт от 2005та, но аз мисля че тогава реално имахме по-висок реален стандарт, не говоря за "какво можеш да си купиш", бактън ми е от купуване, а че услугите и използването на благинките на стандарта бяха по-приятни. например по онова време ми беше практика понеделник сутрин да хвана ранен рейс разград-варна, и като спре на червен светофар да помоля шофьора "може ли да отвориш да сляза", и нямаше никакъв проблем.сега това не може да стане, защото вече сме "нормална" държава, и ако стане инцидент след като съм слязъл, можело било близките ми да осъдят превозвача. всички кимат мъдро "няма как, така е редно, може и да изглежда гадно, ама трябва да идеш до другия край на града, и от там да хванеш такси обратно до там от където си минал". също по онова време ми беше практика когато си внасям заплатата в банката да си спра дишането от момента в който влизам, и да поема въздух чак когато излизам. просто изпитвах удоволствие като виждам колко бързо става всичко сега (тоест тогава) и като си спомням как навремето се чакаше по половин час на 3 различни опашки за елементарни неща. излишно е да казвам че днес пак се чака по половин час в банката, лелката чатърка, чатърка, чатърка нещо до безкрай, а всъщност искаш само да ти отблокират онлайн банкирането, което те самите са блокирали по неизвестна никому причина. и постепенно ей така с вдигането на стандарта, целия живот се изпълва с едни такива дразнещи дреболийки, като малки камъчета в обувката, които в никакъв случайне са кой знае каквадрама, но някак си водят до едни такива странни и необясними класацииисландия, австралия, португалия, ук, канада, швеция.... трябва да скролваш надолу, надолу докато намериш "резерват" в тоя списък.
Описа парадокса, че "колкото по автоматизиран става Светът, уж за да ни улесни живота, толкова по-сложен става животът ни". Това е така - този факт е всеизвестен. Най-лесно би било да си лежим под банана и да чакаме да падне нещо, но тогава пак щяха да ни "ебат чернокраките" и да ни ядат некви диви животни.
Да в Резервата, липсата на процеси, беззаконието и др. ни помагат животът ни да "изглежда доста по-лесен" от на типичния западняк (щото както викаш - слизаш си къде си искаш, въртиш колата къде си искаш, береш си какъвто метал искаш, крадеш си каквото искаш, кеф ти у тая кочина всичко да правиш), ама long term това те вкарва във страшно много проблеми.
Примерно в Мексико, където върлуват картели (и е с по-нисък стандарт в Резервата), short-term логичното решение е "да join-неш картела", понеже получаваш "сигурност", "всяваш страх", "имаш кинти", "имаш оръжие", "лесно сваляш женските", "имаш покрив над главата" (или ще си осигуриш насилствено) и т.н., ама long-term полицията или съседния картел ще пречука теб или децата ти. И за това в тая страна "хем се живее лесно", хем е една от страните с най-висока смъртност (и то не заради негри, да не поверваш).
Та и хамериканците и тея дето си усложняват живота с некви процеси и дето "спират чак на спирката", не го правят щото са "мазохисти", а щото за разлика от нас българите, са "го яли до пръсване" (и в САЩ е имало "див запад", че и сега има страшно диви места), и са видяли, че е по-добре с правила, отколкото без. Ние тук обаче "понеже сме хитри", ни удря ток по улиците и афро-българите ни трошат главите. Но аз това го намирам за "висша справедливост" - все пак глупостта винаги се наказва.
