Ти така ли разпускаш - с лейдибойчета?
Ей, посерко. В Библията е казано да уважаваш старите ора.
Айде сега, да стана малко по-сериозен и да споделя някои наблюдения от моето пребиваване в Ирландия.
Не мога да кажа нещо за социалния живот, щото аз като дойдох и две седмици след това влезнахме у карантина и още сме. Вчера разрешиха ората да могат да са разождат из областите. Все таа.
Работих у една фабрика дето се менаджираше от бегета. Първата. И в още две дето немаше никфи бегета. Мога да кажа, че процесите и отношението към служителите в тия двете беха на мега високи нива спрямо онаа управлявана от бегета. Изводът, който си направих е, че нещо дека се менаджира от бегета, дали у Резервата, у Ирландия или на некоя умрела планета у некое съзвездие, по-добре да не работиш там. Аз си го знаех това в Балгариа. Тука само валидирах отново знанията си.
Първо, там нямаше никакво управление на качеството. За тестото вдигано от пода и връщано на поточната линия съм споменал. Второ - ниско заплащане, тежка, изнурителна работа. Забележете, че таа фабрика имаше пакетажен цех, където работата беше къде-къде по-човешка, но там работеха португалци, литовци и поляци т.е. цивилизовани ора. Само бегетата работеха най-гадната работа щот другите не щат.
Таа фабрика в сравнение с двете други приличаше на каторга. Мисля, че там си преебах краката. Стояхме по 12 часа на шибания бетон в адски студ. Студът беше толкова гаден, че го усещаш през костите на краката си чак в гръбначния стълб. Аз по едно време намекнах, че е добре да се сложат някви гумени стелки на тия места на поточната линия дето хората стоят на едно място. Американския лийд слагаше картони и хората стояха върху тях. Това малко намаляваше неприятното усещане в костите, но не особено. Но забележете, американецът мислеше за работниците си българи, а българските мериджеи ги болеше дедовия.
Еддна мериджейка, българка, ми каза, че това не било хигиенично, щяло да събира бактерий. Да, да кажа, че в тая фабрика живееха мишки. Някой от колегите българи ги гонеха да ги трепат. Абе, работиш в Ирландия, ма се е едно си си у нашия кенеф. Аз затова исках да се мана оттам възможно най-бързо. После таа мериджейка каза, че трябвало да се купят зимни обувки, но ние си карахме с некви гуменяци дет студа минаваше през тех. Пак работа на беге мериджей - трябвало да се направи тоа добро за хората нещо, но никой не му дреме щот и без това сичките ни работници са българи - ора дет са свикнали да бъдат тъпкани. Един от колегите получи сърдечен удар. Бше в мойта къща. С жена му бачкаха всеки ден по 12 часа без почивка щот нямаше ора за каторгата. Лошо е да имаш мериндйеи бегета у чужбина щот те ни знаат слабостите. Знаат, че могат да ни газат колко си искат, но ние българите си мълчиме. Кво беха казали гръците кат праиха протест - "Тихо да не събудите българите". Явно и по другите балкани ни знаат, че сме путьовци.
В една от другите фабрики, в която нямаше ни едно беге, видях как на всички места, където хората стоят на едно място бяха поставили дебели гумени подложки.
В третата фабрика, където миех една тоалетна нещата бяха на още по-добро ниво. Условията приличаха на Скейла, Единчо. Честно казано там бих останал да си работя с години, но Консолидацията нямаше да го позволи.
Това го казвам за ората да знаат, ако си търсат работа по чужбина да избегват места, в които управляват бегета. Или в които работат много бегета, щото това ще значи, че работата е нископлатена каторга, която цивилизованите нации не щат и да помиришат.
Цитирам го цялото, нищо че е дълго.
Безхаберният ганарник се опитва да убие желанието за работа, да убие кефа от занаята, и да изцеди всяка стинка. За съжаление си прав, българите са от най-големите отпадъци, навсякъде по света.
И аз ся се сцепвам от физическа работа, ама през ум не ми минава да се връщам към Корпоративния кюбикъл. Искам тия отпадъци да четат тука, водете ги от Гейбука, да четат и шефовете им. Една пача надзирателка с НБУ е способна да убие желанието на 3 екипа. Нейния и два съседни. Ако не са жунки надъхани де, те още вярват в Корпоративната кариера, и всичко им изглежда ОК.