Един от многото Аn important principle about the old brain: it has no sense of linear time*. Today, tomorrow, and yesterday do not exist; everything that was, still is*.
Човекът е напипал некои неща, но не може да ги свърже правилно. Но тази научна информация затвърждава моята теория за "илюзорното време". При будистите, по време на медитация, те се опитват да блокират действието точно на този "мислещ ум", който не е нищо повече от сто процента контролирана Симулация. И всеки, който се е занимавал с медитация открива, че има един друг Ум, който наблюдава този "мислещия, рационален ум", който всеки възприема за себе си, за своята личност. Няма по-голяма заблуда от това. Истината е, че "мислещи, рационален ум" е симулация, а истинската човешка, безсмъртна личност е другия "наблюдаващ ум", който по време на съществуването си в Симулацията е само пасивен наблюдател. Ако трябва да опростя. Човек си мисли, че неговата личност е сбор от "мислещия ум" плюс емоциите. Истината е, че никой човек не знае каква е неговата личност, защото човешката личност е пасивен наблюдател на "мислещия ум" и емоциите (и двете част от Симулацията). Това означава и още нещо. За животинския, предшестващ ум времето не съществува. Илюзията за времето съществува само за същества, които разполагат с "мислещ ум". Но това е естествено, защото за да има мислене, цел, движение от точка а до точка б, нужно е да съществува време. Но всичко това е част от Симулацията. Животът е като училище, в което безсмъртната човешка душа е пасивен наблюдател на Симулацията, която е сто процента контролирана от Твореца (или Творците). Това е толкова изкусно направено, за да се заблудим, че "мислещия ум" е нашата личност, а не е просто контролираната Симулация. Впечатляващо е.
