0 1
Мани, сещам се веднъж като бех студент, имах некаква травмирана любов, беше ми избушила главата после ден некъде на бело, което завърши с некакъв малоумен евент на Роджър Санчез у зимния дворец ма накрая все пак не издържах и легнах да спя. И на другия ден рано ми звъни телефона, спал съм некъде 2-3 часа, отварям очите и гледам в ламината на пода как се отваря бавно една дупка, от нея изпълзява една хлебарка, прави едно кръгче около дупката и си влиза обратно в нея, после дупката съответно изчезва, тотално изперках от тая кратка сценка деба мама му. После понеже естествено не успях да заспя, отидох в банята и съм се къпал със студена вода да се събудя, адски гадна работа.
Между другото, дългото неспане се отразява прекрасно на депресиите. Но предполагам, трябва да е без силни стимуланти.
It ain’t shit until the shadow people. Издържал съм със стимуланти и без стимуланти. Sensory overload последван от sensory deprivation отварят пролука. Амефто е чист допамин, добър е за некреативна работа. Пикото е пожар, там направо идват демоните. Екстазито е чиста любов, добро е за себеосъзнаване. Белото е его-бог, като те полазят мравките изпитваш агонията на собственото си съществувание. Слънчевият АЗ, Яхве! Твой Бог! Но са кофти наркотици (освен екстазито, но то не е за всеки). Джанка, гъби, лиана, кактус, сатива, ентеогени. В тях е магията, в тях е октарина. От гъби обикновено стоя буден към 40 часа. Просто сън не ме лови.
Но, ако знам какво правя, амфура е полезен. Ако знам нещо и седна да пиша теория/код/документация е полезно. Ако трябва тепърва да осъзнавам, не става.
Стоял съм 2 и 1/2 и с кафе. Ooohhh, the anxiety! Стоял съм и с нищо, на пост и медитация. Не е толкова фън.
Като спре фронталният кортекст, губиш емоционалност :)
Аве вий двамата трябва се надрусате на форумна среща да ви мине мерака. Ще ви черпя кале.
Аз не съм друсал от мнооооого отдавна. Изключай сега след карантината като ме прихванаха бесовете и това се сведе до марихуана в крайна сметка, изпушена, изядена под формата на бисквитки. Като цяло обаче и това ми писна бързо.
А иначе за тва...никаква любов не е екстазито (обаче е ебати яката мимикрия заклевам се, това бесно леене на серотонини, не е истина). Това е неразрешен парадокс за мен, от една страна бих бил мнооооого съгласен, много прилично върши работа да си добре с хората около себе си извън всекакъв сексуален контекст, аз на бонбони съм имал ебати забавните преживявания и с жена ми и с различни познати та дори до некакъв гей дето си имахме ебати забавната приказка. Чудна работа е MDMA-то, така по принцип би требвало да са хората БЕЗ да се напукват. Тва на повечето хора никога нема да им се случи и нема и да го разберат, техният опит е максимум до спирта в кварталната кръчма където мистериозно са си гукали с некой с който иначе никога нямаше да се разберат и щяха да се изпопребият, ама това им потиснало нервната система и изведнъж се разбрали, стават такива работи. Бонбоните съгласен съм са поне няколко порядъка по-смислено преживяване. Обаче и те са менте. Човек това го осъзнава когато го изпраска кофти трипа, което е почти невероятно, ама ми се случи и много добре знам че е възможно.
2013 имаше едни Q-та в плд, викат слаби били, но бяха хубав мдма.
Деееееазнам, аз сериозно като се замисля, екстази съм вземал май предимно покрай жена ми и преди да се запозная с нея немоа се сетя да съм вземал, може би все пак се е случвало, щото аз какви ли не други неща съм вземал преди тва, ма бонбони не помня. Което е забавно, защото такава връзка не би трябвало да изтрае повече от неколко седмици. Обаче сме праскали бонбони и след като се е раждала първата, вече за след втората силно ме съмнява де, но тва са бая години. Хубаво нещо е тва, ако и да не работи както в началото. Както съм казвал и преди, тя си има един много верен лаф "аааабе не е ли си е химия...". Е тя тогава кога се запознахме бачкаше сейлс на фармата и те така.
0 1