Бе кат си напраа нацепено селфи с татуси - пак ще си говориме. 😏
Иначе съм сигурен, че бая от мажете у форума, нема да го изтърпите - още малко и щех да се чувствам като Joe Pesci от Казино. 😄
Междувпрочем и ВИС-аджиите така са пребили един афганец на морето с бухалки. Жоро Илиев май го е довършил - Real OG. Клал е, и е пребивал хора. Верно не е стрелял (до колкото ми е известно), ама пак е мъжко.
А пък у Илиенци са пребили некъв китаец така...
Работният ден нямаше край. Тъкмо се бяхме прибрали, когато в офиса нахлу длъгнест, уродлив тип. Наричаха го Джуна. Знаехме го като катерач по балконите и перфектен крадец. След него се появи и Бранко Сводника. Той не пропускаше нито едно красиво момиче и правеше всяко от тях проститутка. Беше обзаведен с изключително красива метална бухалка.
— Ставайте момчета! — развика се Джуна. — Тръгваме към Илиянци.
— Какво ще правим там? — попита един от нашите.
— Биете наред и не отговаряте на никакви въпроси — обади се Бранко.
— Някакъв китаец ми върти номера. Него трябва специално да го обработите — допълни го Джуна.
По пътя най-безцеремонно обясни, че изпълняваме стратегията му за овладяване на пазара. Малко по-късно това стана.
Разпиляхме павилионите на жълтурковците още с влизането си. Особено жесток беше Бранко. Славеше се като изключително безскрупулен и безмилостен към всички. Нахвърли се веднага върху китаеца, за когото говореше Джуна и започна да го налага ожесточено с металната си бухалка. Привършихме набързо и се върнахме в офиса.
— Какво стана? — обърна се Васко към Джуна.
— Превземаме пазара.
— Отсега нататък си Мето от Илиянци или ако искаш Мето Илиянски.
— Може.
* *
Баретите нахлуха в офиса трийсет минути по-късно. Ние веднага се проснахме по очи на земята и това ни спести много разправии. Нахвърлиха ни в душегубката и ни закараха в районното управление на „Люлин“. Там ни заключиха в общо помещение, но след около час извикаха петима, между които бях и аз. Вече имахме карти, на охранители от компанията ВИС-1. Оперативният полицай ги държеше в ръката си. Разглежда ги дълго. После някой му звънна по телефона. Явно Васил беше задействал системата за спасяване.
— Да — повтаряше през цялото време той. — Разбирам. След това хвърли картите на масата и ни изгледа с огромно омерзение.
— Убили сте човек, а сега трябва да ви пусна. Свободни сте!
Дори не бяхме разбрали, че онзи тъп сводник е претрепал с металната си бухалка китаеца. Беше го бил до смърт.