Чисто от човешка и психологическа гледна точка, защо пишем по форуми, гейбуци, коментарници и всякакви интернет дернеци.
За мен лично отначало беше възможността за запознанства с хора, които по никакъв начин не бих могъл да срещна физически в реалния живот. И викам си все има някакви интересни хора, които обаче си седят вкъщи и няма как да се запознаеш с тях.
После дойде отдалечената работа в комбинация с това, че минах 30-ка и колегите след 30 годишна възраст не са така отворени за лаф мохабет така както съм свикнал през 20-те си. Винаги с възръстта хората стават още по-вкиснати.
По някое време ти става интересно - обменяш мнения идеи това онова.
После идва тролщината и изливането на злоба, която открих в стария форум. О колко тъп и наивен бях. Викам тука трябва да са професионалисти, ето ще обменим опит, идеи не само за кодене ами и за живота. О колко си тъп стуйо.
После идва наркотика да се храниш с тъпаци. Ето днес с рабина сме си разменили поне 30-40 мнения. Пуша от 22 години, но това е по-шибано и от никотина, по някое време не може да се спреш. Не предполагаш, че има хора като Рабин, които мислиш, че може да надприказваш или да вкараш в прави път. Интернет вампири, които по цял ден седят и дразнят хората за да им изчерпят енергията. О колко си тъп стуйо.
Отделно с годинките приятелите ти се изпоженват и няма го това дай да се разходим, да жулнем билярд, да отидем еди къде си всяка седмица. Усеща се как социалния живот на ергена/момата почва да куца. Хобита и занимания има, не е скучно, ама контактите с хора не са като да си на 20. И това оказва влияние да пишеш по интерент дернеци. Та Рабин идеално го разбирам защо е избунадясал и както и преди съм казвал - страх ме е да не рабинясам.
А вий чуеци, защо пишете из форуми?