Обичате ли да четете метод, в който рядко има по някой и нов празен ред за разграничител? Може би широкоекранните монитори доведоха до това хората да сбиват колкото се може повече за да не скролират и да си пазят девелъпърите пръстчетата за да бият чикии.
Тия неща са като религиите. Винаги има повече от една всяка от които твърди че е истинската :)
Забавното е че това няма как да бъде решено веднъж и завинаги понеже визуалното форматиране/представяне носи информация или се предполага че улеснява някакъв аспект от работата с кода но различните ъгли от които се гледа и различните хора предполагат различни форматирания/представяния които са в конфликт. Примерно ако гледаме некъв code base от десет километра оптималното представяне е едно, ако ровичкаме в имплементацията на неква функция е друго, ако гледаме през очилата на организация като файлова система е трето, йерархията на класовете пък е четвърто и така
Мразя. Въобще не ми помага с четенето на код, ами точно обратното, затруднява го. Като книга без запетаи и параграфи.
Но всеки е различен - очевидно, предвид, че има хора, които пишат така.
Особено пък като започнат да слагат едноредови if стейтмънти
if (bla-blah) continue;
който е плътно заобиколен от още код. Аз да не чета буква по буква, да го ева...
PR ми беше върнат точно защото не пиша едноредови оператори, слагам нови редове и също ламбда оператор => трябвало да е последен след сигнатура, а не на нов ред. Диктатура по-голяма и от тази на комунист, по-инатлива и от Рабин. Не видях смисъл да се боря с праведните и умно красивите, но исках да направя и бърз реалити чек.
Нямам толкова проблем с едноредов стейтмънт, ако преди и след него има по ред разграничение. Иначе докато чета кода, ако всичко е наблъскано едно в друго, highlights и прочие от IDE-то не ми помагат да ги разгранича.
Като учителката ми по електронни компоненти в гимназията "като отидете в университета ще се научите да четете по диагонал", че и аз така. С просто око не се ли вижда - проблем. :D
Кодът е проза и трябва да се спазват същите правила като когато се пише есе. Все пак кода не се пише за компютъра (иначе всички щяхме да пишем на асемблер), а за програмиста.
Някои интересно защо, но просто не го разбират това. Сбиват го все едно е минифициран javascript, само и само файловете да са по-малки по размер и да се зареждат по-бързо при компилиране - WTF.
Точно асемблерът е предназначен за четене от хора. Разбира се не говоря за инлайн-асемблерът в програма на език от високо ниво.
Достатъчно е да погледнеш кода на реален проект на асемблер (например на AsmBB) за да се убедиш, че добре написания асемблерски код е съвсем четлив, даже за хора като тебе, които не знаят езика.
А по темата - аз оставям празни редове там, където това повишава четливостта и не оставям редове там, където това намалява четливостта.
Поназнайвам аз асемблер, все първия x86 който съм използвал е Правец 16. Дори в един момент, в пристъп на умопомрачение бях писал еквивалент на xcopy на асемблер.
Просто си ценя времето и не се занимавам с глупости, които компилатора може да свърши по-добре.
Явно страдаш от комплекс за малоценност. Компилаторите се справят добре, но не и по-добре.
И даже повече, може формално да се докаже, че компилаторът по принцип може да създаде само по-лош или еквивалентен на код, създаден от човек.
Правиш ли loop unrolling? Слагаш ли prefetch инструкциите на правилното място? Местиш ли независимите инструкции за да намалиш register pressure и да помогнеш да процесора да прави register renaming?
Поне това се сещам в момента, сигурно има десетки други неща, които съм забравил.
Елементарно се доказва.
1. Ако човек и компилатор решават една и съща задача и решението на човека е по-добро, то теоремата е доказана.
2. Ако решението на човека е по-лошо, то той може да дизасемблира кода на компилатора, да го анализира, усъвършенства и използва. Ако успее, неговият код ще е по-добър. Ако не успее, неговият код ще е еквивалентен.
3. Компилаторът не може да анализира кода на човека от т.1
Теоремата е доказана.
Без да чета другото ще кажа че да не слагаш празен ред след } за блок е престъпление срещу колегите и себе си.
В точка 2 последното изречение "Ако не успее, неговият код ще е еквивалентен". Ако не успее, то трябва ли дизасемблираният код да се счита за негов?
Да слагаш { на нов ред също е престъпление срещо човечеството. Почти толкова лошо, колкото да ползваш табове.
Приложи тези три точки за игра на шахмат на компютър и човек и може би ще схванеш къде грешиш. :) Да, човек може да анализира играта на компютър. Това ще му помогне ли следващия път? :)
Глупости на търкалета 
Ако човека е некадърен въобще няма гаранция че ще успее да използва дизасемблирания код, особено в по-дълга задача, да не говорим че има шанс да го смотае още повече. Дори обаче да стигне дотам че да използва кода на компилатора, то тогава е решил задачата за повече време и пак губи.
3 също е невярно по принцип защото компилаторите се пишат от хора и то много добру, и малко или много с течение на времето компилаторите и кодът им стават все по-добри, докато общата маса програмисти не поумнява.
Твърдението е разбито.
FastForward 100 години в бъдещето и наблюдаваме двама нърда, които спорят кой-пише по-добър код - човека или изкуствения интелект :)