Неска си мислех че количествените натрупвания действително водят до качествен скок нема нема сякаш от нищото. Джаваскриптчето го е направило последно през 1996-та за две седмици и чак десетина години по-късно се разбра кво се е случило. Преди тва батко му Цъ (без плюсовете).
Мисля че е възможно да сме некъде около тоя момент понастоящем въпреки че те у паралели са писали за летящи коли през 2000-та ама нещо не ги виждам много много да фъркат.
Та за езика си мислех по една линия че синтаксиса му ебава майката изначално обричайки го на obsolescence обаче пък е нещото което дава форма без която не може. Конундрум.
Отделно има куп неща дето се бият, примерно async е досада, тоя подразбиращия run to completion в рамките на функция модел на джаваскриптчето е едно от нещата дето неусетно го направиха голямо и концептуално сякаш така ни е по-сгодно да мислим в много домейни, стъпка едно, после две, етц.
Обаче пък в други случаи трябва асинхронност със съответната синтактична поддръжка.
Тоест вървим към това есенцията на езика да е в некъв вид форма позволяваща различни синтаксиси да се аплайват като вю-та отгоре на машина поддържаща множество парадигми. Примерно да мое да цъкнеш некво парче код да ти го форматне jquery чейн стайл, или пък друго да го форматне point free, друго, асинхронно, да го форматне без досадния синтактичен шум на ключовите думи/сигили, то реално есенцията отдолу не се губи но действително синтаксиса дава важна форма в КОНКРЕТЕН случай обаче за беда просто няма как хем да е достатъчно практичен хем достатъчно общ и гъвкав, дори езици като руби които се ползват умерено успешно за domain specific language стил програмиране се чупят в един момент и абстракцията е изнасилена.
Wasm изглежда като неква обещаваща поне примордиал база за такава сюжетна линия отначало с цар джаваскрипт като синтактичен мазаляк но постепенно и други докато в крайна сметка не изкристализира идеята че езикът посредством синтаксиса е просто вю към същността отдолу и има сгода това да е превключващо се, нещо като zoom in/out, от десет километра да са некви блокчета, после dsl парчета и натам доколкото е практично. Сичко това с директна поддръжка от езика, не адхок мазаляка сега.
Плюс дивелъп/диплой/съпорт цикъл сюжетна линия от самото начало, засега огромното ограничение (досега неизбежно) на езиците е да си измислят некъв свят с техни идеално или не чак толкова сферични тюринг магарета и после екосистемата дето е връзка с грозната зъбата реалност е въпросния адхок мазаляк, тоест, да се поставят ясно въпросите - кво всъщност са development time, run time, debugging, с всичките там произлизащи неща за типове, туулинг съпорт и екосистема от библиотеки/разширения. Как са свързани? Възможно ли е самият процес на билдване да се вкара в некъв вид проджект а защо не и езикова база знание, сега се изхвърля това, всеки билд цикъл е сам за себе си, ебати глупостта, дори рънването с ръчно цъкане ако следи машина отдолу и си записва в допълващ сорса файл формата на срещнатите обекти е далавера и може да се извлича полезна информация ако се пази и анализира.
Глей кви глупости си мисли човек като не му се налага да върти мотиката, ебахти :)