В смисъл, да не се разбягат ли? Това все пак са деца, а не са затворници.
Пък и ако трябва да пазиш някого с пазач да не избяга от лекцията - майната му на такова обучение.
Не да не се разбягат, а да не се изпотрепят - точно защото са деца. Предполагам, че дори законово не е разрешено да затвориш деца сами в зала, без наставник при тях.
Дистанционното обучение може да е само втори-трети етап, за нещастие все още човек възприема най-добре лице в лице, особено сложна и непозната материя. Варварски остатък от еволюцията, предполагам.
Да, с тези деца трябва да се работи лично и с огромно търпение. Иначе дистанционното обучение е вероятно единствен вариант за отдалечени населени места. Все пак нуждаещи се има и извън София и Пловдив.
Да бехме соца и да сем мобилни с БДЖ да е проблем, или да сме държава с площ като Иран - да. Ама тука е България, еле па майните сте в центъра на държавата, ние от шоплука да му мислим.
Ама аз си го представям като по-дългосрочно обучение, затова си мисля, че логистиката няма да е съвсем тривиална.
яката пък откога стана майна ? Доколкото знам е у софето в един квартал до парка, на входа на който СофтУниБога има тристаен, купен със спестявания за 1 година от контракти за софт, който изстрелва томахавките на козяк.
Еми в началото ще си е килийно училище, после вече ако има успех може и дистанционно с прибежки.
В София съм, но нали половината тук са от Пловдив, та може някой да се навие и да стане интерконтинентална академия.
Аз пък си мисля, че дистанционното обучение е добре да е първи етап, а втори трети такъв да е вече за присъственото обучение, защото няма спор, че то е много по-ефективно.
Причината за това мое мнение е, че чрез дистанционно обучение можеш много по-лесно да опитваш да преподаваш тук и там и в зависимост от резултата да подобриш начина си на преподаване и да оформиш по-добре програмата за това. Примерно почваш с 10 минутни уроци (да не досаждаш на децата), като след това очакваш обратна връзка от децата (да те питат и да ти кажат какво мислят примерно в аудио запис).
Ако тия деца бяха на това ниво, щяха да учат в Udemy. Няма да стане това толкова лесно.
Еми по фундаментални въпроси има разлики - форма на обучение, награден фонд...
От форумната епопея е видно че трябва една водеща фигура да каже "това си е мое, който иска да пее в хора ще ми гледа палката иначе ще му я завра в usb-то" и така ще тръгне.
Това изобщо не са фундаментални въпроси, а параметри за доуточняване за по-нататък. При това те не се и изключват едно друго, а трябва да се прилагат в зависимост от ситуацията.
Ако става дума за организатор на проекта, то най-естествено е това да е qtakabg, защото общо взето той предложи идеята.
Еми няма лошо, който и да е е по-добре от никой.
Темата е наистина сериозна. Просто "дайте да творим добро" не работи. Трябва някой да направи нещо конкретно, за да се включат повече хора. И този някой трябва да е толкова мотивиран, че да започне да работи при сериозни изгледи за провал.
Защото много хора биха се включили и биха работили сериозно, когато нещата е ясно че ще станат.
Но преди това има период, в който трябва да се намерят достатъчно мотивирани хора, които да работят, когато не е ясно какво ще излезе от това. И даже бих казал, да работят, когато нещата са ясни, че едва ли ще станат.
Защото всеки проект има няколко етапа:
1. Това едва ли ще стане.
2. Това ако стане ще е добре, ама едва ли.
3. Това може и да стане.
4. Това изглежда, че ще проработи.
5. Това работи някак си.
6. Това работи отлично.
Сега тази инициатива е на 2-ра точка. Тоест, търсят се хора които да работят въпреки изгледите всичко да се провали.
Ами не, това може да важи за проекти които са новаторски или с амбиция за нещо по-агресивно - дали като продукт, дали като пазар. Тук проекта е типов, поне няколко човека са водили под една или друга форма курсове, въпроса по-скоро е дали ще се постигне съгласие между няколко хора или ще е по-авторитарно.
Ами не е точно така. Точно в този проект, воденето на самите курсове е най-тривиалната част, преди която следва да се извършат много други организационни дейности.
На курсовете ходят хора, които искат да се научат да програмират. Тук имаме работа с деца, за които ние смятаме, че е добре да се научат да програмират. И обсъждаме варианти как да ги мотивираме да го направят. При това децата са проблемни.
Така че, проекта си е именно на етапа "ако стане ще е добре, но едва ли".
В наши дни децата, които имат потенциал в ИТ, обикновено са бутани по математически училища и кръжоци по програмиране от ранна възраст от амбициозните си родители. Децата, които няма кой да ги бута и имат нужда от безвъзмездно обучение, обиукновено имат фундаментални пропуски, които първо трябва да бъдат попълнени, за да може да им се преподават смислено ИТ и програмиране, като например компютърна грамотност, основи и английски.