Един отец бил людоед. Идва при него човек за изповед и не се връща вече в къщи. Идва млада двойка да се венчава и изчезва навеки. Носят му детенце да кръстят – пропада и детенцето и кръстниците. Просто отчето всички изяждал. Само по време на пости всичко било наред, хората се изповядвали, кръщавали, молили, без всякакви изчезвания. Архиереят, разбира се знаел за тази особеност на свещеника, но винаги казвал, че няма с кой да го замени в църквата, затова пък колко строго спазва човекът постите.
Мая Кучерска