впрочем не е само до клауда, той е просто проекция на по-генерално явление, което е как да го нарека, хм хипертрофирана склонност към делегиране. хората все повече изграждат зависимости и структури, които са тотално непригодни за сътресения. дори в съвсем нормални условия тия базирани на доверието услуги могат да бъдат спрени , това постоянно се случва (като например читанката на микрософт), но въпреки това тенденцията се задълбочава.защо потребителите на микрософт не си казват "така както спряха читанката, така ще ми спрат и азурето"? няма как, защото тези които ползват азуре ще те "аутперформнат". от чисто бизнес логика, ползването на шитове е оправдано, и създаването на продукти-шитове е оправдано. в един идеален капиталистически свят това не би било трагедия, защото млади надъхани на кръв компанийки ще се възползват от шитизацията и слабостта на тиранозаврите, и ще ги изяждат. запада обаче отдавна е задминал тая фаза, и това не се случва, аз лично за пръв път го осъзнах това началото на века, когато изведнъж изненадващо за всички българия се оказа интернет лидер, с огромен брой млади и надъхани интернет доставчици, изграждащи бясно инфраструктура. ама как? ама защо в америка не възникват също такива? защото там си имат тиранозаврите АОЛ и компания, които успешно смазват всеки опит за конкуренция по регулаторно-лобистки път докато си бацкат на диалупче. малка фирмичка не може директно да почне да полага кабели под земята, първо се минава през летящите по дърветата кабели, после чак като наедрее може да си позволи да копае. в америка това не може да стане, там трябва да тръгнеш директно от копаенето,защото има цивилизация. и с всичко е така, и едва ли може да се измисли нещо, колкото и либертарянците да се напъват.