Втората е, че нацистката икономика си е капиталистичекса по природа
Това не е вярно, поне не за зрелия нацизъм. Нацистката и фашистките икономики са били мощно планови.
Зрелият нацизъм, това трябва да е около 1943-та година. Много ясно, че ще е планова икономиката - насред война, която върви на зле.
Впрочем, плановата икономика не е критерий за разделяне на социализма от капитализма. Това по което двата строя се различават е собствеността върху средствата за производство - банално, кой прибира печалбата.
Догмата за свободният пазар, между другото също не е съвсем капиталистическа, а по-скоро либерално пост-капиталистическа. Капитализмът, през по-голямата част от съществуването си е съществувал в условия на тотално контролиран пазар.
Между другото, разликата между фашизъм (Италия/Мусолини) и нацизъм (Германия/Хитлер) е чисто козметична. Икономиките им са принципно еднакви. Именно затова всички тези идеологии се наричат фашизъм, а се разграничават от историците само когато се разглеждат тези козметични разлики.
И всеки, който смята, че има прилики между фашизма и комунизма е безкрайно неграмотен. Разликите са очевидни и фундаментални.
Впрочем, разликите между социализма, който строят болшевиките в СССР и социализма, както го разбират социал-демократите също е принципно различен. Тоест идеологическите прилики между днешното БСП(социал-демократи) и национал-социалистите в Германия за значително повече отколкото между социализма в СССР и национал-социализма в Германия.
Какво да правим, когато живеем във света на Оруел, в който терминологията специално се обърква, за да се манипулира населението? Ами просто - трябва да се мисли. Да се мисли трябва.
Ето ви една илюстрация например за манипулативна терминология:
При социализма както го разбират в СССР имаше колективистично-консенсусна демокрация.
Какво представлява тя? Ами това означава, че докато се обсъжда някакъв проблем, то всеки има право да си изкаже мнението, да спори, да се кара, да настоява, да доказва гледната си точка. Но в момента в който е гласувано някакво конкретно решение, то малцинството е длъжно да приеме мнението на болшинството и да работи за изпълнение на решението.
Всякакви - "аз не съм гласувал за това решение, не съм съгласен и няма да работя по него, а даже ще преча" (каквито в сегашната демокрация например са норма) при комунистическата демокрация са съвършено неприемливи.
Между другото, точно на този подход се дължат и всичките уж "недемократични" практики по време на социализма. Например изборите с един кандидат. Фактически този един кандидат е бил избиран много грижливо измежду много хора, чрез дискусии, спорове, доказателства и съобразяване с различни групи и в партията и извън нея. Само че, преди официалните избори. А изборите бяха само символ на консенсуса.
Между другото, беше съвършено реално, ако не си съгласен с някакво решение или човек, този човек да не бъде назначен. Просто на никой не му се занимаваше, защото предлагания кандидат обикновено беше именно човек подходящ за дадения пост.
Но аз знам няколко случая, когато "спуснатия отгоре" кандидат не беше избиран например за комсомолски секретар, защото хората от комсомолската организация издигаха собствен кандидат и гласуваха за него.
Демокрация ли е това? Категорично да. Либерална демокрация, както я разбират в западните страни ли е? Категорично не.
Просто има повече от един вид демокрация.