<bgdev />free

Вход

19ти - тестов ден за смисъла от ваксините
0

0 1 2 3 4 ....16 17 18 19 20 ....35 36 37 38 39 40 41 42 43
#55144 (ツ) Дон Реба
Създадено на 28.12.2021, видяно: 790 пъти.
Major Obvious

Fuck yeah! Коой сеега е номер едно?

За европа и досега се знаеше но друго си е мастито соросоидно издание да потвърди превъзходството ни над целия свят. Може би с изключение на родината на мечо пух. За там по никому неизвестни причини няма данни, само знаем от джонката че кината им са препълнени докато затварят 13 милионни градове.

йесссс! знаех си че перу мами, няма по-биготи от нас! това е таблицата каквато трябвада бъде, повтаря точно класацията по произход на компютърните вируси от 90те - ние първи, после братята руси , надолу останалата сволоч. преди няколко денагледах едно панславянско филмче, което апелираше славянството да се обедини срещусветовното соросоидство под мъдрото ръководство на матушка русиь, което не е лоша идея принципно, само дето лидерството се полага на нас, не на руснаците!

#55168 (ツ) Един от многото
Създадено на 28.12.2021, видяно: 770 пъти.
Дон Реба
Major Obvious

Fuck yeah! Коой сеега е номер едно?

За европа и досега се знаеше но друго си е мастито соросоидно издание да потвърди превъзходството ни над целия свят. Може би с изключение на родината на мечо пух. За там по никому неизвестни причини няма данни, само знаем от джонката че кината им са препълнени докато затварят 13 милионни градове.

йесссс! знаех си че перу мами, няма по-биготи от нас! това е таблицата каквато трябвада бъде, повтаря точно класацията по произход на компютърните вируси от 90те - ние първи, после братята руси , надолу останалата сволоч. преди няколко денагледах едно панславянско филмче, което апелираше славянството да се обедини срещусветовното соросоидство под мъдрото ръководство на матушка русиь, което не е лоша идея принципно, само дето лидерството се полага на нас, не на руснаците!

Еми точно по тая причина, като истински биготи е редно да нападнем Русия и да се избиеме за първото място. Така мисля, че ще докажем, че сме дори по-прост народ отколкото се предполага според изследванията.

#55169 (ツ) gat3way
Създадено на 28.12.2021, видяно: 765 пъти.

Ще вземем да ги пребием и после кой ще ни е пътеводна светлина, пиндосите ли?

#55172 (ツ) Delegate
Създадено на 28.12.2021, видяно: 755 пъти.

Българина е злобен и не знае милост. Къде сме минали после легенди се разказват за главорези и изнасилвачи. не можем да избягаме от природата си на завоеватели и владетели на половината древен свят. Затова никой не иска да си има работа с нас.

#55326 (ツ) Delegate
Последно редактирано на 03.01.2022 от Delegate, видяно: 644 пъти.

Петков шял да тества дали починалите са били с фалшив цертификат. Как точно работи тоя тест, някакъв вид карточетец дали имаш ли чип или ?

My link

#55327 (ツ) Един от многото
Създадено на 03.01.2022, видяно: 642 пъти.

По-интересният въпрос е "И какво ако са били с фалшив сертификат?", да не би Петров да ги търси за да им събира неплатените данъци? 🙄

Това правителство се занимава с бая глупости.

#55328 (ツ) Major Obvious
Създадено на 03.01.2022, видяно: 639 пъти.
Delegate

Петков шял да тества дали починалите са били с фалшив цертификат. Как точно работи тоя тест, някакъв вид карточетец дали имаш ли чип или ?

My link

Гледа се статистиката - ако ваксинираните от доктор Ганя умират диспропорционално, вероятно добрият доктор издава фалшиви сертификати.

#55330 (ツ) Major Obvious
Създадено на 03.01.2022, видяно: 636 пъти.
#55331 (ツ) qtakabg
Създадено на 03.01.2022, видяно: 636 пъти.
Един от многото

По-интересният въпрос е "И какво ако са били с фалшив сертификат?", да не би Петров да ги търси за да им събира неплатените данъци? 🙄

Това правителство се занимава с бая глупости.

Ще санкционират тоя, дето е уредил сертификата.

#55333 (ツ) Дон Реба
Създадено на 03.01.2022, видяно: 633 пъти.
Delegate

Как точно работи тоя тест, някакъв вид карточетец дали имаш ли чип или ?

упс, издадоха се!

#55345 (ツ) Stilgar
Създадено на 04.01.2022, видяно: 614 пъти.
Major Obvious
Delegate

Петков шял да тества дали починалите са били с фалшив цертификат. Как точно работи тоя тест, някакъв вид карточетец дали имаш ли чип или ?

My link

Гледа се статистиката - ако ваксинираните от доктор Ганя умират диспропорционално, вероятно добрият доктор издава фалшиви сертификати.

Ако е хитър докторът ще продава сертификати само на лица под 40 години :)

#55346 (ツ) johnfound
Създадено на 04.01.2022, видяно: 605 пъти.
Stilgar

Ако е хитър докторът ще продава сертификати само на лица под 40 години :)

Тука има известни трудности. Първо, под 40 години също постъпват в болниците, боледуват тежко и даже мрат. Рядко, разбира се, но ако бизнесът е широк, то ще има и такива. Защото няма обективен критерий да прецениш кой ще боледува леко и кой тежко.

Второ, като си излязъл на пазара, особено пък с незаконен бизнес, вече е малко трудно да отказваш на клиенти. Или ще те бият някъде, или ще те наклепат пред властите.

#55552 (ツ) BIGBUGEX
Създадено на 07.01.2022, видяно: 528 пъти.

Боднах се втора доза. Все пак не искам да свърша като рабин с козички на канапето. А от неваксинирането до това пътят е кратък.

#55553 (ツ) gat3way
Създадено на 07.01.2022, видяно: 522 пъти.

Бързо ваната с боракса преди чипът да придобие контрол над централната нервна система и да станеш нацист и непримирим враг на антиваксинаторите.

#55554 (ツ) Rabin
Създадено на 07.01.2022, видяно: 521 пъти.
BIGBUGEX

Боднах се втора доза. Все пак не искам да свърша като рабин с козички на канапето. А от неваксинирането до това пътят е кратък.

Мрете бе, кой ви пречи! Само нас не занимавайте, ние ще управляваме планетата след неко годинка.

Да, както и да е — продължи той. — Идеята беше, че в първия кораб, кораб „А“, ще бъдат всички велики ръководители, учените, знаменитите хора на изкуството, с една дума, преуспелите; а с третия, кораб „С“, трябваше да тръгнат всички онези, които вършат истинската работа, хората, които произвеждат, създават благата; с кораб „В“ — т.е. с нас — тръгнаха всички останали, тези от сферата на услугите, нали разбирате.

Усмихна им се блажено.

— И ние бяхме първите, който изпратиха — завърши той и започна да си тананика една весела песничка за баня.

Веселата песничка за баня, която беше написана специално за него от един от най-интересните и плодовите композитори на забавна музика (понастоящем спящ в трюм номер тридесет и шест, на около деветстотин ярда зад тях), запълни паузата, в която иначе щеше да настъпи неловко мълчание. Форд и Артър запристъпваха от крак на крак и правеха отчаяни опити да не срещат погледите си.

— Ъъъ… — най-сетне продума Артър — какво по-точно й имаше на вашата планета?

— О, както казах, тя беше обречена — отговори Капитанът. — Щеше да се блъсне в слънцето или нещо подобно. Или пък Луната щеше да се блъсне в нея. Нещо от този род. Във всеки случай заплашваше я нещо страшно.

— О — неочаквано се обади първият офицер, — аз пък си мисля, че се очакваше нашествие от грамадни, дълги дванайсет фута месоядни пчели. Не беше ли това?

Вторият се обърна рязко към тях. В очите му гореше онази студена, сурова светлина, която идва само след дълги и търпеливи упражнения.

— Съвсем не! — изсъска той. — Командирът на моята част ми каза, че цялата планета е застрашена от непосредствената опасност да бъде изядена от един огромен астрокозел мутант!

— О, така ли… — каза Форд Префект.

— Да! Едно чудовищно изчадие от глъбините на ада с остри, дълги десет хиляди мили зъби, с дъх, от който океаните завират, с нокти, способни да изтръгнат континентите, с хиляди жежки като слънцето очи, с широки един милион мили челюсти, изобщо един звяр, какъвто никога… никога… ама никога не сте…

— И успяха да ви убедят, че именно вашата група трябва да тръгне първа, така ли? — запита Артър.

— О, да — каза Капитанът, — всички ни уверяваха, според мен много учтиво, че за да имат останалите висок дух и самочувствие, много е важно да знаят, че ще пристигнат на планета, където ще могат да се подстрижат прилично и където телефоните ще бъдат добре почистени.

— О, да — съгласи се Форд, — разбира се, че е много важно. А другите два кораба, ъъъ… те дали са тръгнали след вас?

Известно време Капитанът нищо не отговори. Усука се във ваната и се загледа назад, отвъд огромното туловище на кораба, към сияйния галактически център. Присви очи и се взря в невъобразимите далнини.

— Хъ, знаете ли, вашият въпрос е много странен — каза той, като си позволи да се намръщи леко на Форд, — защото, колкото и да е странно, от тях не сме чули и едно пиукане дори, откакто тръгнахме преди пет години… Но трябва да са някъде зад нас.

И отново впери поглед в далечината.

Погледът на Форд също се насочи нататък и той се намръщи замислено.

— Разбира се — рече той тихо, — ако не ги е изял козелът…

— А, да … — каза Капитанът с глас, в който бе започнала да се прокрадва едва доловима нотка на колебание — козелът…

Очите му обходиха масивните очертания на приборите и компютрите, подредени край стените на мостика. Те продължаваха да примигват невинно срещу него. Отправи взор нагоре към звездите, но ни една от тях не проговори. Обърна поглед към първия и втория офицер, но в момента и двамата сякаш бяха потънали в своите собствени мисли. Погледна към Форд Префект, който на свой ред повдигна вежди.

— Знаете ли, може да ви се стори малко особено — заговори накрая Капитанът, — но сега, като започнах да разказвам тази история на друг човек… искам да кажа, не ви ли се струва странна тази работа, Първи?

— Ъъъъъъъъъъъ… — каза първият офицер.

— Е, добре — каза Форд, — виждам, че има доста неща, за които искате да си поприказвате, затова бих желал да ви благодаря за питиетата и да ви помоля да ни свалите на първата планета, край която минем…

— О, знаете ли, това няма да е много лесно — каза Капитанът, — защото онова нещо, дето определя курса на полета, беше програмирано, преди да напуснем Голгафринчъм. Струва ми се, донякъде и заради това, че не ме бива много в сметките…

— Да не искате да кажете, че не можем да напуснем този кораб? — извика Форд, изведнъж загубил търпение. — Кога трябва да достигнем на планетата, която трябва да колонизирате?

— О, почти пристигнахме, струва ми се — каза Капитанът, — след някоя и друга секунда. Може би е време да излизам от тази вана. Всъщност не знам защо пък да ставам точно когато ми е най-приятно.

— Значи все пак след малко кацаме? — попита Артър.

— Ами, няма да е точно КАЦАНЕ, всъщност не става дума за кацане, о не… ъъъ…

— Какви ги говорите? — попита Форд рязко.

— Ами — каза Капитанът, като подбираше думите си много внимателно, — струва ми се, ако не греша, че сме програмирани да се разбием върху нея.

— Да се разбием? — извикаха Форд и Артър.

— Ъъъ, да — каза Капитанът, — да, мисля, че това също влиза в плана. Имаше някаква важна причина, но в момента не мога да си я спомня. Нещо във връзка с това, че… ъъъ…

Форд избухна.

— Вие сте шайка гадни, ненужни идиоти! — изкрещя той.

— Да, точно така — ухили се Капитанът, — тази е причината.

Същата нощ корабът извърши твърдо кацане на една съвсем незначителна малка, синьозелена планета, която обикаляше около едно малко и никому непознато жълто слънце в неотбелязания на картата, затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката.

В часовете, предшестващи сгромолясването, Форд Префект бе положил неимоверни, но напразни усилия да освободи приборите за управление от предварително заложения в тях курс на полета, но бързо му беше станало ясно, че корабът е програмиран да закара своя товар невредим, макар и с неудобства, до новия му дом, като при това се самоповреди тъй, че да не е възможно да се поправи.

При спускането през атмосферата, съпроводено с пронизително свистене и огнени пламъци, се беше смъкнала голяма част от обшивката и външната броня, а последвалото безславно пльосване по корем в едно черно блато остави на екипажа само няколко часа в мрак, през които да съживи и разтвори дълбоко замразения си и никому ненужен товар, защото корабът започна да затъва почти веднага, изправяйки бавно огромното си туловище в застоялата тиня. Веднъж или два пъти през нощта силуетът му се очерта ясно на фона на небето, когато пламтящи метеори — останки от неговото спускане — прорязаха тъмнината.

В сивата предутринна дрезгавина корабът изгъргори непристойно и потъна завинаги в смърдящите дълбини.

Когато слънцето се показа нея утрин, то огря с рехавата си водниста светлина огромно море от ридаещи фризьори, говорители на разни организации, проучватели на общественото мнение и тем подобни, които отчаяно драпаха да се докопат до твърда земя.

Едно не толкова упорито слънце незабавно би се върнало обратно, но то продължи да се изкачва нагоре по небосклона и не след дълго неговите топли лъчи започнаха да оказват живително въздействие върху съвсем изнемощелите Да, както и да е — продължи той. — Идеята беше, че в първия кораб, кораб „А“, ще бъдат всички велики ръководители, учените, знаменитите хора на изкуството, с една дума, преуспелите; а с третия, кораб „С“, трябваше да тръгнат всички онези, които вършат истинската работа, хората, които произвеждат, създават благата; с кораб „В“ — т.е. с нас — тръгнаха всички останали, тези от сферата на услугите, нали разбирате.

Усмихна им се блажено.

— И ние бяхме първите, който изпратиха — завърши той и започна да си тананика една весела песничка за баня.

Веселата песничка за баня, която беше написана специално за него от един от най-интересните и плодовите композитори на забавна музика (понастоящем спящ в трюм номер тридесет и шест, на около деветстотин ярда зад тях), запълни паузата, в която иначе щеше да настъпи неловко мълчание. Форд и Артър запристъпваха от крак на крак и правеха отчаяни опити да не срещат погледите си.

— Ъъъ… — най-сетне продума Артър — какво по-точно й имаше на вашата планета?

— О, както казах, тя беше обречена — отговори Капитанът. — Щеше да се блъсне в слънцето или нещо подобно. Или пък Луната щеше да се блъсне в нея. Нещо от този род. Във всеки случай заплашваше я нещо страшно.

— О — неочаквано се обади първият офицер, — аз пък си мисля, че се очакваше нашествие от грамадни, дълги дванайсет фута месоядни пчели. Не беше ли това?

Вторият се обърна рязко към тях. В очите му гореше онази студена, сурова светлина, която идва само след дълги и търпеливи упражнения.

— Съвсем не! — изсъска той. — Командирът на моята част ми каза, че цялата планета е застрашена от непосредствената опасност да бъде изядена от един огромен астрокозел мутант!

— О, така ли… — каза Форд Префект.

— Да! Едно чудовищно изчадие от глъбините на ада с остри, дълги десет хиляди мили зъби, с дъх, от който океаните завират, с нокти, способни да изтръгнат континентите, с хиляди жежки като слънцето очи, с широки един милион мили челюсти, изобщо един звяр, какъвто никога… никога… ама никога не сте…

— И успяха да ви убедят, че именно вашата група трябва да тръгне първа, така ли? — запита Артър.

— О, да — каза Капитанът, — всички ни уверяваха, според мен много учтиво, че за да имат останалите висок дух и самочувствие, много е важно да знаят, че ще пристигнат на планета, където ще могат да се подстрижат прилично и където телефоните ще бъдат добре почистени.

— О, да — съгласи се Форд, — разбира се, че е много важно. А другите два кораба, ъъъ… те дали са тръгнали след вас?

Известно време Капитанът нищо не отговори. Усука се във ваната и се загледа назад, отвъд огромното туловище на кораба, към сияйния галактически център. Присви очи и се взря в невъобразимите далнини.

— Хъ, знаете ли, вашият въпрос е много странен — каза той, като си позволи да се намръщи леко на Форд, — защото, колкото и да е странно, от тях не сме чули и едно пиукане дори, откакто тръгнахме преди пет години… Но трябва да са някъде зад нас.

И отново впери поглед в далечината.

Погледът на Форд също се насочи нататък и той се намръщи замислено.

— Разбира се — рече той тихо, — ако не ги е изял козелът…

— А, да … — каза Капитанът с глас, в който бе започнала да се прокрадва едва доловима нотка на колебание — козелът…

Очите му обходиха масивните очертания на приборите и компютрите, подредени край стените на мостика. Те продължаваха да примигват невинно срещу него. Отправи взор нагоре към звездите, но ни една от тях не проговори. Обърна поглед към първия и втория офицер, но в момента и двамата сякаш бяха потънали в своите собствени мисли. Погледна към Форд Префект, който на свой ред повдигна вежди.

— Знаете ли, може да ви се стори малко особено — заговори накрая Капитанът, — но сега, като започнах да разказвам тази история на друг човек… искам да кажа, не ви ли се струва странна тази работа, Първи?

— Ъъъъъъъъъъъ… — каза първият офицер.

— Е, добре — каза Форд, — виждам, че има доста неща, за които искате да си поприказвате, затова бих желал да ви благодаря за питиетата и да ви помоля да ни свалите на първата планета, край която минем…

— О, знаете ли, това няма да е много лесно — каза Капитанът, — защото онова нещо, дето определя курса на полета, беше програмирано, преди да напуснем Голгафринчъм. Струва ми се, донякъде и заради това, че не ме бива много в сметките…

— Да не искате да кажете, че не можем да напуснем този кораб? — извика Форд, изведнъж загубил търпение. — Кога трябва да достигнем на планетата, която трябва да колонизирате?

— О, почти пристигнахме, струва ми се — каза Капитанът, — след някоя и друга секунда. Може би е време да излизам от тази вана. Всъщност не знам защо пък да ставам точно когато ми е най-приятно.

— Значи все пак след малко кацаме? — попита Артър.

— Ами, няма да е точно КАЦАНЕ, всъщност не става дума за кацане, о не… ъъъ…

— Какви ги говорите? — попита Форд рязко.

— Ами — каза Капитанът, като подбираше думите си много внимателно, — струва ми се, ако не греша, че сме програмирани да се разбием върху нея.

— Да се разбием? — извикаха Форд и Артър.

— Ъъъ, да — каза Капитанът, — да, мисля, че това също влиза в плана. Имаше някаква важна причина, но в момента не мога да си я спомня. Нещо във връзка с това, че… ъъъ…

Форд избухна.

— Вие сте шайка гадни, ненужни идиоти! — изкрещя той.

— Да, точно така — ухили се Капитанът, — тази е причината.

Същата нощ корабът извърши твърдо кацане на една съвсем незначителна малка, синьозелена планета, която обикаляше около едно малко и никому непознато жълто слънце в неотбелязания на картата, затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката.

В часовете, предшестващи сгромолясването, Форд Префект бе положил неимоверни, но напразни усилия да освободи приборите за управление от предварително заложения в тях курс на полета, но бързо му беше станало ясно, че корабът е програмиран да закара своя товар невредим, макар и с неудобства, до новия му дом, като при това се самоповреди тъй, че да не е възможно да се поправи.

При спускането през атмосферата, съпроводено с пронизително свистене и огнени пламъци, се беше смъкнала голяма част от обшивката и външната броня, а последвалото безславно пльосване по корем в едно черно блато остави на екипажа само няколко часа в мрак, през които да съживи и разтвори дълбоко замразения си и никому ненужен товар, защото корабът започна да затъва почти веднага, изправяйки бавно огромното си туловище в застоялата тиня. Веднъж или два пъти през нощта силуетът му се очерта ясно на фона на небето, когато пламтящи метеори — останки от неговото спускане — прорязаха тъмнината.

В сивата предутринна дрезгавина корабът изгъргори непристойно и потъна завинаги в смърдящите дълбини.

Когато слънцето се показа нея утрин, то огря с рехавата си водниста светлина огромно море от ридаещи фризьори, говорители на разни организации, проучватели на общественото мнение и тем подобни, които отчаяно драпах Да, както и да е — продължи той. — Идеята беше, че в първия кораб, кораб „А“, ще бъдат всички велики ръководители, учените, знаменитите хора на изкуството, с една дума, преуспелите; а с третия, кораб „С“, трябваше да тръгнат всички онези, които вършат истинската работа, хората, които произвеждат, създават благата; с кораб „В“ — т.е. с нас — тръгнаха всички останали, тези от сферата на услугите, нали разбирате.

Усмихна им се блажено.

— И ние бяхме първите, който изпратиха — завърши той и започна да си тананика една весела песничка за баня.

Веселата песничка за баня, която беше написана специално за него от един от най-интересните и плодовите композитори на забавна музика (понастоящем спящ в трюм номер тридесет и шест, на около деветстотин ярда зад тях), запълни паузата, в която иначе щеше да настъпи неловко мълчание. Форд и Артър запристъпваха от крак на крак и правеха отчаяни опити да не срещат погледите си.

— Ъъъ… — най-сетне продума Артър — какво по-точно й имаше на вашата планета?

— О, както казах, тя беше обречена — отговори Капитанът. — Щеше да се блъсне в слънцето или нещо подобно. Или пък Луната щеше да се блъсне в нея. Нещо от този род. Във всеки случай заплашваше я нещо страшно.

— О — неочаквано се обади първият офицер, — аз пък си мисля, че се очакваше нашествие от грамадни, дълги дванайсет фута месоядни пчели. Не беше ли това?

Вторият се обърна рязко към тях. В очите му гореше онази студена, сурова светлина, която идва само след дълги и търпеливи упражнения.

— Съвсем не! — изсъска той. — Командирът на моята част ми каза, че ц

#55555 (ツ) BIGBUGEX
Създадено на 07.01.2022, видяно: 513 пъти.
gat3way

Бързо ваната с боракса преди чипът да придобие контрол над централната нервна система и да станеш нацист и непримирим враг на антиваксинаторите.

Антиваксърите са унтерменши. Аз вече мога да щъкам навсякъде а те ще серат на задните седалки в тролея.

#55556 (ツ) johnfound
Създадено на 07.01.2022, видяно: 510 пъти.
Rabin

Мрете бе, кой ви пречи! Само нас не занимавайте, ние ще управляваме планетата след неко годинка.

Искаш да кажеш, че зад цялата ваксинационна кампания стоят всъщност антиваксъри? Тоест, това всичко е заговор на антиваксърите? Има логика.

#55557 (ツ) gat3way
Създадено на 07.01.2022, видяно: 506 пъти.
BIGBUGEX
gat3way

Бързо ваната с боракса преди чипът да придобие контрол над централната нервна система и да станеш нацист и непримирим враг на антиваксинаторите.

Антиваксърите са унтерменши. Аз вече мога да щъкам навсякъде а те ще серат на задните седалки в тролея.

Късно е. Нищо кво да се прави, ще ги врем у газовата камера и това е.

#55558 (ツ) Rabin
Създадено на 07.01.2022, видяно: 501 пъти.
BIGBUGEX
gat3way

Бързо ваната с боракса преди чипът да придобие контрол над централната нервна система и да станеш нацист и непримирим враг на антиваксинаторите.

Антиваксърите са унтерменши. Аз вече мога да щъкам навсякъде а те ще серат на задните седалки в тролея.

Ваксата е тест за интелигентност и упоритост. Само най-пригодните ще наследят царството земно.

Тряя да ви утилизират с ваше желание и искане, инак прекалено мното кучелюбки и идиократки ще се разпищят.

#55564 (ツ) gat3way
Създадено на 07.01.2022, видяно: 479 пъти.

Според мене божо ся трябва да направи електронен регистър с фейсовете от тея на коцето на протеста, отворен без регистрация за болниците, за да може като постъпят по някаква причина там, докторята да ги уморят и да ги пишат че са пукнали от ковид.

0 1 2 3 4 ....16 17 18 19 20 ....35 36 37 38 39 40 41 42 43

19ти - тестов ден за смисъла от ваксините
0

AsmBB v3.0 (check-in: a316dab8b98d07d9); SQLite v3.42.0 (check-in: 831d0fb2836b71c9);
©2016..2023 John Found; Licensed under EUPL. Powered by Assembly language Created with Fresh IDE