Заха, не трябваше да те изписват от психодиспансера. Верно - нема наргилета там, ама има безплатна храна, ще те лекуват, ще те мандръсат, ще ти е хубаво. Нема постоянно да си сменяш никовете у некъв лабав форум и да се правиш на бот. Върни се там. 🙂
Захата е още в психиатричната клиника. Лекарите му пускат музика и му говорят лъжи с цел да го заблудят...пардон...да го излекуват. Захата не подлежи на лечение. Аз съм неговия виртуален аватар.
Заместваш го у форума, докато докторите го мандръсат - така ли? 😄 Нека, нека - от мандръсане (от IT меринджеи), пропищя и полудя - с мандръсане ще се оправи.
Захата е на електрошокова терапия като онова момче от "Полет над куквиче гнездо". Захата е куку, но едно не може да му се отрече. Тоя куку държи на думата си. Преди време обеща на един коварен ирландец, че ще получи точно това, за което си е платил. Ни повече, ни по-малко. И Захата ще спази обещанието си. Ирландецът ще си получи добичето. Доставката търпи известно забавяне заради пандемията.
На каква дума си държи тоя откаченяк, бе? 😅 Щеше да се самоубива поне 10 пъти - гледам, че още шава и се прави на бот (той си е бот, спор нема). Ще го призная, ако си тегли ножа и прати клипче, че си е теглил ножа. Иначе си е същият тъп, плешив и залухав сульо, който пишеше некви тъпотии в GitHub и избега да лъска клозети в Ирландия.
П.П. Заха, напомняш ми на римски император-философ. 🤔 Недоклециан. Ходи в диспансера да те донаклецат и не се прави на умен.
Хора, да се похваля - намерих си богат приятел с голяма тояга. Аз, Захата може да съм наивник на 40, но и аз се уредих. 😋
Приятелят с тоягата ще ми плати кредитите и мафията няма да ме гони. Само трябва да го направя доволен. Повече няма да пиша тук. Един - инвестирай си със здраве и си заври инвестициите в гъза, аз вече имам какво да си завирам там.
Заха, отвръщаваш ме човек. И на 15-годишна ли би скочил? Напомняш ми на некви авери дето са на 30+ и забиваха 15 годишните на морето. Много, много жалка гледка. Че и се снимаха у Face-a с тях, та "социалният им статус" се срина по-ниско от твоя - некъв чичак на 30+ с 15-годишни, как да не го смяташ за "мъж" тоя 😆 !?
Немаш ли некви минимални стадарти бе, човек? Или уважаваш поговорката:
Заха, отвръщаваш ме човек. И на 15-годишна ли би скочил? Напомняш ми на некви авери дето са на 30+ и забиваха 15 годишните на морето. Много, много жалка гледка. Че и се снимаха у Face-a с тях, та "социалният им статус" се срина по-ниско от твоя - некъв чичак на 30+ с 15-годишни, как да не го смяташ за "мъж" тоя 😆 !?
Немаш ли некви минимални стадарти бе, човек? Или уважаваш поговорката:
Аутизмът не е заболяване. То е еволюция в действие. В следващата фаза средностатистическия човек ще притежава умът на Анщайн, Грета и Моцарт, взети заедно. Ще се интересува от най-дълбоките тайни на Вселената, от Бог и неговата връзка с човека, от Природата и нейното опазване. Ще изпитва дълбока наслада от музиката. Няма как да разберете как ние виждаме света. Вие нямате нужните сетива за това. Ние не сме болни. Ние сме междинен еволюционен продукт. Няма как ние да станем "нормални" като вас. Ние сме нормални. Ние сме бъдещето на човечеството, а вие сте миналото.
Евлампи
Създадено на 18.12.2021, видяно: 681 пъти. #54780
Ще изпитва дълбока наслада от музиката
Музиката е крайно низша примитивна чекия на всички нива, неслучайно се ползва за 'послания' (които разбира се някак съвсем случайно са успоредни на дневния ред на 'посланика' :)
Не го знам дали е заболяване или не, но имам чувството, че т.н. високофункционални аутисти го използват за да будят съжаление и да им прощават разни (много) неща.
Разбира се, не са всички така, но тези които не са така, никой не ги разбира, че са аутисти. Най-много да кажат за тях, че са "тоя е чешит" или "тая е много странна".
Обърни внимание на това, Джони. Аутистите възприемаме света по различен начин. Ние сме различни. Ние не сме просто странни. Ти няма как да си го представиш, ако не погледнеш света през нашите възприятия. Но попадаме в стадо, които не са като нас. Стадото иска да ни промени. Но ние не може да се променим, нито да се излекуваме. И ние трябва да живеем в тази токсична за нас среда до края на живота си.
Главната причина да сменям толкова често работата си е тази. Аз съм аутист и имам нужда от определена среда, за да съм спокоен. Ти знаеш, че когато кодиш трябва да държиш във въображението си постоянно целия проект, всички логически взаимовръзки. Това е голямо натоварване за психиката. Проблемът при мен е, че аз съм много чувствителен към всякакви дразнители от външната среда - шум, светлина, малко прах по монитора. Всичко това ме дразни, разсейва. Когато бях барман, забелязах, че ако капне една капка чиста вода на барплота, аз веднага я забърсвах. Иначе ми бъркаше в мозъка. Аз тогава не усещах чак такова психическо напрежение. Започна чак като станах програмист. И аз знам защо е така. Защото при кодене натоварването от работата върху психиката е голямо и това увеличава ефекта от цялостното натоварване. И тогава, Единия знае, постоянно говорех, че искам да работя отдалечено, извън офис. Но тогава още не бях наясно за причината за това. Причината е, че при интелектуална работа, където умът е силно натоварен и допълнително към това, аз трябва да понасям всички дразнители на външната среда и да се опитвам да удържа да не се срина психически. То работи. Но натоварването е много голямо. И в един момент аз напускам фирмата. И месец-два си търся работа. Но този месец-два са невероятно психическо разтоварване за мен. Аз не мога да работя интелектуална работа заобиколен от хора, шумове, прах и други външни дразнители. Напрежението става нетърпимо и аз напускам. И аз ще продължавам да го правя докато не получа това, което ще ми даде спокойствие. Аз трябва да работа от вкъщи, сам, със определено ниво на светлина, със никакъв дразнещ шум, само някоя спокойна музика. Това е. Който мисли, че може да ме подложи на психическо бомбардиране в офис и аз да работа дълго за него, да забрави това. Да не наема аутисти.
Ирландецът знае всичко това и го използва срещу мен много коварно като лъже, че съм егоист. Истината е, че аз не мога да изпитвам емоционална привързаност към нищо. Но аз така съм се родил. Какво да направя. Аз дори по време на секс не показвам емоции. И неговите хора знаят това. Знаят и че изкуствената светлина ме дразни, защото в ирландската къща не включвах никога осветлението, освен ако не беше прекалено тъмно. Знаят и, че съм особено чувствителен към чистота. Винаги си държа нещата в стаята, а не в банята. Но те бяха излъгали моите съквартиранти, че е защото съм егоист. А те, понеже не притежават подобно експертно знание се бяха хванали на номера. По този начин, тези две години този изключително подъл човек с власт и неговите хора поставяха психиката ми като в менгеме, за да я пречупят и за да кажа накрая, че не издържам вече и да моля да ме спасят от това. Лъжат необразовани хора в едно, а самите те знаят, че аз съм аутист и знаят как може да използват другите, за да мачкат психиката ми. Но аз имам по-силна воля отколкото е предполагал, и по-добри аналитични умения. Но това няма значение. Аз ще продължа тази неравностойна борба със тези неприятни, коварни хора с власт до края. Те ще уважат моите специални нужди или да си наемат нормални хора от Бразилия, Индия или откъдето щат. Има милиарди хора на тоя смят. Аутистите сме малцинство.
Обърни внимание на това, Джони. Аутистите възприемаме света по различен начин. Ние сме различни. Ние не сме просто странни. Ти няма как да си го представиш, ако не погледнеш света през нашите възприятия. Но попадаме в стадо, които не са като нас. Стадото иска да ни промени. Но ние не може да се променим, нито да се излекуваме. И ние трябва да живеем в тази токсична за нас среда до края на живота си.
Главната причина да сменям толкова често работата си е тази. Аз съм аутист и имам нужда от определена среда, за да съм спокоен. Ти знаеш, че когато кодиш трябва да държиш във въображението си постоянно целия проект, всички логически взаимовръзки. Това е голямо натоварване за психиката. Проблемът при мен е, че аз съм много чувствителен към всякакви дразнители от външната среда - шум, светлина, малко прах по монитора. Всичко това ме дразни, разсейва. Когато бях барман, забелязах, че ако капне една капка чиста вода на барплота, аз веднага я забърсвах. Иначе ми бъркаше в мозъка. Аз тогава не усещах чак такова психическо напрежение. Започна чак като станах програмист. И аз знам защо е така. Защото при кодене натоварването от работата върху психиката е голямо и това увеличава ефекта от цялостното натоварване. И тогава, Единия знае, постоянно говорех, че искам да работя отдалечено, извън офис. Но тогава още не бях наясно за причината за това. Причината е, че при интелектуална работа, където умът е силно натоварен и допълнително към това, аз трябва да понасям всички дразнители на външната среда и да се опитвам да удържа да не се срина психически. То работи. Но натоварването е много голямо. И в един момент аз напускам фирмата. И месец-два си търся работа. Но този месец-два са невероятно психическо разтоварване за мен. Аз не мога да работя интелектуална работа заобиколен от хора, шумове, прах и други външни дразнители. Напрежението става нетърпимо и аз напускам. И аз ще продължавам да го правя докато не получа това, което ще ми даде спокойствие. Аз трябва да работа от вкъщи, сам, със определено ниво на светлина, със никакъв дразнещ шум, само някоя спокойна музика. Това е. Който мисли, че може да ме подложи на психическо бомбардиране в офис и аз да работа дълго за него, да забрави това. Да не наема аутисти.
Ирландецът знае всичко това и го използва срещу мен много коварно като лъже, че съм егоист. Истината е, че аз не мога да изпитвам емоционална привързаност към нищо. Но аз така съм се родил. Какво да направя. Аз дори по време на секс не показвам емоции. И неговите хора знаят това. Знаят и че изкуствената светлина ме дразни, защото в ирландската къща не включвах никога осветлението, освен ако не беше прекалено тъмно. Знаят и, че съм особено чувствителен към чистота. Винаги си държа нещата в стаята, а не в банята. Но те бяха излъгали моите съквартиранти, че е защото съм егоист. А те, понеже не притежават подобно експертно знание се бяха хванали на номера. По този начин, тези две години този изключително подъл човек с власт и неговите хора поставяха психиката ми като в менгеме, за да я пречупят и за да кажа накрая, че не издържам вече и да моля да ме спасят от това. Лъжат необразовани хора в едно, а самите те знаят, че аз съм аутист и знаят как може да използват другите, за да мачкат психиката ми. Но аз имам по-силна воля отколкото е предполагал, и по-добри аналитични умения. Но това няма значение. Аз ще продължа тази неравностойна борба със тези неприятни, коварни хора с власт до края. Те ще уважат моите специални нужди или да си наемат нормални хора от Бразилия, Индия или откъдето щат. Има милиарди хора на тоя смят. Аутистите сме малцинство.
Това повече ми прилича на обикновена невроза. Познавам аутисти и ти не приличаш на такъв. Познавам и невротици.
По-голямата част от проблемите описани по-горе се решават елементарно, само да поискаш. Но искаш ли да си решиш проблемите, или обичаш да се чувстваш жертва?
Обърни внимание на това, Джони. Аутистите възприемаме света по различен начин. Ние сме различни. Ние не сме просто странни. Ти няма как да си го представиш, ако не погледнеш света през нашите възприятия. Но попадаме в стадо, които не са като нас. Стадото иска да ни промени. Но ние не може да се променим, нито да се излекуваме. И ние трябва да живеем в тази токсична за нас среда до края на живота си.
Главната причина да сменям толкова често работата си е тази. Аз съм аутист и имам нужда от определена среда, за да съм спокоен. Ти знаеш, че когато кодиш трябва да държиш във въображението си постоянно целия проект, всички логически взаимовръзки. Това е голямо натоварване за психиката. Проблемът при мен е, че аз съм много чувствителен към всякакви дразнители от външната среда - шум, светлина, малко прах по монитора. Всичко това ме дразни, разсейва. Когато бях барман, забелязах, че ако капне една капка чиста вода на барплота, аз веднага я забърсвах. Иначе ми бъркаше в мозъка. Аз тогава не усещах чак такова психическо напрежение. Започна чак като станах програмист. И аз знам защо е така. Защото при кодене натоварването от работата върху психиката е голямо и това увеличава ефекта от цялостното натоварване. И тогава, Единия знае, постоянно говорех, че искам да работя отдалечено, извън офис. Но тогава още не бях наясно за причината за това. Причината е, че при интелектуална работа, където умът е силно натоварен и допълнително към това, аз трябва да понасям всички дразнители на външната среда и да се опитвам да удържа да не се срина психически. То работи. Но натоварването е много голямо. И в един момент аз напускам фирмата. И месец-два си търся работа. Но този месец-два са невероятно психическо разтоварване за мен. Аз не мога да работя интелектуална работа заобиколен от хора, шумове, прах и други външни дразнители. Напрежението става нетърпимо и аз напускам. И аз ще продължавам да го правя докато не получа това, което ще ми даде спокойствие. Аз трябва да работа от вкъщи, сам, със определено ниво на светлина, със никакъв дразнещ шум, само някоя спокойна музика. Това е. Който мисли, че може да ме подложи на психическо бомбардиране в офис и аз да работа дълго за него, да забрави това. Да не наема аутисти.
Ирландецът знае всичко това и го използва срещу мен много коварно като лъже, че съм егоист. Истината е, че аз не мога да изпитвам емоционална привързаност към нищо. Но аз така съм се родил. Какво да направя. Аз дори по време на секс не показвам емоции. И неговите хора знаят това. Знаят и че изкуствената светлина ме дразни, защото в ирландската къща не включвах никога осветлението, освен ако не беше прекалено тъмно. Знаят и, че съм особено чувствителен към чистота. Винаги си държа нещата в стаята, а не в банята. Но те бяха излъгали моите съквартиранти, че е защото съм егоист. А те, понеже не притежават подобно експертно знание се бяха хванали на номера. По този начин, тези две години този изключително подъл човек с власт и неговите хора поставяха психиката ми като в менгеме, за да я пречупят и за да кажа накрая, че не издържам вече и да моля да ме спасят от това. Лъжат необразовани хора в едно, а самите те знаят, че аз съм аутист и знаят как може да използват другите, за да мачкат психиката ми. Но аз имам по-силна воля отколкото е предполагал, и по-добри аналитични умения. Но това няма значение. Аз ще продължа тази неравностойна борба със тези неприятни, коварни хора с власт до края. Те ще уважат моите специални нужди или да си наемат нормални хора от Бразилия, Индия или откъдето щат. Има милиарди хора на тоя смят. Аутистите сме малцинство.
Заха, аре нема да те бъзикам повече, че верно си "минал метъра", човек. 🥴 Почна да пишеш по-несвързано и от преди.
Замислете се всички за това. Защо му е на някой да харчи толкова пари за някой като мен? Да спра да пия, да се оженя? Защо някой би харчил собствените си пари за това, ако не очаква възвръщаемост? Но каква възвръщаемост може да има от средностатистически кодер като мен? Нима няма кодери в Индия? Има бол. Той знае още от началото, че съм аутист и най-вероятно имам Синдром на Аспергер. И иска това да работи за него. Но също така знае, че не го харесвам, както не харесвам никой коварен, измамлив човек. И трябва да ме намачка, за да е сигурен, че ще ме хване и задържи. Ето защо искам да го улесня. Написал съм кой е начинът да ме задържи, която и да е компания.
Сигурно са забелязали, че аз не написах романа, когато ми гепиха баварката, а веднага след като ме изритаха от оная компания, която предлагаше работа от вкъщи. Аз бях много мотивиран за работя за тия хора, въпреки че те не порзваха сорс контрал система и ползваха некви умрели, стари технологии. Купих си компютър, монитор, офис стол. Бях щастлив, че съм постигнал мечтата си. Но те ми го отнеха след два месеца. И "манията" ми да имам собствена фирма. Не беше заради парите или заради престижа. Беше, защото си мислех, че след като имам собствена фирма, ще мога да се оттегля и да я управлявам онлайн, да се спася от цялото това психическо натоварване от хората и околния свят. Но те се опитаха да ми отнемат и тази надежда. Но няма да успеят. Никога няма да успеят. Нека ме унищожат, но няма да унищожат надеждата ми.