Обърни внимание на това, Джони. Аутистите възприемаме света по различен начин. Ние сме различни. Ние не сме просто странни. Ти няма как да си го представиш, ако не погледнеш света през нашите възприятия. Но попадаме в стадо, които не са като нас. Стадото иска да ни промени. Но ние не може да се променим, нито да се излекуваме. И ние трябва да живеем в тази токсична за нас среда до края на живота си.
Главната причина да сменям толкова често работата си е тази. Аз съм аутист и имам нужда от определена среда, за да съм спокоен. Ти знаеш, че когато кодиш трябва да държиш във въображението си постоянно целия проект, всички логически взаимовръзки. Това е голямо натоварване за психиката. Проблемът при мен е, че аз съм много чувствителен към всякакви дразнители от външната среда - шум, светлина, малко прах по монитора. Всичко това ме дразни, разсейва. Когато бях барман, забелязах, че ако капне една капка чиста вода на барплота, аз веднага я забърсвах. Иначе ми бъркаше в мозъка. Аз тогава не усещах чак такова психическо напрежение. Започна чак като станах програмист. И аз знам защо е така. Защото при кодене натоварването от работата върху психиката е голямо и това увеличава ефекта от цялостното натоварване. И тогава, Единия знае, постоянно говорех, че искам да работя отдалечено, извън офис. Но тогава още не бях наясно за причината за това. Причината е, че при интелектуална работа, където умът е силно натоварен и допълнително към това, аз трябва да понасям всички дразнители на външната среда и да се опитвам да удържа да не се срина психически. То работи. Но натоварването е много голямо. И в един момент аз напускам фирмата. И месец-два си търся работа. Но този месец-два са невероятно психическо разтоварване за мен. Аз не мога да работя интелектуална работа заобиколен от хора, шумове, прах и други външни дразнители. Напрежението става нетърпимо и аз напускам. И аз ще продължавам да го правя докато не получа това, което ще ми даде спокойствие. Аз трябва да работа от вкъщи, сам, със определено ниво на светлина, със никакъв дразнещ шум, само някоя спокойна музика. Това е. Който мисли, че може да ме подложи на психическо бомбардиране в офис и аз да работа дълго за него, да забрави това. Да не наема аутисти.
Ирландецът знае всичко това и го използва срещу мен много коварно като лъже, че съм егоист. Истината е, че аз не мога да изпитвам емоционална привързаност към нищо. Но аз така съм се родил. Какво да направя. Аз дори по време на секс не показвам емоции. И неговите хора знаят това. Знаят и че изкуствената светлина ме дразни, защото в ирландската къща не включвах никога осветлението, освен ако не беше прекалено тъмно. Знаят и, че съм особено чувствителен към чистота. Винаги си държа нещата в стаята, а не в банята. Но те бяха излъгали моите съквартиранти, че е защото съм егоист. А те, понеже не притежават подобно експертно знание се бяха хванали на номера. По този начин, тези две години този изключително подъл човек с власт и неговите хора поставяха психиката ми като в менгеме, за да я пречупят и за да кажа накрая, че не издържам вече и да моля да ме спасят от това. Лъжат необразовани хора в едно, а самите те знаят, че аз съм аутист и знаят как може да използват другите, за да мачкат психиката ми. Но аз имам по-силна воля отколкото е предполагал, и по-добри аналитични умения. Но това няма значение. Аз ще продължа тази неравностойна борба със тези неприятни, коварни хора с власт до края. Те ще уважат моите специални нужди или да си наемат нормални хора от Бразилия, Индия или откъдето щат. Има милиарди хора на тоя смят. Аутистите сме малцинство.