За политика са индоктринирани, но за простите неща от живота, може да намериш доста мъдрост в старите хора. Например, как да се справяш с жени, как да приемаш живота, как да се държиш с хората. Прости неща, но не за прости хора.
Много ли е мъдро да подкокоросваш тлъстини като шкембе войвода да врънкат за задължителна казарма.
Курвоазието до колкото разбирам кънти на зелено, и слуша безброй лумпени край него. 96% гласуваха ЗА задълж. казарма, някои от тях кокошки, някои от тях не служили. Шкембе войвода на това разчита, на тия лумпени, че ега го изберат пак. Затуй го прави, не, че му се занимава.
Аз поне лично съм минал през това. Току що завършил магистър пресноебец, с около година и половина опит по специалността. Ходя кат гламав по фирмите, и пръвата им работа е да питат "служил ли си". И ако отговорът е "не" ме пращат да си отслужа, и пак да доождам. Инак трябва да ми пазят мястото докат съм при шапкарите, това по закон. На никое часниче, особено у гладните години - не му се занимава с пресноебци като мен, с лопата да ги ринеш такива.
Повиквателната е рандом евент, не знааш кога ще ти почука на вратата, че да планираш квото и да е. Идва внезапно като корона вирус, и ти преобръща живота в рамките на седмица.
Аз лично фанах половин година вътре, и то лека служба. По мое време даваха отпуски да не ни хрантутят вътре, т.е. от 6 месеца остават 4 и нещо. Не е болка за умирка, искам да кажа. Твърдо против задължителната простотия съм, ама не е нещо дето да ми е навредило, и в моя конкретен случай дори аз не съжалявам, че служих. Виж ако е 2 г. и 3 м. задръжки - туй е друго нещо.
После кат се уволня съм забравил отде се пуска компа. Хем у казармата четях разни книжки по специалността, от нямане кво да правя.
Отпечатъкът на таз тъпня в живота ми екстендна от 4 месеца до почти 3 години.
Те тава а възмъжаването на което бесните дедки се радват. Гаджето разчиташе на мойте пари дето ги нося, че и на квартира бяхме. Ако имаше и деца не ми се мисли.
Кой ше храни семейстствата на клетите донаборници? Ние мангалите храним, ама нас нямаше кой. Шапкаринът ни подяждаше порциона, дори на мен като войник се налагаше да пращат пари, че да оцелея.