Гледал съм ги - елементарни плашилки за либерални младежи. Рецептата е проста: много емоции, много кървави картини, но малко факти и документи – класическо промиване на мозъка през емоционалния канал.
Много ясно, че лагерите не са комфортно място. Но и лежащите там не са били светци, уверявам те.
Между другото, много странно ми се вижда, как понятието "лагер" се сатанизира. А за сведение, да те открехна, много по-зле е да лежиш в затвор. В лагерите режимът е бил на порядъци по-лек – първо, общуваш с повече хора, второ, все пак си навън, не сред 4 стени. Работиш, често някъде в цивилен завод или строеж там, което помага да ти тече по-бързо времето, пък и е някаква "цивилизация" все пак. Да не говорим, че за добра работа са намалявали присъдите и то сериозно.
За политическите не знам, но криминалните са се стремели да попаднат именно в лагер, а не в затвор, където те извеждат само в двора и после кукуваш в килията с 4..5 нещастници като тебе. Затворниците и на работа попадат само в работилниците на затвора. Няма цивилизация, няма бира с надзирателя, на връщане от строежа/завода.
Т.е. ти вярваш в тия неща. Аз пък вярвам у великденския заек. Нито си бил вътре, нито си ги видял.
Какво точно лошо дело тряя си извършил, че да те пребият с лопата и да те ядат прасета после?
Лагерниците дето са оцелели. Има 2 варианта. Или лъжат, или не лъжат за кошмара вътре.
Кой е според теб?
п.с. От съвсем личен опит мога да ти кажа. Грам носталгия нямам по Татовото. Нито ми липсва набиването на крак у жегата, лично съм го правил като дете. Бригадите не ми липсват. Строевата песен сутрин преди да влезем у училище, и следобяд за занималнята и тя не ми липсва. Ония простотии за другарска самокритика, ония безсмислени доклади и планове, които никой не изпълнява. 30% от инженерлъка наблъскан с пропаганда и история, каквато не съм отишъл да уча и мразя да уча.
Кой нормален ще изпита носталгия по такова?