Дон Реба много правилно обяснява нещата.
Аз само ще допълня, че тока се изнасяше със съвсем конкретна цел. През 80-те започнаха много сериозни инвестиции в електрониката и производството на компютри. Именно за там бяха нужни долари за закупуване на оборудване и технологии. Като се има предвид, че тогава бяхме под ембарго и всичко трябваше да се купува през няколко посредника, представям си как са ни товарили с цените.
Разбира се, това се финансираше и със кредити – точно тогава външният дълг започва да расте сериозно (за тогавашните мерки. сега това са жълти стотинки). Но кредитите се взимаха все пак неохотно, а се опитвахме да издрапаме със собствени финанси. За целта трябваше да изнасяме стоки за долари. А както казах, имаше ембарго което важеше и за внос и за износ. Свободната търговия, която сега се рекламира е само когато на западните страни им е изгодно. Когато не им е изгодно, никаква свободна търговия няма.
Строяха се нови заводи, пускаха се нови производства. Идеята беше, че всичко това ще се изплати след пускането в експлоатация и започването на производство.
Този процес беше спрян от 10-ти ноември. Недостроените заводи така и не бяха построени, а нарязани на старо желязо. Някои хора станаха милионери. А западните конкуренти се зарадваха много на нашето влизане в световната демокрация – разбирай нови пазари на които да продават стъклени мъниста и огледалца.