Инспектор Иванов, колегата му Методиев и старши-
ната Обезанов влязоха в магазин „София". До праз-
ника оставаха само два дни, а те още не бяха направили
покупките си. Тримата се спогледнаха с комично отчая-
ние: помещението беше буквално претъпкано с хора.
Щандовете не се виждат въздъхна Методиев.
Каква блъсканица! Май пак ще отложим...
В този момент от горния стаж се разнесе вик: „Кра-
дец! Крадец!"
Нещо с станало горе. Обезанов, застани за момент
на вратата и задръж за малко хората да не излизат.
Ще идем с Методиев да видим - обърна се Иванов
към старшината.
Една развълнувана жена стоеше в центъра на обър-
натите към нея хора. Иванов ги разбута и приближи.
Какво има, другарко? Какво са ви отраднали?
- Ами гледах тук тези блузки и изведнъж усетих,
че някой бута чантата ми. Някаква ръка измъкна порт-
ейла беше най-отгоре, защото преди малко изтеглих
200 лева. С мъжа ми щяхме да ходим за електрически
радиатор. А този мошеник, .. Какво ще му кажа сега!
Жената почти се разрида.
- Какъв мошеник? Вие видяхте ли го?
Кого да видиш в тая навалица! Само сдна ръка,
мъжка ръка. Опитах се да го хвана, но ми се изплъзна
май че здравата го одрасках.
- Поне цвета на дрехата видяхте ли?
Тъмносиня или черна. Ох, какво ще правя!
Тъмносини и черни палта колкото искаш
мрачно забеляза Методиев. - Не можем да задържаме
хората и да ги претърсваме... Безнадеждна работа.
Иванов мълчеше. Жената бършеше очите си. По-
гледът му се спря върху доста дългите й тъмночервени
нокти. Изведнъж се оживи.
Да опитаме, все пак. Методиев, ела да слезем долу.
Вие също, другарко.
Спряха на вратата.
- Обезанов, пускай хората по един. Помоли мъжете
в тъмносиньо и черно да си показват ръцете - обърна
се той към Методиев.
Хората започнаха да излизат. На трима мъже по ръ-
цете се забелязваше свежа драскотина. Инспектор
Иванов ги помоли да останат малко.
Бихте ли ми обяснили от какво е това?
Кое? Драскотината? Че знам ли? сдиният мъж
учудено гледаше ръката си. Трябва да съм се бутнал
някъде.
- Преди малко, като излизах от службата за-
почна вторият, някакъв забързан тип така блъсна
вратата, че за малко не ме удари по челото с нея.
Отдръпнах се встрани, но той налетя върху ми. Носеше някаква мрежа и ме одраска с нея по ръката.
Дори не се извини.
- На кошчето до бюрото ми обясни третият.
Бях си оставил чантата до него, че съм взел портокали,
да не се разсипят. То е от тия, плетените, клечките им
все стърчат. Колежките много се ядосват заради чо-
рапите. На него се одрасках в бързината. - Мъжът
смутено гледаше ръката си.
- Неприятна история, май нищо не можем да на-
правим. промърмори Методиев.
Напротив - инспектор Иванов се усмихна.
Обезанове, помоли този човек да дойде в стаичката на
управителя и го претърси той посочи единия от три-
мата. - Елате и вие, другарко. Струва ми се, че ще
намерим парите ви.
Кое дава основания на инспектор Иванов да не приеме
обясненията на заподозрения?