Винаги съм се чудел как около тия неща витае една безпочвена мистика, след като нещата са описани кристално ясно, като в ръководство за система за рейтрейсинг - истинското майсторство за пиене на чай започва с изкопаването на корен от храст с бамбукова лопатка (от млад бамбук расъл в градината край Императорския дворец в Киото), от мъгливите мистични планини на Киришима или Кагошима, естествено в мъглив ден, след това корена се поставя с пръстта в купа за бонзай, изработена от майстор с минимум 20-годишен опит. Корена се отглежда с естествена слънчева светлина и отделените от кандидата сълзи по време на програмирането на форуми на асемблер, нощно време попива астралната енергия на съзвездието Касамото и лунен прах под формата на сребърен прашец. Бонзая няма нужда от корекции - той расте с майсторството на аватара си, когато времето настъпи (лятното слънцестоене) бъдещия майстор застава в поза, ха-ха, лотус и наблюдава с немигащи очи издигането на парещото слънце. След 3 часа, слял се с енергията и болката в света, единствен трепет на левия клепач предизвиква падането на единственото листо в единствената чаша (глина от Токонаме, неглазирана) с идеалната температура - 64 градуса, поддържана единствено с менталната енергия по vpn/чи канал.
Останалото е ясно, по-точно става ясно като се достигне тази степен, то не може цялата мистика да се разкаже с два параграфа, де гиди профани с профани.
