Моята дипломна работа беше по математическа картография, която принципно се занимава с различни картографски проекции за цялата или почти цялата Земя (не за тези картографски проекции, които изобразяват малки участъци от земната повърхност).
Моят преподавател ми даде новаторска тема "Цилиндрични проекции на Земята с променливо отдалечение на проекционния център".
Стандартна цилиндрична проекция на почти цялата Земя се получава графически, като Земята се напъха в един цилиндър, на който оста му съвпада със Земната ос и Екватора е една от окръжностите съставящи цилиндъра, при тази конфигурация за проекционен център се приема центъра на Земята - пускаме лъч от центъра на Земаята примерно по паралела който е на 10 градуса на север от Екватора и лъча го завъртаме по целия паралел, той пресича цилиндъра и очертава картографския образ на този паралел. По разбираеми причини самите полюси няма да се изобразят върху цилиндъра, защото се проектират в безкрайността. Освен това колкото е по-близка географската ширина до полюсите, толкова по-големи деформации настъпват в картографското изображение. Очевидно е, че меридианите ще се изобразят върху цилиндъра като вертикални успоредни линии, а паралелите ще се изобразят върху цилиндъра като окръжности. Меридианите и паралелите ще са взаимно перпендикулярни върху цилиндъра.
Очертанията на континентите би се получило върху цилиндъра чрез прекарване на проекционния лъч през контурите на континентите от земния глобус и чрез пресичането му с цилиндъра еднозначно.
В края на краищата като се пререже цилиндъра по някой от меридианите и се изглади в равнина, ще се получи карта на цялата Земя, при което меридианите и паралелите са прави взаимно перпендикулярни линии. Единствен недостатък са деформации нарастващи главоломно с нарастването на географската ширина.
Ръководителят ми на дипломната работа беше измислил подобрение на този стандартен метод, което да намалява деформациите при големите географски ширини - вместо проекционния център да е винаги в центъра на Земята, той допуска проекционния център да остава върху земната ос, но да се премества на север (на юг) когато се картографират съответно по-северни (по-южни участъци от континенти). Би могло проекционния лъч да бъде винаги перпендикулярен на земната ос, тоест да е винаги успореден на екваторната равнина - в такъв случай за по-големи географски ширини ще се забелязва обратния ефект - деформациите ще са намаляване на картографираната земна площ върху цилиндъра.
В общия случай би могло да се измислят някакви математически функции които плавно да изменят разстоянието на проекционния център на север (на юг) от центъра на Земята, така че да се минимизират деформациите.
Ръководителят ми беше публикувал статия в списание "Геодезия" с такъв пример за променливо отдалечение на проекционния център от центъра на Земята с функция използваща синус хиперболичен sinh();
Тук става интересно, понеже той си е мислел, че синус хиперболичен е ъглова функция и като ми разясняваше неговата идея ми говори за синус хиперболичен от еди-колко-си радиана. Аз изпадам в положение, да му кажа или да не му кажа че синус хиперболичен е просто функция на реален аргумент и ако сложиш sinh(45) ще е различно от sinh(pi/4), дори и да си мислиш, че 45 е градуси, а pi/4 е същия ъгъл в радиани.
Не му казах, но в дипломната ми работа не писах никакви единици мярки за sinh(); cosh(); ... Използвах и други математически фунции не си спомням какви.
Ръководителят ми казва, че дипломната ми работа трябва да е малко над 100 страници, добре обаче от тази цялата математика, да изкарам максимум 20 страници, губят ми се 90-100 страници.
И реших да развия цялата теория за земния елипсоид, като се преструвам, че Земята е сфера, защото за да развия тази теория за елипсоид на практика трябва да преписвам от учебника. Аз си развивам за сфера и стигам до крайните резултати за сфера. Пиша следното изречение - "Сега изведнъж се сещаме, че Земята не е сфера, а е ротационен елипсоид" и правя математически преобразувания на крайните резултати, при които ги получавам, точно каквито бих ги получил, ако през цялото време бих преписвал от учебника разработката базираща се на елипсоид.
И така успях да наваксам страници с формули, които не са преписани, а са разработени от мен и в крайна сметка резултатите все пак съм ги получил с финални преобразувания.
Тогава току що бяха излезнали компютри Правец 82, но нас ни бяха обучавали на ФОРТРАН за големи ЕИМ и бях правил някаква програма с перфокарти на ФОРТРАН за изчисления и бях я приложил. Имах и 10-на карти начертани върху паус с континентите и различни варианти на проекционния център.
Не помня какви въпроси ми задаваха от комисията, но ми писаха на изработка 5 и на защита 4.