Избягвате ли токсичността или сте я превърнали във ваше кредо. Пука ли ви, че ви дават зор да го свършите по-бързо (от което ще пострада качеството) или разбирате, че имате и личен живот и ви боли дедовия. Или сте от онези мотивиращите софтскил булшитъри, които някои тук наричат джендъри.
Първо бях мегамотивиран, после станах токсичен. Сега съм непукист, като искат хубаво, супер, но ако искат бързо, още по- супер, копае се набързо и оставя време и някой туториъл да видя или за лична работа. Като цяло виждам две основни групи колеги, едните са токсични, но не бих искал да съм нонстоп с тях, защото е меганатоварващо, другите са софтскилъри, но като лайното се удари в тавана трудно оправят нещата. Старая се да игнорирам и негативно токсичното на едните, и негативно токсичното на другите. Вече съм бърнаутвал, кофти е, избягвам го. Като тръгна да умирам някой ден и без това няма да се сетя за тях, ще си мисля за други неща.
Хубаво е да си говорим за технологии без религиозни спорове, хубави е и да си правим ташак. Баланс да има. Оплакване (токсичността) и мотивиращия булшит не ми изглеждат плодотворни.