Отварям темата заради ето този откъс от друга тема... И повдигам въпросът съвсем не за да се бъзикам с Рабин или да показвам някакво превъзходство. Просто искам да споделя моят подход в подобни неща, който никога досега не ме е подвеждал.
Просто, това е което често срещам при техничари - неумението да се представят пред хора.
Ето човека е направил дипломна работа, направил работещ прототип. Изобщо не е важно какъв точно е бил прототипа и темата на работата. Нито предмета. Дали е електроника, програма, химичен анализ или каквото там правят биолозите.
След това е излязъл пред комисията и се е изложил като кифладжия. До ниво, да го прекарват с контролни въпроси през материала. Което лично аз го оценявам като фееричен провал на дипломната защита. Независимо от оценката, която след това са му писали.
И защо се е случило това? Ами защото дипломанта мисли за себе си като за ученик. А комисията я възприема като преподаватели, които априорно знаят повече от него и имат правото да го изпитват.
Това е абсолютно погрешен подход! Работата е там, че защитата на дипломната работа е именно този рубеж на който вчерашният студент трябва да докаже, че повече не е ученик, а специалист. Че комисията повече не са му преподаватели, а са му просто колеги - специалисти.
Ето моите правила за защита на дипломни работи. Също работят и при всякакви други прояви, когато трябва да се защитава някаква разработка пред комисии, ако ще и правителствени:
По темата на моята работа, аз знам най-много от всички. Присъстващите на защитата трябва да са благодарни, че ще споделя с тях моите знания.
Комисията служи за да се възхищава на работата, която съм свършил и да я оцени по достоинство. Има право и да критикува, но само конструктивно и по темата.
Защитата няма почти нищо общо с техниката или науката. Тя е форма на сценично изкуство и следва да се провежда именно по законите на театъра, а не на науката. Трябва да има въведение, изложение и заключение. Трябва да се разказва интересна история. Трябва да има конфликт и неговото разрешаване. Жанра може да е произволен - комедия, трагедия, драма, в зависимост от конкретната тема и наличните материали.
Сценарият трябва да е подготвен предварително. Може да е само нахвърлян план, ако импровизирате добре, може да е подробен сценарий, научен наизуст и изпълнен артистично.
На комисията трябва да се представи интрига и възможността да участват в нея - тогава на комисията ще ѝ е интересно, ще задават въпроси по същество, а не по материала от първи курс - каква е разликата между процедура и функция.
Което е най-интересно, даже и ако дипломанта е напълно наясно с разликите между процедура и функция и сам може да води лекции на тази тема, то самото появяване на такъв въпрос означава, че защитата е напълно провалена. Дипломанта не е успял да грабне вниманието на публиката, да я заинтересова и завлече накъдето той иска. Той сам се е поставил в позицията на ученик, който може да бъде препитван, а не на специалист с който може да се обсъждат въпроси.
А вие какво мислите по въпроса? Каква беше вашата защита на дипломната работа? Питаха ли ви за неща извън темата на работата? Смятате ли, че това е било провал?
Аз смятам цялото образование за провал, а за мойта диплома колкото на тях им пука толкоз и на мене. Що точно реши, че съм се провалил? Какво трябваше да направя? И как точно изведнъж се превърна в отракан презентатор, довчера студент? Айде стига въпроси, че и на тия няма да отговориш. Днес по дипломатическа линия ми се наложи да пия много кафе, и ся ще ми е интересно да видя какво ще напишеш. Почнах да ставам нагъл много след като започнах да работя, и да почна да си тежа на мястото. Преподавателите у вишото това им е манталитетът, като на даскали у прогимназия. И да ти кажа, проектът дето го представях си имаше дори фърмуер, т.е. жива компютърна система по всички критерии. Повечето от даскалите биха видели трудност да различат процесора от паметта в това устройство.
Както казах, темата има общо с тебе дотолкова, че просто ме наведе на мисълта. А иначе постоянно срещам такива студенти - които просто не умеят да се представят добре на защити и въобще пред хора.
А иначе моята защита беше въобще през 20-ти век. Много вода изтече от тогава. Но иначе и досега смея да твърдя се представям добре пред публика, макар че не ми се налага много често.
Хубо де аз у НАТФИЗ Кр. Сарафов ли се дипломирам, или у техническо уни? Защо трябва да се очаква, че и артист мога да бъда. На всичко отгоре изделието беше комерсиален проект, т.е. вече се бях реализирал на пазара на труда. Баш не ми дреме за издуханите даскали, дето цял живот изкарват с една баница лекции. Почти никой не си даде зор да ме научи на нещо полезно. Пък и то и да искат накрая ти е писнало от всичко и пак не става. п.с. Даскал ли си освен завода, да знам колко да ги храня.
Ае, не че го вадя от контекста, но каза, че са го питали, а не, че това му е била темата на дипломната работа. И моята тема беше дистрибутирани системи и ме питаха за каквото остана време. Имах 5-ца.
Всеки инженер освен специалист трябва да е и в някаква степен актьор и политик, ако иска да е добър инженер. Просто работата на инженера не е само да се занимава с техниката, а и с хората, които произвеждат тази техника, с хората които ползват тази техника, с началниците и с подчинените.
По този повод, дъщеря ми през втория семестър, по философия разглеждаха един автор - Паоло Вирно. Та той има много интересни представи за ролята на политиката в съвременното производство. Според него, напоследък всички участници в производството, без изключение, от директора до последната чистачка функционално в рамките на производството се занимават с говорене - в смисъл преговори, договаряне, политика. Тоест могат да се разглеждат като политици, а не като работници.
Добре. В НАТФИЗ могат ли да ми проектират микропроцесорна система от нулата, вкл. хардуер? И от къв зор трябва да се очаква от мене да порасна в политик за един ден? То самото обличане на костюм и заставане пред комисия си е спек първите минути, малко е прекалено на всичката таа инженерия да очакваш и да съм виртуозен като холивудска звезда. За пръв път ползвах показалка, даскалите май не употребяваха такова нещо. И имаше изцепки като за процедурното програмиране у другата тема. Турбо некадърници имаше. Един тиквеник разправяше, че у съвременен харддиск било реализирано със стъпков мотор. И аз съм отишъл да ме научи на нещо!
Ами много ясно, че някой е трябвало да те научи. Но не го е направил. Аз затова и отворих тази тема - евентуално да подскажа на някой, ако и него не са го научили.
Впрочем, ако някой ти беше казал навреме, че трябва да подготвиш представление, може и да се беше справил по-добре. Актьорското майсторство всъщност не е кой знае какво - всеки го прави всеки ден.
Просто ти си отивал на изпит, а не на представление. И съответно си бил в ролята на ученик, а не на главен герой на спектакъла.
Реба Създадено на 04.08.2020, видяно: 2600 пъти. #2629
моята дипломна работа беше някви напълно безполезни тъпотии за някви изкуствени интелекти които познават какво има в компресирана картинка без да я разкомпресират. темата аз си я измислих, не съм дърпал лисче от купчината. писах я на ВБ6, долу горе спазвах на жонката идеите, макар че не ги осъзнавах с такава яснота към оня момент. ясно е че даскалите не могат да задават въпроси много по същество, темата е специфична, не е нещо което са се сблъсквали и знаят. все пак един от комисията долу горе успя нещо да нацели, помня че започнах отговора с "много се радвам че зададохте този въпрос" и го залях с някви несмилаеми детайли. едва ли е разбрал отговора, но сигурно се е изчеткал че въпроса се възприема като смислен, което всъщност е целта
Интересна тема, като за гагауз 
но така разпознаваш компресия не картинка.
Реба Създадено на 04.08.2020, видяно: 2595 пъти. #2631
добре, и къде е трагедията? всичко това рабиняк е травмиращо само ако човек е сърничка със свити уши, жадуващ одобрението и потупване по главата от началството, какъвто явно си бил, и какъвто според мене още си. аз нито костюм съм слагал, нито ми е дремело колко ще ми пишат. разбира се писаха ми шес, точно щото не ми дреме, държа се уверено, приказвам уверено. също като с женските е - спеченото костюмирано зубърче дето се опитва да спечели женска "по правилата" като се къпе, поднася цветя, говори с респект и вежливо (например казва "дамите") си остава на чекии, а татуирания нерез със мотор и мръсни дънки, миришещ на пот, викащ на женските "кукло" и "бебче", той ги пори сливите като ледоразбирача "ленин" арктически ледове.
Много е важно при представлението да се даде на комисията нещо за което да се закачат и да имат възможност да задават въпроси по темата. Нещо разбираемо, в което да има някакво очевидно противоречие и при това да им е познато.
Тогава те започват да питат по темата, а не си изсмукват от пръстите странични въпроси, само защото трябва нещо да попитат.
В моят случай това беше несъответствието на стабилността на таймера 555 спрямо общоприетите представи. Което аз специално подчертах на защитата. В смисъл нещо като "Навсякъде в литературата се пише едно, а както се оказва, нещата са малко по-различни."
После половината въпроси бяха за въпросния таймер и причините за несъответствията. А реално, въпросният таймер напълно се вписваше в каталожните данни, просто аз бях изследвал и схеми, които при по-проста схема даваха по-добри резултати.
Реба Създадено на 04.08.2020, видяно: 2592 пъти. #2633
всъщност класификацията на изображения Е вид компресия със загуби. не си ли забелязал, как по телефона със 20-30 думи (което е под 100 байта) можеш да опишеш някого достатъчно добре, за да бъде разпознат на улицата, все едно си пратил снимката му? мен това ме вдъхнови за дипломната работа.как ти се струва такова ниво на компресия, да смачкаш снимка на човек до 100 байта и да е разпознаваема?
Чувал съм от родителите си за дипломна работа в МЕИ, в която пишело нещо от сорта: Този параметър според еди кой си източник е толкова, според друг източник е толкова. Ние го приемаме толкова (примерно 10 пъти повече и нещо общо с източниците), защото така или иначе тази дипломна работа никой няма да я чете.
Е, прочели са я явно, но студенти които години по-късно им е била дадена разработката, за да се учат от нея.
Аз че съм бил сърничка - бил съм. Айде друго от таа диплома. Вадя им чаршаф с някъв скелет на алгоритъм, дето си беше бая сложен и на Асемблер. Пита ме комисията - убо бре омбре, а къде ти е изходът, краят на тоя алгоритъм. Отде излизаш. Язе като тебе също - "Благодаря за въпроса г-н Професор. Няма край на алгоритъма, защото е вид операционна система. За конкретната хардуерна реализация няма нужда от изричен shutdown". И глеей кво нещо, толкоз години минаха, и с тъпотиите им ги запомних. Как си вадя ляба ВЪПРЕКИ 5 годишните им усилия да ми продухат мозъка с безсмислена теория.
Жони, па да те питам. Де ми е грешката? Щото тъй сякаш ми вменяваш, че аз съм крив дето има Гани в комисията и питат тъпни.
Друг вариант се разпространяваше при нас. "Тоя машинен вал го правим от чамово дърво, защото няма кой да прочете тази диплома". Може и да има капка истина в тия легенди.
Както вече казах, нищо не ти вменявам. Но за илюстрация ще ти дам една история, която разказват за Сталин:
Отишъл веднъж председателя на съюза на писателите Поликарпов при Сталин и започнал да му се оплаква колко трудно е да се работи с писателите. Тоя бил пияница, другият бил женкар, третият бил несъзнателен елемент.
На което Сталин казал – Други писатели нямам другарю Поликарпов. Но друг Поликарпов за писателите ще се намери. На другия ден Поликарпов бил разжалван и заместник ректор по стопанските въпроси.
Може да е виц, или измислица, но мисълта е - ясна друга комисия няма, налага се да се работи с тази, която я има. Това определено не е причина да се отказва човек.
Впрочем, погледни все пак, като имаш време книгите на Паоло Вирно (линк по-горе) някои неща ще ти станат по-ясни.
Жони, за трети път те питам. Даскал ли си, и бил ли си даскал някога. Това ще обясни интересът ти към нещо напълно безсмислено, като университетските ритуали. В момента уча фронтенд, щото почна да ми трябва. Зимата си играх с Реакт, ама видях, че без html/css/js няма да ми се размине. Ич на жука ми не е (Филип от Бричка.ком) за разни философски книги.
Не, не съм преподавател. Водил съм курсове по Паскал и асемблер в клуб Компютър през 90-те за да закърпя бюджета.
Но това няма нищо общо с темата. Идеята аз я написах – Според мене, всеки инженер, независимо от специалността си, за да е добър инженер, непременно трябва да бъде и добър политик. Тоест да може да говори, обяснява, да се договаря и да убеждава хората.
На това май сега му викат "софт скилс", но не е съвсем същото. Под софт скилс обикновено разбират да не се караш с хората и да си мекичък.
А според моите разбирания, тези качества включват и това да умееш да си токсичен и да можеш правилно да се караш с хората така, че това да е полезно за делото и да не си скапеш нервите на 30 години.
Добре, с ченгел ти измъкнах, че някога си преподавал.
Айде кажи ми сега от къв зор очакваш все още студент да умее политика и презентация. Инж. ставаш кат си видиш дипломата. Аз лично добих кураж като видях машините ми да бачкат и да изкарват пари, в няколко държави. От къв зор очакваш голобрадо студентчи да има тоя кураж като на изпечен инженер? У Библията на Гана дори е написано. Никой работодател не се интересува от оценката от следването. Аз поне не съм виждал такъв. Просто защото образованието е девалвирало до инструмент за пенсиониране на некадърни дядковци с титли. Бъркат дебело у хазната, губят 4 от 5 години на децата, и накрая последните почват от А и Б в реалния живот. У Натфиз може да ги учат убаво, но при мене беше тотална трагедия. А имам и M.Sc.
Дипломирах се с 5,50, и почти не съм преписвал. Да не речеш, че съм някъв калпазан. И на изпит не съм късан. Имам идея за кво говоря.