Rabin johnfound Rabin На дипломата ме питаха за разликата м/у процедури и функции.
В смисъл на защитата на дипломната работа са те питали за разликата между процедура и функция??? 😗
Стига бе човек, това не е нещо, което трябва да си признаваш публично!
На моята дипломна работа половин час им показвах с данни, че са им грешни представите за RC генератори.
Ако ме бяха питали примерно за закона на Ом, щях да изляза и да си направя харакири пред МЕИ-то. 😂
На защитата на дипломата им излязох с работещ прототип. Материален, с батерийки. Виждат че бачка и няма за кво да се заяждат. Питаха ме глупости, щото Гана нямаше кво друго да ме пита. Се ми е тая, и без туй само глупости учихме. За функционалното кодене си признавам, че сега научавам. Дори не ми е интересно да видя кво е. Щом не е навлязло значи е нямало смисъл.
Отварям темата заради ето този откъс от друга тема... И повдигам въпросът съвсем не за да се бъзикам с Рабин или да показвам някакво превъзходство. Просто искам да споделя моят подход в подобни неща, който никога досега не ме е подвеждал.
Просто, това е което често срещам при техничари - неумението да се представят пред хора.
Ето човека е направил дипломна работа, направил работещ прототип. Изобщо не е важно какъв точно е бил прототипа и темата на работата. Нито предмета. Дали е електроника, програма, химичен анализ или каквото там правят биолозите.
След това е излязъл пред комисията и се е изложил като кифладжия. До ниво, да го прекарват с контролни въпроси през материала. Което лично аз го оценявам като фееричен провал на дипломната защита. Независимо от оценката, която след това са му писали.
И защо се е случило това? Ами защото дипломанта мисли за себе си като за ученик. А комисията я възприема като преподаватели, които априорно знаят повече от него и имат правото да го изпитват.
Това е абсолютно погрешен подход! Работата е там, че защитата на дипломната работа е именно този рубеж на който вчерашният студент трябва да докаже, че повече не е ученик, а специалист. Че комисията повече не са му преподаватели, а са му просто колеги - специалисти.
Ето моите правила за защита на дипломни работи. Също работят и при всякакви други прояви, когато трябва да се защитава някаква разработка пред комисии, ако ще и правителствени:
По темата на моята работа, аз знам най-много от всички. Присъстващите на защитата трябва да са благодарни, че ще споделя с тях моите знания.
Комисията служи за да се възхищава на работата, която съм свършил и да я оцени по достоинство. Има право и да критикува, но само конструктивно и по темата.
Защитата няма почти нищо общо с техниката или науката. Тя е форма на сценично изкуство и следва да се провежда именно по законите на театъра, а не на науката. Трябва да има въведение, изложение и заключение. Трябва да се разказва интересна история. Трябва да има конфликт и неговото разрешаване. Жанра може да е произволен - комедия, трагедия, драма, в зависимост от конкретната тема и наличните материали.
На комисията трябва да се представи интрига и възможността да участват в нея - тогава на комисията ще ѝ е интересно, ще задават въпроси по същество, а не по материала от първи курс - каква е разликата между процедура и функция.
Което е най-интересно, даже и ако дипломанта е напълно наясно с разликите между процедура и функция и сам може да води лекции на тази тема, то самото появяване на такъв въпрос означава, че защитата е напълно провалена. Дипломанта не е успял да грабне вниманието на публиката, да я заинтересова и завлече накъдето той иска. Той сам се е поставил в позицията на ученик, който може да бъде препитван, а не на специалист с който може да се обсъждат въпроси.
Сценарият трябва да е подготвен предварително. Може да е само нахвърлян план, ако импровизирате добре, може да е подробен сценарий, научен наизуст и изпълнен артистично.
А вие какво мислите по въпроса? Каква беше вашата защита на дипломната работа? Питаха ли ви за неща извън темата на работата? Смятате ли, че това е било провал?