вчера най-малкия налял на телевизора "да пие" , и дистанционното спря да бачка. викам си лесна работа, ей ся ще го отворя и ще почистя платката и окото. то лесно да се каже, но с всяка нова година отварянето на телевизорите става все по-сложен куест. в добрите стари времена бяха специално пригодени да се отварят лесно, в електрон 380 даже нямаше винтове, а едни неща дето се завъртат на 90 градуса и капака се измъква, един вид не сервизна, а потребителска операция. да обаче после се появиха щракалките. отварянето на уред с щракалка е мъка, особено ако държиш да запазиш външния вид. трябва да ги усетиш къде са, трябва да помагаш с отверки , и те винаги оставят следи върху капака. все пак със много зор и псувни накрая става. после затварянето понякога е пак збава, някоя щракалка не ще да влезе и това е. имах една такава на лаптопа, побъркваше ме, стърчи лекичко едно ръбче на клавиатурата и нищо не помага. днес обаче беше върха - няма и няма. всички винтове развих , отверки подпъхвах, това седи като залепено. накрая пукнах екрана. сега ще ходя за нов телевизор, надявам се още има модели без интернет. тоя ще го натроша с теслата само за да видя тайната.