Да, стига до 5V. Мислех, че резистора от 5V към минуса е малък (на предишната ти схема беше 100К, сега гледам е 1.5М) и го смених на 1М (такъв имам), но нищо не се промени. Може да съм оплескал нещо, ще меря по крачетата на компаратора по-късно.
малко ъпдейт. хванах да разследвам защо пиковете са разляти. направих когато получастойност между 1920 и 2320, което е около пика на 356 кев +- дистанцията до падината между двата, да ми стробва на едно краче. закачих синхонизация по това краче, а другата сонда сложих на изхода на усилвателя. набримчи х обхвата колкото може, за да се отчита връхчето по-точно. закривам екрана с ръка за да не гледам, и натискам стоп, после отчитам. записах на хартия 20стойности:0,8,-4,-4,7,2,3,-2,1,-6,-3,-3,6,-3,8,4,-2,-2,-2,-5 , единицата е 2мв. това отговаря на относителна дисперсия 0.054, което отговаря на 8.8% ширина на ниво 0.5. нарисувах реконструираните пикове на оловото и разликата е фрапираща. до тук от усилвателя излизат верни амплитуди, проблема е или с/х или ацепето.
Да нямаш просто някакви цифрови смущения в АЦП-то. Имаше една техника, като пуснеш преобразуване, приспиваш целият процесор, за да няма смущения, а при завършване на преобразуването АЦП-то го събужда по прекъсване.
7.8% звучи дори според мен прекалено добре като за 352kev. Немам под ръка нещо дето да дава хубави уранови пикове, но по спомени разни като съм мерил лутеций, големия фотопик на около 300 и нещо беше 9 и нагоре процента. Малкия на 200 и кусур отиваше вече над 10 процента. Иначе нещо като стандарт, много обичат да споменават резолюцията при цезиевия пик (662kev) и уж при nai(tl) кристалите теоретично го докарват до някъде 6.7%, тоя дето ми продаде преработения детектор се кълнеше че го е мерил с цезий и е докарало 7%, но нещо не вярвам , изглежда ми да е повече, макар че немам читав цезиев източник да съм сигурен, парченцето стопен пясък от бомбата далеч няма толко цезий че да прави хубави пикове където надеждно да се измери.
нищо не си оплескал, това е едно от нещата заради които пуснах втора платка.
в първата версия няма защитен хистерезис на компаратора, няма и защитен резистор на изхода (това изглежда е адски важно, ама по мое време нямаше такива яки компаратори), а твоя осцилоскоп явно реже високите, или мериш зад някакъв резистор, и тия "междинни нива" са всъщност високочестотни генерации, при мен също ги имаше, на 50 мегахерца някъде са.
по-тревожното при тебе е че изглежда компаратора генерира перманентно, което означава или че онова дето надига минуса за да закове 0 нещо го няма, или че имаш промъкващасе светлина до детектора. аз да споделя че имам при мен промъкване на светлина, нямам идея от къде, но е факт че дръпна ли пердето и схемата ми блокира. после ще го сложа така или иначе във външен корпус. при мен да кажа че и с тия генератори бачкаше, първия спектър дето пуснах е така.
другото което ми прави впечатление е че при тебе сигнала е много къс. сега обърнах внимание че цеия импулс е 500 наносекунди, а при мене само челото е толкова. това може да се дължи на различния детектор , моя е с капацитет 3 нанофарада, твоя изглежда е по-нисък, пробвай да вдигнеш резистора който е от маса към детектора, сега е 1к, направи го 10к.
синия импулс трябва да е само по време на вдигащия фронт, при тебе заради твърде късия импулс обхваща целия. също така ако си с 200 пикофарада на входа на компаратора, намали го, аз го смъкнах на 47 иначе пак захапва от спадащия фронт вместо да отсече в горната точка
7.8% звучи дори според мен прекалено добре като за 352kev.
то при 20 семпъла да не мислиш че два знака са достоверни, даже един му е много. реално при същите данни може да е както 9 така и 6, двете измервания които направих (преди и след с/х) вероятно имат съвсем еднаква истинска стойност. 20 семпъла стигат само за да видя да видя дали няма фрапираща разлика, ако искаш два знака точност забрави да минеш с по-малко от 10к семпъла
другото което ми прави впечатление е че при тебе сигнала е много къс. сега обърнах внимание че цеия импулс е 500 наносекунди, а при мене само челото е толкова. това може да се дължи на различния детектор , моя е с капацитет 3 нанофарада, твоя изглежда е по-нисък, пробвай да вдигнеш резистора който е от маса към детектора, сега е 1к, направи го 10к.
синия импулс трябва да е само по време на вдигащия фронт, при тебе заради твърде късия импулс обхваща целия. също така ако си с 200 пикофарада на входа на компаратора, намали го, аз го смъкнах на 47 иначе пак захапва от спадащия фронт вместо да отсече в горната точка
Аз използвам готова платка на която е фотодиода (всъщност не е готова, но не мога да я променям защото младежите я използват с предишния детектор за други неща).
другото което ми прави впечатление е че при тебе сигнала е много къс. сега обърнах внимание че цеия импулс е 500 наносекунди, а при мене само челото е толкова. това може да се дължи на различния детектор , моя е с капацитет 3 нанофарада, твоя изглежда е по-нисък, пробвай да вдигнеш резистора който е от маса към детектора, сега е 1к, направи го 10к.
синия импулс трябва да е само по време на вдигащия фронт, при тебе заради твърде късия импулс обхваща целия. също така ако си с 200 пикофарада на входа на компаратора, намали го, аз го смъкнах на 47 иначе пак захапва от спадащия фронт вместо да отсече в горната точка
Аз използвам готова платка на която е фотодиода (всъщност не е готова, но не мога да я променям защото младежите я използват с предишния детектор за други неща).
Резисторите са 49.9 ома, кондензаторите са 10 nF.
Това което мога да променя е резистора преди сигнала от 5/6 да влезе в усилвателя (в момента е 1К). Вече намалих малко усилването, защото преди беше 40х, сега е някъде към 20.
Днес ако имам време ще направя пак цялата схема в EasyEDA и ще я пусна тук. Защото в момента се мъча да убия четири заека с един куршум, и сегашната схема има и два сензора (+ два усилвателя, два компаратора и.тн.), и SD карта и т.н.