<bgdev />^free

да, и мен ми се струва че на с/х не успява да стигне насищане, синия (явно задържания) и оранжевия (оригинала) не са на една и съща амплитуда. това означава обикновено че времето на импулса отпушваш ключа е малко, черта, я дай схемата да я видим и ще ти кажа в кои точки да измериш. спадането на задържания сигнал вероятно е изкривяване от осцилоскопа, ако съм прав, задържащия капацитет е 400 пикофарада. ето ми го след една нощ интегриране

малко илюстративен материал с обяснения първо да спомена че не съм правил макет на схемата, защото е тежка играчка да макет с смд чипове.

макета който бях направил преди беше само за да усетя на детектора поведението и да изясня типичните амплитуди. като цяло всичко тръгна почти "от раз", с изключение на добавения капацитет в обратната връзка срещу колебания. амплитудата излезе към 50% по-висока от очакваното, което всъщност е неточно - на макета отчетите явно са били под реалните стойности, предполагам с/х на ацепето държи ключа твърде дълго отворен. така че ще трябва да намаля малко усилването, за да мога да ловя и високите енергии (К40 например)

сцинтилатора в оловния щит/корпус

платката монтирана към корпуса. тоя кондензатор електролитния не е по план,свършиха танталките, ще го сменя, корпуса на платката е "Е". до него се вижда 6 пико дето го добавих за да убия колебанията

отвора е проходен, мога да вадя сцинтилатора без да развивам платката, отпред просто го запечатвам с лепяща алуминиева лента

схемата.не съм ползвал схематик, напласках платката направо на пцб, защото реших да рутирам на ръка, и не си струва да чертая два пъти.

усиления сигнал заедно със задържания

същото, зумнато. вижда се ясно момента когато ключа се затваря и отваря

детектора на импулса.докато качвах таякартинка осъзнах нещо важно - ОУ се задъхва на 200 пикофарада товар на изхода, затова е тоя отскок, вижда се ясно как когато ключа се отвори, всичко се успокоява. ще пробвам да го намаля, би трябвало и с 50 пико да е пей сърце.

LM6152 може и да е бавничък за тази схема. Той има честота 75МХц, но това е за слаби сигнали и усилване 1-ца. А ти го използваш с големи амплитуди и усилване > 1. Гледам времето за установяване на изхода е 1.1мкс, а твоите сигнали са по-кратки.

А капацитета на изхода, разбира се влошава режима още повече...

ами това имаше на комет :) поръчах и един управляем усилвател (MCP6S26), направо мечта , обаче като му зачетох управлението се издразних, да бяха сложили 3те SPI крачета като прости паралелни входове, щеше да имаш същия контрол, ама и хардуерен. а сега само за да го подкараш още 3 жици за него+играчка да му пиша софтуер. освен това го имаха само в дип корпус, а аз както виждаш лепвам платката директно върху оловото, диповете са недопустими

Дон Реба

ами това имаше на комет :) поръчах и един управляем усилвател (MCP6S26), направо мечта , обаче като му зачетох управлението се издразних, да бяха сложили 3те SPI крачета като прости паралелни входове, щеше да имаш същия контрол, ама и хардуерен. а сега само за да го подкараш още 3 жици за него+играчка да му пиша софтуер. освен това го имаха само в дип корпус, а аз както виждаш лепвам платката директно върху оловото, диповете са недопустими

Е, то и ДИП-а можеш да му подрежеш крачетата и за го запоиш повърхностно. Но е голям, да. Но точно този MCP6S26 като характеристики е още по-зле - максимум 12МХц при усилване 1-ца. Така че, сега си по-добре.

не е така, 12 мегахерца коефицента му не е 1, а е на половина спрямо зададения, което всъщност е много добро постижение, мен фронтовете ми са към микросекунда, което като честота е само 500 килохерца някъде, на графиките се вижда че на един мегахерц на практика държи коефицента който си му задал.

Дон Реба

да, и мен ми се струва че на с/х не успява да стигне насищане, синия (явно задържания) и оранжевия (оригинала) не са на една и съща амплитуда. това означава обикновено че времето на импулса отпушваш ключа е малко, черта, я дай схемата да я видим и ще ти кажа в кои точки да измериш. спадането на задържания сигнал вероятно е изкривяване от осцилоскопа, ако съм прав, задържащия капацитет е 400 пикофарада. ето ми го след една нощ интегриране

Между другото, най-левият пик е от оловната флуоресценция, ако "облицоваш" оловото с медна ламарина, ще спадне доста.

може да пробвам и с дървен корпус да видим дали е така

Дон Реба

не е така, 12 мегахерца коефицента му не е 1, а е на половина спрямо зададения, което всъщност е много добро постижение, мен фронтовете ми са към микросекунда, което като честота е само 500 килохерца някъде, на графиките се вижда че на един мегахерц на практика държи коефицента който си му задал.

От графиките, които си дал излиза, че на 12MHz усилването е 0.7 (-3dB), тоест под единица. Но проблемът е, че тези честоти са за слаби сигнали, а ти работиш със силни, където параметрите които трябва да гледаш са съвсем други – скорост на нарастване на изходното напрежение, време за установяване, максимален изходен ток.

усилвателя е управляем до 32 пъти усилване, 32*0.7 = 22 пъти е на 12 мегахерца. мен ми трябва усилване някъде 4, забележи че на товаусилване плоското почва да се смъква чак на 5-6 мегахерца. абе добро си е усилвателчето, само да не беше тоя досаден контрол по спи

Дон Реба

усилвателя е управляем до 32 пъти усилване, 32*0.7 = 22 пъти е на 12 мегахерца. мен ми трябва усилване някъде 4, забележи че на товаусилване плоското почва да се смъква чак на 5-6 мегахерца. абе добро си е усилвателчето, само да не беше тоя досаден контрол по спи

Да, при усилване 4 можеш да имаш честотна лента 5..6МХц. Но това е силно недостатъчно. И както вече казах, тебе честотната лента не ти е най-големият проблем. Тебе те интересуват характеристиките при голям сигнал.

Във всеки случай, този усилвател, който използваш в момента, LM6152, е далеч по-подходящ. Само изходният му ток е много малък и трябва да намалиш значително капацитета на S/H схемата - 200пФ е твърде много.

Обаче, ако трябваше аз да го проектирам това, щях да търся нещо с честоти от 100МХц и нагоре и големи изходни токове.

Примерно AD8048 (или AD8047 в краен случай). 50мА изходен ток и гранична честота 180МХц е това, което си трябва за усилване на такива остри пикове. (Е, не е rail-to-rail, но няма пълно щастие. )

а, 5-6 мегахерца си е повече от достатъчно, а то и сегашния се справя чудесно, така ще си е.

Дон Реба

а, 5-6 мегахерца си е повече от достатъчно, а то и сегашния се справя чудесно, така ще си е.

Е, работи в края на краищата.

Но като си свободен, погледни какъв е спектъра на този уж "нискочестотен" импулса на изход на фотосензора. .

подозираш май че качващия фронта на импулса фърга хармоници чак до укв обхвата :) мен пък звездите ми го говорят че в тоя сигнал хармоници над два мегахерца на практика няма. ама имаш картинката, може да я подложиш на анализ и да ме обориш :)

Дон Реба

ама имаш картинката, може да я подложиш на анализ и да ме обориш :)

Тази картинка е от изхода на усилвателя. Където (логично) никакви хармоници вече няма. Защото усилвателя не ги е усилил.

да, вярно е така. всъщност "оригинала" на сцинтилацията е към 300 наносекунди. не е кой знае колко малко, но реално всъщност не е важен,заради самата природа на детектора. значи, детектора е съставен от много хиляди лавинни диоди, захранени през отделни резисторчета. когато попадне един фотон върху диод, тръгва пробив който спира чак когато напрежението на капацитета му падне под пробивното. сумарния капацитет на целия детектор е 3 нанофарада, с моя товарен резистор от един килоом това прави няколко микросекунди време за обратно зареждане, мъртво време през което не мога да регистрирам втори импулс, но пък е предостатъчно за тоя усилвател, а ако не беше, щях да сложа 10к резистор, и да го вдигна още. не е драма , импулсите са нарядко (по няколко десетки в секунда), можеш да си позволиш и 20-30 микросекунди да пропилееш на импулс.

Дон Реба

да, вярно е така. всъщност "оригинала" на сцинтилацията е към 300 наносекунди. не е кой знае колко малко, но реално всъщност не е важен,заради самата природа на детектора. значи, детектора е съставен от много хиляди лавинни диоди, захранени през отделни резисторчета. когато попадне един фотон върху диод, тръгва пробив който спира чак когато напрежението на капацитета му падне под пробивното. сумарния капацитет на целия детектор е 3 нанофарада, с моя товарен резистор от един килоом това прави няколко микросекунди време за обратно зареждане, мъртво време през което не мога да регистрирам втори импулс, но пък е предостатъчно за тоя усилвател, а ако не беше, щях да сложа 10к резистор, и да го вдигна още. не е драма , импулсите са нарядко (по няколко десетки в секунда), можеш да си позволиш и 20-30 микросекунди да пропилееш на импулс.

Самата продължителност не е важна. Но доколкото разбирам, амплитудата е важна. А когато режеш честотната лента, то скапваш и амплитудата, тоест мериш друга амплитуда, не тая, която е на изхода на фотодатчика.

не я скапваш, но дори да беше така, спектралните оператори са линейни, така че всички импулси ги скапваш еднакво

Дон Реба

не я скапваш, но дори да беше така, спектралните оператори са линейни, така че всички импулси ги скапваш еднакво

А виж, това въобще трябва да се докаже с формули. И ме съмнява, че ще успееш.

Въобще, при много острите импулси, главната информация за амплитудата се съдържа именно във висшите хармоници, които ти режеш.

johnfound

А виж, това въобще трябва да се докаже с формули. И ме съмнява, че ще успееш.

кое, че оператора е линеен? ами разчитам на две неща - 1. експериментално изглежда да е така, усилването за ниски и високи импулси е еднакво, проверих го. и - 2. дават на тоя ОУ 20тина волта/мкс скорост на нарастване. това означава, че чак над тая скорост може да получиш усложнения от нелинеен характер, демек спад в усилването. аз мисля че не я достигам, въртя се около 2-3 волта/мкс