<bgdev />^free

ще го измисля някак да го опна, мен ми се върти в главата да го усиля с bf961, това е бърз мос транзистор със собствен канал, демек могат да бачкат до и под нулата.

Днес се сетих защо получавам толкова лоши резултати с Ардуиното. За да чете по-бързо бях сложил прискейлъра на 8, което понижава точността, която при 10 бита не е кой знае колко добра така или иначе.

Нещо библиотеката на Digilent за управление на осцилоскопа им има бъг за arm на Линукс и след няколко часа четене на стойности забива. Ще продължа с експериментите като се върна от Уисконсин след седмица...

абе мен ми мяза на проблем с х/с схемата. какво ардуино е? аз със дуе получих хубав гладък резултат сега си чакам платката, и петък ще поя. колегата железар ми избачка вече оловния корпус, утре сигурно ще дойде

Дон Реба

абе мен ми мяза на проблем с х/с схемата. какво ардуино е? аз със дуе получих хубав гладък резултат сега си чакам платката, и петък ще поя. колегата железар ми избачка вече оловния корпус, утре сигурно ще дойде

Nano. С осцилоскопа сигнала изглеждаше добре последния път като го гледах.

Оловен корпус за детектора или си правиш екранировка? На детектора мисля че не е много добра идея, защото ще си "загубиш" ниските енергии. Апропо, волфрамалфа-та много яко са го направили да смята, например:

наполовина затихване при 239kev гама лъчи (най-големият пик от ториеви продукти, pb212)

и съответно наполовина затихване при 1461kev гама лъчи (калий-40)

...бая разлика, един милиметър срещу сантиметър и нещо...

около детектора, оловен цилиндър 5см диаметър, с проходна дупка в която детектора влиза, пробата ще седи пред детектора, а платката зад. идеята ми е дори семпъла да е голям, само аксиално попадащите кванти да имат преимущество,защото предполагам че така резолюцията ще се вдигне.

Дон Реба

около детектора, оловен цилиндър 5см диаметър, с проходна дупка в която детектора влиза, пробата ще седи пред детектора, а платката зад. идеята ми е дори семпъла да е голям, само аксиално попадащите кванти да имат преимущество,защото предполагам че така резолюцията ще се вдигне.

Колко ти е дебел оловния щит? Щото аз бях сложил (вярно не много плътно) оловни тухли с дебелина около 5 см (мисля, че са 2 инча, но ме мързи да ходя до мазето да видя) около детектора и не забелязах особена разлика в броя измерени частици. Трябва да започна да правя всички тези измервания по систематично, че нямам идея къде са резултатите за този експеримент.

ами стените са (50 - 15)/2 милиметра, дори и екранировката да няма ефект, все е някакъв корпус, а и дава солидна тежест,да не го влачат кабелите, много го мразя това.

моята препоръка - тествай системата с хистограма на бавен гладък сигнал, аз така разбрах че имам проблем с ацепето на 30f4012 който ползвах (предполагам в с/х частта). после изрових едно ардуино дуе, направих същия тест и получих хубава гладка хистограма, чак тогава закачих детектора към него.

Дон Реба

ами стените са (50 - 15)/2 милиметра, дори и екранировката да няма ефект, все е някакъв корпус, а и дава солидна тежест,да не го влачат кабелите, много го мразя това.

моята препоръка - тествай системата с хистограма на бавен гладък сигнал, аз така разбрах че имам проблем с ацепето на 30f4012 който ползвах (предполагам в с/х частта). после изрових едно ардуино дуе, направих същия тест и получих хубава гладка хистограма, чак тогава закачих детектора към него.

Ще пробвам. Понеже раницата би беше сравнително празна, взех и осцилоскопа, един от детекторите и малко калиева сол. Но не съм използвал осцилоскопа да генерирам сигнали досега, може да ми отнеме малко време. Жалко че взех само един кабел и не мога да генерирам и да меря едновременно.

пусни pwm-а на ардуиното и сложи подходяща RC група да го заглади и свие

така, наплясках си платката, не ме кефи много това дето видях с осцилоскопа, ама спектъра на уранова руда е приличен,доста добре съвпада с това дето гейта пусна. малко детайли: - бях обърнал маркировката на единия корпус, и се наложи да разпоявам и презапоявам смд чип - усилвателя правеше колебания, след фронта правеше вълнички, които пораждаха 2-3 импулса на детектора вместо един колебанията реших че са от капацитетана входа на ОУ. в смисул, покачването на изхода не води до моменталн опокачване на обратната връзка, а капацитета лекозабавя, усилвателя надхвърля равновесия, после се връща. преборих го с кондензатор 6 пикофарада паралелно на резистора на обратната връзка, да "тушира" капацитета на входа самия ОУ. не стана перфектно, но двойно тройните импулси изчезнаха. след това промених софтуера да семплира в края на сигнализиращия импулс, защото досега семплираше в началото, разчитайки нас/х на самото ацп, да ама там кой го знае в кой момент на фронта става, много е стръмен, съответно я нацели средата я края. тъй като сложих външно с/х, мога да си позволя да забавя момента на отчета както се вижда, имам много семпли с нулева и максимална стойност. тияс максимална може и да са реални, това е сумата на целия високоенергиен спектър, на осцилоскопавиждам че има доста импулси извън обхват. нулевите обаче са мистерия как стават, на осцилоскопа мисля че ги видях - тънък импулс без плавно падане. на входа на усилвателя такива няма, тоест това е дефект на усилвателя.

а, да за оловния корпус - намали фона от около 3-4/сек на 2.1/сек рудата цъка както преди, 30-40 сек, тоест главно от аксиалните кванти

това е от около час и половина интегриране

Тва вече бая мяза на уранов спектър. Че и тоя камънак светка прилично деа, десетина пъти колко фона, колко е голямо?

самия камък е към 5х10см, утре ще сложа снимка. той обаче не е целия руда, има еднималки жълти точици по него, те са урановия окис. ето тука едно по-голямо парче

Това на нормална светлина какъв цвят е? Светло-зеленикав?

Дон Реба

така, наплясках си платката, не ме кефи много това дето видях с осцилоскопа, ама спектъра на уранова руда е приличен,доста добре съвпада с това дето гейта пусна. малко детайли: - бях обърнал маркировката на единия корпус, и се наложи да разпоявам и презапоявам смд чип - усилвателя правеше колебания, след фронта правеше вълнички, които пораждаха 2-3 импулса на детектора вместо един колебанията реших че са от капацитетана входа на ОУ. в смисул, покачването на изхода не води до моменталн опокачване на обратната връзка, а капацитета лекозабавя, усилвателя надхвърля равновесия, после се връща. преборих го с кондензатор 6 пикофарада паралелно на резистора на обратната връзка, да "тушира" капацитета на входа самия ОУ. не стана перфектно, но двойно тройните импулси изчезнаха. след това промених софтуера да семплира в края на сигнализиращия импулс, защото досега семплираше в началото, разчитайки нас/х на самото ацп, да ама там кой го знае в кой момент на фронта става, много е стръмен, съответно я нацели средата я края. тъй като сложих външно с/х, мога да си позволя да забавя момента на отчета както се вижда, имам много семпли с нулева и максимална стойност. тияс максимална може и да са реални, това е сумата на целия високоенергиен спектър, на осцилоскопавиждам че има доста импулси извън обхват. нулевите обаче са мистерия как стават, на осцилоскопа мисля че ги видях - тънък импулс без плавно падане. на входа на усилвателя такива няма, тоест това е дефект на усилвателя.

а, да за оловния корпус - намали фона от около 3-4/сек на 2.1/сек рудата цъка както преди, 30-40 сек, тоест главно от аксиалните кванти

това е от около час и половина интегриране

Log- or normal scale?

Сега съм вкъщи и имам кабели. Ето как изглеждат на осцилоскопа усиления сигнал, както и сигнала след S/H.

|

Сега съм вкъщи и имам кабели. Ето как изглеждат на осцилоскопа усиления сигнал, както и сигнала след S/H.

|

|

Сега съм вкъщи и имам кабели. Ето как изглеждат на осцилоскопа усиления сигнал, както и сигнала след S/H.

Зумни малко около нулата. Изглежда на S/H не му достига скоростта на нарастване на сигнала.

johnfound

|

|

Сега съм вкъщи и имам кабели. Ето как изглеждат на осцилоскопа усиления сигнал, както и сигнала след S/H.

Зумни малко около нулата. Изглежда на S/H не му достига скоростта на нарастване на сигнала.

Понякога е по-нисък, друг път е по-висок. Честно казано не разбирам абсолютно нищо от електроника, затова използвам чужда схема.

|

Понякога е по-нисък, друг път е по-висок. Честно казано не разбирам абсолютно нищо от електроника, затова използвам чужда схема.

Защото понякога импулса е по-плавен, а друг път по-стръмен. Това ти вкарва грешка от (на око) около 30%. И лошото е, че няма да се коригира с калибровката.