Хе-хе, теорията за големия взрив, колкото и да е грешна, всъщност е най-близкото приближение на науката до идеята за небитие. В нея за първи път се прокарва идеята за „нищо“. Няма нищо, после има всичко. А дори няма „после“ в тази представа, защото нищо не е само пространствено, но и времево обстоятелство. Много приятна теория.
Да се придържаш към само едно учение е ограничаващо. Щом на света има повече от едно, трябва да разбереш за себе си, кое какво ти дава и взема. Затова много правилно си постъпил. Малко ме притеснява сатанизма в този списък, защото това не е играчка. Но пък си доказал, че си смел.
=*=
Последното мнение на Джон ми хареса по един показател. Той отрича волята (вътре или извън човека) като съществуваща действителност, но пък говори за едно друго понятие, което е свобода. А свободата е нещото, което ме държи все още близо до компютрите.
Затова нека оставим разговора за Бог. Темата е философски въпроси. Идеята за Бог не е философски въпрос. Философията е наука за науката. Сиреч това е основата на всяка наука. Там Бог присъства само като субект на етични модели.
Но пък идеята за свобода е много интересна идея и определено е движещ фактор в света. А това, че за свобода говори комунист, а не анархист е двойно интересно. Аз ще избегна идеята за комунизъм, защото не искам да поставям на оценка вярванията на нашия домакин.
Но идеята за свобода е доста неутрална спрямо този щекотлив въпрос. Затова нека разискаме тази тема.
Какво е свобода?
Така описана, тя е система от рационални решения. Има ли рационален елемент в свободата?
Има един български революционер и интелектуалец, който е любим на двама от трима ни в темата. Това е Христо Ботев. Но дори Курвазие не отрича, че е борец за свобода, въпреки, че не му допада. Нали?
Действал ли е рационално Ботев?