Искам да попитам, яйцето или кокошката е първо, крокодилът по- зелен ли е, отколкото дълъг, може ли бог да създаде скала, толкова тежка, че сам да не може да повдигне и кой е измислил ебането. Който е измислил ебането е бил голям човек, евалата!
Първо е яйцето – защото може да е яйце на гущер, а кокошката винаги е птица.
Второ – крокодилът е толкова пъти по-зелен отколкото дълъг, колкото крушата пада по-далече от ябълката.
Трето – няма бог.
А ебането са го измислили около 1.2 милиарда години назад едноклетъчните еукариоти. С цел разнообразяване на генетичният материал. Не знам дали са "велики хора", но еднозначно са ни нещо като прародители.
Може просто да изчака ти да докажеш, че има.
2Създадено на 01.11.2020, видяно: 1385 пъти. #17388
Точно ти, който за разлика от 99,999% от хората „си бил и на двата бряга“, би трябвало да знаеш отговора на този въпрос.
Науката е всеобхватна само по материални въпроси. Тя не може нито да потвърди, нито да отрече нещо нематериално по природа. То не съществува в нейния предмет. Не може да направи емпирично изследване. Не може да осигури повторяемост. Не може да подложи на критика'*' евентуалния резултат. Науката е безсилна пред такива въпроси.
'*'Това имаше някакъв странен термин от сорта на опровержаемост. Ако не може да бъде осигурено, това не е наука.
Извънземни има, но не съм виждал. Виждал съм, но няма. Но какво е бог? Ако е белобрад старец в друго измерение има ли го? Ако е разум от фината материя, има ли го? Ако е мисъл, има ли го?
Между другото и Юнг, и Лиъри имат интересни идеи по темата.
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1361 пъти. #17413
По принцип се води вселенското съзнание, но определения има, колкото хора има. А последицата от горното (напълно непълно :P) определение е, че Христос в писмата си настоява, че няма долна граница на съзнание.
А какво е колективното съзнато и има ли го? Или е рефлекция на биологичното развитие на всеки мозък. А какво прави тази част от ДНК-то, която пасивно си стои в хромозомите? Харддиск ли е? Може да се поеме мисловно по още повече пътища. Може и да живеем в симулация. Кой знае?
2Последно редактирано на 02.11.2020 от гофи
2, видяно: 1356 пъти. #17416
Ако някой приема идеята за Бог, то това непременно води до идеята за симулация. Странното е, че в новия, безпросветен век някак си успя да се стигне до идеята за симулация, без да се стига до идеята за Бог. В най-добрия случай се стига до извънземни. Което е странно, защото тръгвайки по тази нишка, неизбежно стигаме до идеята, че самите ние сме извънземни.
Транседенталната идея за бог обикновено води до единствената специфична форма на детерминизъм, която не е в противоречие с идеята за свободна воля. Удобна е.
Симулацията може да е много неща. Може да е като в матрицата. Може и да е по- земна, защото всъщност всичко, което усещам и знам за света е интерпретацията на нервните импулси в мозъка ми от съзнанието ми. Тук има да чоплим още какво е съзнание, което засяга и детерминистичен ли е светът и до колко, както и има ли свободна воля и доколко. Има ли съдба и доколко. Според съвееменните идеи, някой ден след милион години просто няма да остане водород и хелий във вселената и съдбата ни е предрешена. Но пък може и да не е така, може да достигнем достатъчно ниво на технология, за да не ни трябват звезди, или пък да си създаваме собствени такива. Играл ли си Асасинс Крийд? Хасанчо Хашишина какво е казвал? Nothing is true, but everything is permissible.
Отдавна е доказано, че бремето на доказването лежи на този, който твърди, че нещо съществува.
По простата причина, че за да се докаже, че нещо не съществува следва да се претърси цялата вселена при това във фиксиран момент от времето, което е очевидно принципно невъзможно.
Така че, ако някой твърди, че бог съществува във реалната вселена и настоява да се съглася с него – да бъде така добър да предостави доказателства.
От друга страна, всъщност бог съществува – във въображението на някои хора и във маса литература (която е материална фиксация на въображението на хората). Тоест, бог е чисто въображаем конструкт – един от многото. И такова съществуване е лесно за доказване.
В този смисъл бог съществува и даже може да влияе на реалния свят - посредством своя носител – човек.
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1336 пъти. #17429
Моята игрална „кариера“ свършва някъде в края на деветдесетте с първата ТВ игра Playstation и Quake II. След това игрите станаха прекалено сложни и изискваха непременно английски език. Него хич не го владеех. Не, че в момента нивото ми не е средно между Стоичков и Бареков. Появи се и един отвратителен жанр (в началото на века буквално всички игри бяха негови представители чак до Mortal Combat), който се казваше Role-playing game (на български „ролеви игри“, но не на хартия!).
А междувременно излязох от възрастта, навърших пълнолетие и записах висше.
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1334 пъти. #17430
Това е леко йезуитски подход. Дори пълни невежи като католиците и православните не твърдят, че Бог е материален. Или в най-добрия случай твърдят, че всичко е (част от) Бог.
Вярата е нещо диметрално противоположно на тесния и ограничен, научен подход. Там основния постулат е „повярвай и ще разбереш“, което е в конфликт с науката лежаща на принципа „съмнявай се във всичко“.
Разбира се, говоря с категории от миналия (или по-скоро по-миналия) век. Това отдавна не е така. Науката днес е догматична и е просто поредната религия.
Чакай сега – всички религии без изключение твърдят, че бог/боговете са нематериални, но че съществуват във реалната вселена и могат да влияят именно на реалната вселена директно, без посредничеството на хора, в чийто мозък съществуват под формата на въображаеми представи.
И обикновено именно такива доказателства се изискват от тях. Но, разбира се, те не могат да ги дадат, защото бог съществува само и единствено в главите им.
Ако религиозните твърдяха, че бог съществува в главите им и влияе на вселената, чрез техните действия, то всички щяха да се съгласят с тях, защото това е лесно за доказване.
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1322 пъти. #17437
Ще ти разкажа една стара история на Григор Гачев, който я разказваше по друг повод. Та Григор учил за доктор. На втората година една професорка донесла в един леген голям, черен дроб. Накарала студентите да опишат, нещо направило ли им е впечатление. Тук Григор изброяваше много докторски неща, които не мога да възпроизведа по никакъв начин. Накрая преподавателката казала:
– Колеги, никой ли не вижда огромния карценом (не помня това ли беше научната дума за Рак)?
Човек вижда само това, което желае да види или познава. Това няма нужда даже от доказване. На Земята всеки един от нас го наблюдава всеки ден.
Ако човек не вярва в концепцията за Бог, тя не може да му бъде доказана по никакъв начин. Ако вярва, вижда намесата Му в буквално всяко най-малко нещо.
Никой не може да бъде задължаван да вярва, в каквото и да било. Това се нарича свободна воля. Свободната воля е това, което ни различава от всички останали твари на света.
Щом за теб си избрал да вярваш, че няма Бог, това си е лично твое решение. Никой не може да се меси в него. Не може да има разочаровани или обвиняващи се. Отнася се единствено до теб и никой друг.
Поздрави!
Как точно една хлебарка се различава от един сапиенс по отношение на 'свободната воля'?
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1315 пъти. #17441
Хлебарката е движена от инстинкт, а не от разумни подбуди.
Човек е склонен да вижда причинно-следствени връзки, тогава, когато има само банално съвпадение във времето и/или пространството. Това е нормално когнитивно изкривяване, особеност на работата на мозъка, не само на човека, но и на животните. Доказано е с много експерименти.
Тоест, тази "намеса", която религиозните "виждат" е елементарно заблуждение, породено от погрешни предположения.
Чакай малко! Не ми изкривявай твърденията! Аз не вярвам в нищо. Аз изисквам доказателства. Доказателства за съществуването на бог в реалната вселена няма. И което е по-лошо, самите религиозни твърдят, че доказателства не могат да съществуват. Следователно бог не съществува в реалната вселена.
По-нагоре написах в каква форма съществува бог – във виртуалното пространство на въображението на хората. Написах и как бог влияе на реалния свят – посредством носителите си.
Така че, аз всъщност знам, че бог съществува. Но кой знае защо, това не е достатъчно за някои и все се опитват да ми обяснят в какво "вярвам". Сигурно за да могат да оправдаят факта на собствената си вяра, те се опитват да представят нещата така, все едно, че всички хора вярват в нещо. Ами не, не е така.
2Създадено на 02.11.2020, видяно: 1305 пъти. #17444
Джон, далеч по-умни от мен са казали, че неверието е също вяра. Нарочно измених словореда на цитираното изречение, така, че да казва „вярваш, че няма“ вместо „не вярваш, че има“.
Малко по-дълбоко е нагазването в „причинно-следствените“ връзки. Затова в друга тема ти споменах, че сблъсъка със астероид си има причина, която за вас физиците може да бъде сведена до траектория.
Много е труден разговора, когато хората са на различни (не казвам по-високи или ниски, а различни) нива на съзнание. Разбиранията за обективна реалност трябва да се представят по такъв начин, че когато единия говори за „ябълки“, другия да не разбира „круши“.
Основната разлика в съзнанието на вярващ в небитие и не вярващия в това са точно в тези причинно-следствени връзки. За хората на науката причината винаги е случайност. А за другите е резултат от разумно действие.
Точно поради тази причина Христос тръгва на спор с учените от новото хилядолетие къде точно е границата на съзнание. Това също го писах в друга тема. По принцип, може би се е изяснило, че съм противник на такъв подход и въобще воденето на спор.
Това е, защото Христос (не съм съвсем сигурен наистина ли е Христос, а не Исус, но Той настоява, че е Христос) изпадайки в полемика с научния свят, сваля представата за Бог до просто съвкупност от елементарните частици във вселената. Сега, сигурно за западния човек една подобна представа е приемлива, но неговите послания са световни.
По същия начин наличието на религии сигурно е било оправдано и нужно (което и Той казва), за да поддържат някаква форма (макар измамна) на вяра, отколкото да цари пълно безверие.
Сиреч, аз не съм убеден, че трябва да се води битка за душите. Но пък, кой съм аз, нищожен дегенерат, за да споря с Христос?
Което извежда на централно място въпроса за пътя на вярата. Какво точно е вяра и какво не е.
Знанието не е вяра. Това между другото е едно от хубавите неща в онзи филм „Константин“ с Киану Рийвс. Това и нагледното показване на неведомостта са добрите му характеристики. Слагането на знак за равенство между добро и зло, определяйки е двете като влияние, е лошата. Така на практика се казва, че добро не съществува. В дуалистичната (почти материална) представа за добро и зло, само второто е влияние, първото е единствено присъствие.
Ти знаеш, че Бог съществува (в главите на психичноболните), но това не е вяра в Него.
Вярата е да общуваш с Него. И точно тук се случва пререканието между вярващите и религиите. Религиите настояват за посредническа роля. Но при вяра не може да се говори за посредничество. Връзката е пряка.
Обаче се опасявам, че всичко, което изписах в последните параграфи за теб ще звучи, сякаш говоря за сливи, дори не за круши.
Аз не мога (и не искам да мога) да давам доказателства за едно или друго. Понятийния апарат на земните езици е недостатъчен за абстрактни концепции. Вместо това смятам, че всеки трябва да си върви по неговия път.
Но може би точно в това ми е грешката. Ненадейната поява на Христос може да значи, че време наистина не е останало и си говорим само за някакви не повече от 300 до 400 години до съдбоносни, необратими събития.
Ще се разбере някой ден, кое е било право или криво. Не мога да кажа повече без да задълбоча в грешни трактовки.