0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ...11 12 13 14 15 16 17 18
Всъщност какво точно се мери? Амплитудата на импулсите ли?
Ако е така – малката амплитуда на изхода на АЦП-то може да означава просто бавно АЦП или голямо закъснение на пускането му – например поради закъснение на прекъсването или аналоговата част.
Тогава ще мери импулса на спада. А импулсите, ако разбирам правилно са доста къси всъщност.
Реба Създадено на 24.10.2020, видяно: 2789 пъти. #16768
ами те ацепетата имат един капацитет, дето се зарежда за кратко време (апертура) и след това преобразуването става колкото искаш бавно. чертата каза че неговия има удължител. аз още си настройвам схемата
Реба Създадено на 24.10.2020, видяно: 2786 пъти. #16769
дееа :) гледам, импулса не се връща до нула , остава леко надигната основата примерно 50 миливолта цъкнах осцилоскопа да видя кога се връща в норма, и видях че е след около 2 милисекунди брех, почвам начи да търся някви дълбоки дефекти, дали процесора сивдига консумацията и нещо пад по жиците... оказа се синия диод дето ми индицира че има сцинтилация, просмуква се през защитите и осветява сензора :)
Това може да е и послесветенето на сцинтилатора – това е нормално. Не всъщност не може.
А схемата sample/hold на входа на АЦП-то може и да не може да отследи бързо променлив сигнал. Това ѝ е параметър – има бързи, има и бавни. Трябва да провериш в спецификацията.
Да бе - виж че се коригирах. Но това за S/H схемата си важи. При толкова резки нараствания, ако искаш да хващаш амплитудата ще ти трябват реално бързи схеми пред АЦП-то.
По този повод – имаш ли някакъв буфер между фотодатчика и входа на АЦП-то? Защото кондензатора, който е в S/H схемата има нужда от голям ток, за да се презарежда бързо. А фотодатчика ти е 100% доста високоомен.
Повторител с бърз ОУ може да се окаже добра идея.
Реба Създадено на 24.10.2020, видяно: 2764 пъти. #16776
кондензатора на с/х схемата е само 4 пикофарада :) в пидиефасе кълнат че можеш да семплираш и през 5к резистор аз все пак надушвам някакъв проблем със семплирането, ама ще видим утре. със същия процесор съм семплирал 100 килохерца сигнал за рфид, и бачкаше много добре, тука обаче нещо не ми харесва, някои семпли са 0, това е нередно, защото самото задействане на семплирането е по амплитуда, все нещо трябва да има.
Апропо има и лантанови електроди, които са правени за да заместят ториевите с нещо по-безвредно, но би трябвало да са също радиоактивни, понеже в природния лантан, някаква част е радиоактивен такъв. Само че радиоактивния лантан живее дооооста дълго, имаше там полуразпад от сорта на стотина милиарда години. Та би било интересно дали е възможно да се засече с хобистки спектрометър в електродите. Аз съм правил опит да го засека в онея презареждаемите батерии, изкопах всички стари такива nimh батерии дето намерих, 2-3 парчета някакви застояли по шкафовете, аз презареждаеми батерии не ползвам от мнооооого отдавна. Обаче никакъв успех с това. Накрая се ядосах и поръчах едно грамче лантан от братски китай просто от любопитство и там вече си излезе....ма доста слабо пикче. Та подозирам в електродите ще е доста голям зор да се засече, ма пък знам ли.
Сега ще пробвам с калиевия хлорид и ако не стане ще ходя да търся електроди. Сега меря пак бакграунд за 24 часа, че съм изтрил предишните файлове.
Бе то сигурно ще го регистрираш, ама К40 е от кривите неща за всякакви калибрационни цели и освен ако не ползваш голям кристал, твърде вероятно ще се разочароваш. 1460kev е бая енергия и това дупчи неколко сантиметра олово без никакви проблеми, което означава че и ефикасността на сцинтилаторния детектор в случая ще е да речем с един-два порядъка по-ниска, отколкото примерно с радиоцезия.
Но иначе не знам в какво жилище живееш де, вероятно дори няма толкова значение, но в тухлен апартамент, калия е навсякъде и нема бегане от него. Ако меря просто фона в екранировката тука (неколко сантиметра олово), калиевия фотопик винаги си личи ясно. Проблемът е че ако сложа калиева сол вътре в екранировката, този фотопик не "пораства" изобщо чак толкова. Трябва прилично количество калий за да се "усети" като хората, но ти викаше нещо за некакви килограми при тебе, така че може би там вероятно вече ще се усети.
Как в каква къща живея, дървена разбира се. Но мазето е от бетон, а аз меря там.
иначе нещо не виждам интересни пикове от na22 и lyso, не знам грешно меря ли, или от нещо друго.
Хм не знам. Натрия нали от тези жълтите дискчета? Колко бекерела или там пико/нано/намкво кюри се води дискчето?
Ма па LYSO кристала със сигурност трябва да му излизат двете пикчета. Аз LYSO кристали немам и никога не съм мерил, ма имам грамче лутеций (взех го тогава заедно с лантана). За разлика от лантана, тва си е относително прилично активно, не като тория, но прилично. Дава мноооооого хубави пикчета лесно, дори извън екранировката. Не знам колко от него има в LYSO кристала, но дори 1/10 от грамчето да имаше там, пак според мене щеше да дава читави пикове. То си зависи и от детектора естествено.
PS сега изнамерих спектъра дето съм вземал навремето от грамчето лутеций, мисля все пак че това е от екранировката вземано, но пиковете са си доста ясни:
Синьото е фона, а със зелено са маркирани двата пика на лутеция и на калия, който си е съвсем ясно изразен, макар и "притъпен" от оловото, не мисля че има отърване от него, то остави тухлите, ами сигурно дори аз самия с малко допринасям за него.
Брои повече пулсове, но не виждам точно пикове. Или кристалите които използвам не са добри за спектроскопия, или нещо друго не е както трябва. Може би трябва да не правя графиката в логаритмична скала.
Иначе и на мен като на Реба ми е интересно сам да си пиша софтуера вместо да използвам някакъв стандартен.
Точно логаритмична скала в случая според мен ще е по-добра идея. А иначе и аз имах такива помисли да си пиша мой си MCA софтуер навремето че и го бях докарал донякъде, питонски с pyqt. Но в крайна сметка го отебах, прекалено много време за тва а в крайна сметка исках да меря, не да се занимавам с такъв тип драми.
E, на мен не ми трябва gui, gnuplot e достатъчно добър. :)
Реба Създадено на 25.10.2020, видяно: 2720 пъти. #16826
аз пък мислех че главно в тоя порядък енергии се гонят. това предполагам означава че трябва да се фокусирам върху ниските пикове, дето ги имах за талаш.
Е, ама то, като ще правиш спектрометър трябва да се опитваш да постигнеш максимален динамичен диапазон. Иначе се ограничава обхвата на уреда. Което не е гуд.
Реба Създадено на 25.10.2020, видяно: 2707 пъти. #16832
е той винаги си е ограничен обхвата, избора е или всичко ама зле, или малко, ама добре причината да смятам ниските енергии за талаш е че при разсейването (в най-общия смисъл) имаш нискоенергиен отпадък, който като бройка е много повече от кванта-родител. ще видим де,аз сега се фокусирах върху семплирането, разкачил съм детектора, подавам контролирани импулси през бутон, дет му се вика на програмиски правя "юнит тестове", като ми хареса семплирането, тогава нататък
То зависи от постановката, но при мен талаша от разсейването е съсредоточен предимно някъде между 100 и 300 kev, някъде около 150-160 е най-"изявен". След 200-250 много рязко спада. Това не е чудесно разбира се, но има и един друг момент, който пък работи в твоя полза, ефикасността на сцинтилатора при такива енергии е много висока, голяма част от гама лъчите успяват да "светнат" кристала, поради тази причина, "талашът" не е баш да удавя всичко.
А иначе, поне по отношение на естествените изотопи из чукарите, твърде малко интересни неща има отвъд К40, почти всичко интересно е съсредоточено между 100 и 1500kev.
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ...11 12 13 14 15 16 17 18