Сигурен съм, че ако направиш процесор започвайки от резистори, кондензатори и транзистори, можеш да го направиш на порядък по-оптимален от такъв проектиран както ги проектират сега. Знаеш ли защо не го правят?
А сигурен ли си, че не ги? Във всеки случай, сега проектирането се прави на базата на наработки, които са оптимизирани именно на такова ниво.
Пък и напоследък се наблюдава именно такава детайлизация на проработките - нови топологии на елементите (FinFET например) и т.н. Просто защото технологията е толкова на границата, че без дълбоки оптимизации на ниско ниво никакъв прогрес няма как да има по принцип.
А защо Томпсън и Ричи са измислили езика, гений? Нали уж на Асемблер било по-лесно и по-бързо. Очевидно двама от най-великите програмисти не са смятали сега. Вероятно не са знаели асемблер, горките. :)
Вече ти го обясних, ама кой да чете. Елементарно, езиците от високо ниво и за двамата са далеч по-привични и близки.
Така са ги научили в университета. Научили са ги на някакъв там Фортран-4, и са им обяснили, че бъдещето е в езиците от високо ниво. Защото са по-привични за математиците и защото така и така производителността на хардуера се удвоява на всеки 18 месеца, така че загубата на производителност се компенсира още докато пишеш програмата.
Друг е въпросът, че времето, когато производителността се удвояваше всеки 18 месеца приключи. Окончателно и безвъзвратно. Експоненциален прогрес в компютрите повече никога няма да има. Ще има бавен линеен прогрес. И недостатъците на езиците от високо ниво все повече и повече ще пречат на развитието на софтуера.
Вярно, пренаписването на асемблер (което гарантирано ще се случи) не спасява съвсем положението. Но задел за още поне 3 итерации на удвоявания на скоростта на програмите все още има. А може би дори и 5.