0 1 2 3 4 5 6 7 ...10 11 12 13 14 15 16 17 18
Мъчиха се да мерят спектъра на енергиите на мюоните. Използваха олово за да спират тези с по-малко енергия. Два детектора в coincidence mode и оловото (от 0 до 16 инча) между тях. Правиха и модел на експеримента в Geant4, да видят дали резултатите съвпадат с теорията.
Тази година май ще се мъчат да мерят плътността на скалите наоколо чрез броя мюони, които спират.
Чел съм че правят такива експерименти верно, примерно там по пирамидите дали имали скрити тунели. Аз лично нямам грам идея каква е енергията на тея космически гадове, няма да се учудя ако все пак има такива с бая високи енергии от сорта на десетки милиона електронволта дето спокойно дупчат десетки метри скала като горещ шиш масло. Но не мога да си представя какви топузи треа да са кристалите дето ги регистрират тея неща относително често че да не става въпрос за някакви съвсем случайни събития в рамките не на секунда ами на часове. Ма все пак не знам де, нямам идея, както казах моите интереси са сведени в интервала 50-1500kev.
И на мен не са ми много ясни тези неща, имат си ментор и той уж ги учи какво и как да мерят.
На мен по-скоро би ми било интересно нещо като PET, но нямам време и знания да го реализирам.
Друго нещо, което все се каня да пробвам, но все ме домързява е да проверя дали камерите на съвременните смартфони са достатъчно добри да ловят просветванията от сцинтилаторните кристали.
Ако може, всеки смартфон с евтин пластмасов сцинтилатор ще може да се използва да детектва радиоактивност. Ето една бизнес идея с която Рабин може да стане милионер (ако работи). :)
На мен това което ми е наистина интересно (но най-вероятно никога няма да го сътворя) е евтин XRF спектрометър. Това е доста забавно за химичен анализ на проби, светваш матряла с рентгенова лампа и онова флуоресцира и мериш флуресцентните пикове, те са с доста ниска енергия, от сорта на 10-50kev. Комерсиалните уреди са бая скъпинки, от 10 хиляди евро и нагоре, но има разни ентусиасти които успяват да го сътворят това за никакви пари с подръчни матряли не по-малко успешно. Вместо рентгенова лампа, ползват алфа източник (изкорубен америций от противопожарни детектори) и това работи също толкова добре, само дето няма копче да го пуснеш и спреш. Проблемът с това е че имам доволно голяма параноя от алфа източници, страх ме е да работя с такива неща, те са си опасни. А иначе готови детектори за тоя range от енергии има и то евтини, втора ръка такива за нищо пари се намират в ebay. XRF анализа е супер забавно нещо, вероятно дори да се пробвам, никога няма да го докарам да работи добре за елементи с атомно тегло под 30-40, но пак е забавно. Но както и да е, най-вероятно никога няма да имам това щастие.
Е, чак пък никога... Като стигнеш мидлайф крайзис вместо мотоциклет може да изхарчиш парите за xrf спектрометър. :)
Хаха, може, но твърде вероятно като дойде този момент, ще се повлияя от средата и ще си купя некой грозен полу-SUV-полу-камион.
Тоя сайт следиш ли го?
Има интересни неща понякога.
Да, идеята за XRF спектрометъра дойде оттам точно :)
Ейся гледах некакъв пич дето си е сглобил сцинтилаторен детектор със sipm модулче некакво (75 британски паунда) и някакъв кристал CsI(Tl) дето е само 0.8 x 0.8 x 3см. Вика че работело доста добре, докарал го е до 6.4% fwhm на 661kev (което е около теоретичния максимум с такъв кристал). Кристалите с цезиев йодид били по-малко хигроскопични от натриевия йодид и целата инсталация с детектора била просто увита в изолирбанд. Като проблем - този кристал е доста малък и стайния му фон "цъкал" само с около 10CPS. За по-големи кристали требвало да се ползват нацвъкани неколко sipm модулчета и правеше некакви сметки че ако требвало да си докара кристал голем колкото тоя дето по принцип го ползва, трябвало да потроши $400 и нагоре за полупроводници. Но си било заслужавало, защото електрониката била по-лесна и по-малко капризна без високоволтовото захранване. И между другото спомена нещо че тея sipm детектори били малко капризни и не обичали директно да ги пускаш на 20-30 волта колкото им било там напрежението на което работят, а трябвало бавно да се покачва напрежението, иначе им се скъсявал живота, неговата схема беше нещо от сорта на 10 секунди докато го докара там до номинално напрежение. Обаче защо това е така не знам, мое да питам.
Хмм, може някой ден да пробвам и със CsI(Tl). Аз направих някакви измервания с BGO-то на Na22, LYSO и бакграунд, но не съм ги гледал още. Малкия скоро ще ми конфискува и новия детектор, освен това ще сглобява още един. Явно тази година ще им трябват четири. :)
Това е sipm модула който е ползвал ако е полезно: https://uk.farnell.com/on-semiconductor/microfc-smtpa-60035-gevb/eval-brd-silicon-photomultiplier/dp/2949118
Бе отде разбирате толкоз от полупроводници, аз тука ви чета кат Рамбо 2 :) Вие сигурно и интегралните схеми на пералните си може да оправите.
Аз специално нищо не разбирам от полупроводници. Copy/paste, sometimes solder paste :)
Реба Създадено на 24.10.2020, видяно: 2870 пъти. #16677
ей, навихте ме и мене, даже реших да пиша в темата :) аз бях решил да си направя гама спектрометър много отдавна, още 2011та (заради "метеорита" край елешница), поръчах си фотоумножител , обаче се оказа голям боклук, не бяха оставили достатъчно дистанция на една високоволтова писта, и това правеше утечки, и шуми си ебало мамата. трябваше да се преработи цялото захранване, а и след това пак е зор - високи напрежения, габарити, чудеса. подарих го на един приятел , той да се занимава. не знаех че имало в магазина лавинни сензори (тия дето им викате sipm) , разбрах го от тая тема и веднага си поръчах. преди няколко дена дойдоха и диода и кристала (натриев йодид) и вчера подкарах аналоговата част. импулсите са до към 2.5 волта и ширината е 2-3 микросекунди, обаче може да си я настроиш със товарния резистор. сензора се държи като сравнително висок капацитет (3 нанофарада), който при сцинтилация рязко си сменя напрежението, за около 500 наносекунди. след товасе зареждаобратно през товарния резистор, който аз съм сложил един килоом, но ако е десет импулса се удължава. бих могъл да удължа импулса до десетина микросекунди и да полинговам ацепето (то е на един мегахерц), обаче +- една микросекунда ще ми вкара десетина процента грешка, то не че кристала има толкова точност, ама защо и аз да добавям шум. плана какъв е: детектор на импулса ми предизвиква прекъсване, където стартирам отчет на ацепето. трудната част - детектора на импулса. пробвах с транзистори, слаба работа, накрая го направих с една ттлка 74ls00в критичен режим (6.8к резистор към маса), така успях детектване на до към 50мв импулси. не знам колко електронволта ще е това, но най-високите импулси от фона са към 2.5 волта, така че предполагам към 100 кев някъде.
добре дошъл след точно 2 месеца. странно съвпадение, че от вчера пиша само с малки букви.
Това ще ти направи проблеми, почти гарантирано. Я от температура, я от фазите на луната... Качественото решение ще е значително по-сложно... Може да погледнеш как правят входните стъпала на честотомерите - там използват подобни схеми с голямо бързодействие и голям динамичен диапазон.
П.П. Ей, откога не бях виждал такава макетна платка – на квадратчета! Много носталгично!
Реба Създадено на 24.10.2020, видяно: 2851 пъти. #16681
е, ясно че ще направи проблем, мен ми трябва за момента. ще видя някакви бързи р2р компаратори, би трябвало да има изобилие в момента
Абе правете го както го правят повечето - през входа на аудиокартата и да се оправя софтуера на компютъра (който отдавна си е написан и работи). То не е и толкова просто изобщо, има супер много частни случаи (като например какво става когато се появи нов импулс докато вече сме в такъв). Защо се мъчите така :)
0 1 2 3 4 5 6 7 ...10 11 12 13 14 15 16 17 18