Та ме вика професора (предупредиха ме по друг канал, че ще се пробва да ме вербува нещо, и може да ме заплашва). И още същия ден се видехме да не го бавя туй.
И он ми разправя, как трябва да "помисля", да "внимамвам" и да се "съобразявам" с едни негови хора в ТУ, щото "комисията дет ще ми проверява докторантурата може да са наши хора", ама "може и да не са".
И ми вика:
"Аз 20+ години съм декан, и знам много - ти не знаеш толкоз, аз знам много повече."
"Ако искаш да се развиваш в ТУ трябва да си от правилната страна."
Ала бала.
Той ся е пенсиониран и една бесна лелка е на негово място, но още си ходи до университета - може би за да си ебе асистентката (неква студентка на повикване).
И некви такива неща. Аз се праа на "разбиращ".
И тая седмица имаше некво гласуване (викам си - "а бе тоя дали ще дойде лично да види кво става... ама едва ли е толкоз дребнав"). И си закъснях за гласуването, дет организира негов човек, и кафенце си взех и не бързах. И тоя верно беше дошъл лично и ми мрънкаха после. Наков може да си е помислил, че го саботирам, ама мене здраво не ми пука, за неговите университетски номера. Просто си закъснях - нема конспирации тука.
Но да - както сте установили във форума... на заплахи не се поддавам, ама май може да отиде зян докторантурката.
Но едни други хора са почнали да го бутат - та може да остана в ТУ и аз да "науча нещо", щом "не знам".
Лошото е, че и едни книжки исках да издам през "университетско издателство", ама и там цъфти комисията на тоя негър, та ще трябва да ползвам некви други.