У жаварника до последно колко знам, нямаме такива кахъри.
Ако искаш да ядеш тази зима научи, че дори у жаварника може да форсваш рабин колектора ДО кофата. Наистина не съм виждал по-неграмотен псевдо-програмист де се е намъкнал в ИТ да изкара някой леф.
У жаварника до последно колко знам, нямаме такива кахъри.
Ако искаш да ядеш тази зима научи, че дори у жаварника може да форсваш рабин колектора ДО кофата. Наистина не съм виждал по-неграмотен псевдо-програмист де се е намъкнал в ИТ да изкара някой леф.
Рабин може да е бил QA някъде джунка. Да се хвалиш че си инсталирал линукс е ниво 2-ри клас.
У жаварника до последно колко знам, нямаме такива кахъри.
Ако искаш да ядеш тази зима научи, че дори у жаварника може да форсваш рабин колектора ДО кофата. Наистина не съм виждал по-неграмотен псевдо-програмист де се е намъкнал в ИТ да изкара някой леф.
Можеш само да препоръчаш на GC да колектва, гаранция няма.
Последно редактирано на 18.10.2024 от Стуйо, видяно: 237 пъти.
GC.Collect():
У жаварника до последно колко знам, нямаме такива кахъри.
Ако искаш да ядеш тази зима научи, че дори у жаварника може да форсваш рабин колектора ДО кофата. Наистина не съм виждал по-неграмотен псевдо-програмист де се е намъкнал в ИТ да изкара някой леф.
Можеш само да препоръчаш на GC да колектва, гаранция няма.
Ще препоръчам на дотнет екипа да преименуват класа GC на Rabin.
Викаш Rabin.Collect() и рабиняка почва да рови по кофите. Вече и под линукс! Лукс, чуек, лукс!
У жаварника до последно колко знам, нямаме такива кахъри.
Ако искаш да ядеш тази зима научи, че дори у жаварника може да форсваш рабин колектора ДО кофата. Наистина не съм виждал по-неграмотен псевдо-програмист де се е намъкнал в ИТ да изкара някой леф.
Можеш само да препоръчаш на GC да колектва, гаранция няма.
Последно редактирано на 18.10.2024 от Rabin, видяно: 192 пъти.
https://www.bgspomen.com/2024/10/1987-130.html
Как се живееше в един български град през 1987 г. като млад специалист със 130 лева заплата
Напоследък в социалните мрежи гледам моите набори. Повечето от тях искат онова време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, ама аз съм на тия години.
Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм. Със 130 лева заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И тръгвам да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо.
Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като асортимент. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е.
Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката. Компоти ще слагат. Захар не ми трябва. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова подминавам следващата опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Редя се. Идва моя ред. И книжарката ми иска бележка от вторични. Че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една. А аз ще я уредя с фитинги от предприятието. На пазара са дефицит. Тръгвам. Влизам в смесения магазин до нас.
Как се живееше в един български град през 1987 г. като млад специалист със 130 лева заплата
Напоследък в социалните мрежи гледам моите набори. Повечето от тях искат онова време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, ама аз съм на тия години.
Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм. Със 130 лева заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И тръгвам да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо.
Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като асортимент. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е.
Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката. Компоти ще слагат. Захар не ми трябва. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова подминавам следващата опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Редя се. Идва моя ред. И книжарката ми иска бележка от вторични. Че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една. А аз ще я уредя с фитинги от предприятието. На пазара са дефицит. Тръгвам. Влизам в смесения магазин до нас.
Рабине – копираш всякакви фейкове, без каквато и да е проверка на фактите. Ето първото, което намирам само при бегъл поглед: "Птиците умират сами" в България е издавана 1982-ра година и после 1990-та.
Няма как 1987-ма година да е имало опашки пред книжарниците за нея! Каквото е имало е продадено 1982-ра – 5 години преди "спомените" на въпросният пропагандист.
Този текст е съчинен именно за да впечатли такива като тебе. И очевидно успява – чак в кошмарите ти се появяват тези опашки за "Птиците умират сами".
Последно редактирано на 18.10.2024 от Rabin, видяно: 171 пъти.
Рабине – копираш всякакви фейкове, без каквато и да е проверка на фактите. Ето първото, което намирам само при бегъл поглед: "Птиците умират сами" в България е издавана 1982-ра година и после 1990-та.
Няма как 1987-ма година да е имало опашки пред книжарниците за нея! Каквото е имало е продадено 1982-ра – 5 години преди "спомените" на въпросният пропагандист.
Този текст е съчинен именно за да впечатли такива като тебе. И очевидно успява – чак в кошмарите ти се появяват тези опашки за "Птиците умират сами".
Т.е. приемаш за факти кво пише в уикирастията, дето секи дриска. Но се срамуваш да си спомниш на колко почваха инженерите, след 5 г. учене, 2 г. казарма, и го заточават още 3 г. по разпределение. И по 1 месец у трънете сяко лято бригада.
Всеки го пише у Гейбука - на 100 са ги държали 60-те, после края на соца 135 лева за оператор ЕИМ. Сегашно му - погромист.
Стую гладен ше умре, с неговия слон. 12 кинта беше петало луканка, лично го помня това. 2-3 дни надница, за половин кило сушено месо.
Стую изобщо няма думата в тая тема. По соца се е случила чекията в неправилната дупка, дето цял живот съжалява за нея.
Последно редактирано на 18.10.2024 от synergie, видяно: 153 пъти.
Рабине – копираш всякакви фейкове, без каквато и да е проверка на фактите. Ето първото, което намирам само при бегъл поглед: "Птиците умират сами" в България е издавана 1982-ра година и после 1990-та.
Няма как 1987-ма година да е имало опашки пред книжарниците за нея! Каквото е имало е продадено 1982-ра – 5 години преди "спомените" на въпросният пропагандист.
1. Със силно логическо мислене стигаш до извода че книгите съществуват по рафтовете на книжарниците единствено в годината на издаван. Влез в някоя книжарница и разгледай, безплатно е.
2. В спомените пише че са пуснали книгата тогава в михайловград, а не че тогава е издадена.
3. В спомените не се уточнява от какво е опашката в книжарницата.
4. Силното ми логическо мислене ме навежда на мисълта че автора лъже, защото по соца са живели само неграмотни чукундури, които не са купували книги от книжарници.
Опитвам се да му възпитам малко логическо мислене в нетехническите области.