0 1 2 3 4 ...8 9 10 11 12 ...14 15 16 17 18
Деееба мама му, значи няма оправия. Мене сериозно също ми го предлагаха това, с мини-хладилник, мааа не ми се вижда как ще стане точно, а и взема прилично място. В момента екранировката в която меря (не е нещо особено, некъде 30-40 кила олово) е покрита с един кожен кожух. Но това не помага особено. Все пак зимата е далеч по-добре, предимно лятото са този тип проблеми.
За какво ти е чак такава екранировка? Не можеш ли просто да измериш бакграунд спектъра и да го извадиш после? Вярно, че космическите лъчи също се променят, но не знам дали влияят твърде много или просто добавят (сравнително) еднороден шум.
Другия вариант е да добавиш термометър, да измериш как температурата влияе на сензора и да коригираш. За SiPM производителя има някакви графики на сайта им.
Аз го вадя фона, то това в повечето случаи е наложително, но това не работи чак толкова добре. Всъщност, по-добра екранировка според мен върши по-добра работа, но и по отношение на това също съм ограничен, то до един момент повечето олово върши чудна работа, но след това, ползите намаляват и се изисква все повече олово за все по-малко файда. Но като цяло, много зависи от това колко активни проби мериш - ако е обикновен камънак за естествени изотопи или мъхове и лишеи от чукарите за остатъци от чернобилската свинщина, тогава говорим обикновено за много ниска активност и като цяло дълги измервания и по-добра екранировка помагат много. Ако е примерно за строителни материали, особено теракот (керамиката никога не разочарова, хаха), тогава нема нужда от такива неща. И съответно ако е нещо по-активно, то дори от екранировка и вадене на фон няма нужда. Абе според зависи. Но аз по-активни неща не държа и не ми требва и да измервам, най-радиоактивното нещо вкъщи са едни ториеви електроди за заваряване (които са супер чудни за калибрация на спектрометъра защото дават много и хубави спектрални пикове), едни грамчета лутеции (също за калибрация) и некакъв по-радиоактивен камънак дето не е кой знае какво, да кажем не е нещо от което би било икономически изгодно да се вади уран или торий.
Добре де - с тия лавинни фотодиодни матрици дето работите, как вкарвате светлината от сцинтилатора във фотоприемника?
Имам предвид, че ламповият фотоумножител има голяма апертура и повечето фотони от кристала ще попаднат в него. А тези фотодиодни матрици са около 1х1мм. Някаква оптика ли използвате?
Не знам - аз купувам втора ръка (преправени) сцинтилаторни детектори, но доколкото знам отвътре, кристала и феуто са си май в непосредствен контакт, всъщност не - мажат го с някакъв гел, дори тея пичове дето ги "refurbish"-ват там и ги разглобяват и им подменят електрониката ги почистват и слагат нов гел. Какъв е тоя велик гел немам идея, сега ми стана интересно. С полупроводниците не знам как е.
Не, просто го слагаш до кристала. Този, който използвам аз е 6х6 мм. Кристала се обвива в тефлон или алуминиево фолио да не позволява много фотони да се спасят.
Аз използвам най-големия от тези:
П.П. Да, слага се силиконов гел.
Гелът е ясно за какво е - за да се приближат коефициентите на пречупване и да се намалят загубите при преминаване през различните среди.
Но апертурата ми изглежда все пак малка - при 6х6мм колкото и да увиваш със фолио, повечето излъчени в кристала фотони ще се погълнат при многократните отражения и преминаване през кристала, докато улучат прозорчето.
Ламповите ФЕУ, изглеждат далеч по-добре в това отношение - просто защото са по-големи.
Може би лавинния ефект се проявява по-добре в полупроводниците,отколкото в лампите (не знам дали е така, предполагам). При всички положения както и да е, по-голям кристал, по-голяма чувствителност.
Е, то и двете реагират на отделни фотони, а по-висока чувствителност няма как. Лампите даже май имат по-нисък шум. Но пък са много неудобни за работа - високи напрежения, чупливи...
Ем значи по-голям кристал, повече цъкания в секунда. Но дори така, полупроводниците са по-добре заради захранването все пак. То не е само да го докарат до 1000 и повече волта, в зависимост от лампата, ми трябва да е и стабилно, иначе се прецакват резултатите. Абе не знам. Все пак повечето пенсионирани/преправени детектори са с лампи. Но съм чувал за хубави неща от полупроводниците.
Аз, между другото, погледнах pdf-a дето го даде пайпа по-горе - те тия диоди са направени да могат да се нареждат един до друг и се свързват паралелно, за да се получават по-големи повърхности. Може би в сериозните приложения именно това и правят.
Впрочем, съдейки по документацията, за по-нисък шум наистина трябва да се охлаждат поне до –20, ако не и до –40 градуса.
Най-добрите, "laboratory-grade" спектрометри с най-добра резолюция са изцяло полупроводникови...само че се охлаждат с течен азот и това не е много евтино и практично за хобистки занимания. Все пак има няколко такива ентусиасти де.
Да, това е за PET scanners. LYSO кристалите, които използвам (с размери 4х4 мм) са сваляни точно от такива скенери.
Е, точно с течен азот не съм сигурен, че се налага - специално тия от ON на –40 имат минимум на шума. А –40 могат да се направят лесно, даже и със елементи на пелтие, или компресор от стар хладилник.
С течен азот, макар че сега май има некакви иновации като гледам.
Може да са по-добри, но са твърде големи. Ето как изглежда сензора запоен за детекторната платка:
| File | Size | Uploaded | Downloads | MD5 hash |
|---|---|---|---|---|
| scint4.jpg | 61456 bytes | 23.09.2020 | 350 | 12c3c0f22fbf22f4d7e22faaf1d0809b |
Да бе, аз реално не оцених размера на кристалите ти правилно. Твоите кристали просто са достатъчно малки, така че да пасват на малкият сензор идеално.
Децата използват големи пластмасови "кристали": 5х5х1 см. Това използва и този, който е проектирал целия детектор. Но пластмасата не става за спектрален анализ, затова пробвам с тези кристали.
0 1 2 3 4 ...8 9 10 11 12 ...14 15 16 17 18