Лека му пръст на човека, голям музикант. Големите таланти от комунизма си отиват един по един, а тяхното място заемат евроатлантически пошли бездарници.
Вярно бил голям музикант. Oт статията:
В началото на 90-те години на 20. век Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП. Той е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII Велико Народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците" записват популярната песен „Аз съм просто човек", която се превръща в неофициален химн на опозицията.
Оказва се, че е починал при нещастен случай – паднал от сцената.
Лека му пръст.
ще се изненадаш колко старци си отиват по тоя начин
Лека му пръст, Щурците бяха една от най-добрите групи. Все още ги слушам понякога.
Преди около седмица го срещнах в Докторската градина и ми направи впечатление, че е в добра форма за възрастта си.
Бог да го прости, като решат да те чекаутват от планетата на маймуните понякога става и по най-нелепите начини.
Концертът на който очакванията ми най-много са се разминавали с реалността беше 50 години Щурците в на Античния. В положителна посока се разминаха. Хем аз си ги харесвам и ги слушам от малък хем пак... май очаквах Кирчо да е стар и немощен и да направи сетлист само от убити песни ама не би...
За сметка на това концертът на Фондацията пак там ме разочарова.
Когато човек старее, идва момент в който мускулите му са все още силни и могат да те движат бързо, а координацията и реакциите са силно отслабени.
Някои хора се усещат навреме и започват да се движат "по старчески" – бавно и внимателно. Други не се усещат и продължават да правят резки движения, което често завършва с падане или даже със счупени кости (при жените).
Ако оцелеят 2..3 пъти, то и те се научават. Ако не – значи не.