Виж - тоя човек с мустаките го уважавам. Борил се е да унищожи нацизма в най-силните му години и е бил екзекутиран от Хитлер! Respect!😎
Гена, нали си говорехме нещо за лека адекватност в постовете. Разказвах ти, че съм алергичен. Ама ти не, та не! Темата за "нацизма" ти я забранявам тотално! Както възхваляването, така и осъждането – при тебе е много сложно да се отдели едното от другото. При следващ подобен пост ще те банирам пак и тоя път за дълго.
Що ми биеш цензора, бе!? Туй не е ли "фашизъм"!?
Банни и Стойката дет писа, че "Хитлер е прав!" и roncho дет разпространява "неонацизъм" под формата на "тракийска теория".
Боли ме фара за нацизма - българските му последователи са по-тъпи дори от русоробите (което си е постижение). За едно съм съгласен обаче - "Хитлер беше прав!"
Ама е объркал етноса - вместо евреи е трябвало да натовари българите и да ги изгори.
ДА БЪДЕ СМЪРТ МРЪСНА ГЯУРСКА ДА БЪДЕ!КРЪВ, ЧЕРЕПИ И КОСТИ НА МРЪСНИ ГЯУРИ ДА СЕ ЛЕЯТ ПО УЛИЦИТЕ!ЖИВ БЪЛГАРИН ДА НЕ ОСТАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА!
ДА ЖИВЕЕ ТУРЦИЯ! ДА ЖИВЕЯТ ТЮРКИТЕ!😎
ДА ИЗКОЛЯТ МРЪСНИЯ КУЧЕШКО-ГЯУРСКИ ТРАКО-НЕГЪРСКО-ЕВРОПЕЙСКИ ЕТНОС!
ЖИВО БЪЛГАРСКО КУЧЕ ДА НЕ ОСТАНЕ!
Rabin
Последно редактирано на 10.10.2024 от Rabin, видяно: 261 пъти. #119763
Обикновенни мръсни български кучешки гяурски лицемерчета - нищо ново Рабинка...
Точно кат бабишкери намилат, деца, та деца. Много държат да предават робското си битие, и на други същества. От детската градина още го ритат да става сабалем, щот баща му и макя му тряя да скумуват на ганорник. Тъй до сетен чук.
Генка, всичките тия фантазии можеш да си ги завреш в гъза. Щото е генетично доказано че сме траки.
Що си не завреш ДНК-то у задника. Ходи на шибач да ти даде малко тракийско ДНК у дупето.
Курвозие едно време се бараше "тракиец", а ми разправяше, че има "турско" в рода - KAK TAKA, ЩЕ КАЖЕШ!?
Лесно бе пич - "турчина" дет му е изнасилил бабата е бил с "български корени". Ем да - на Балканите, българи са ставали "турци", ставали са "гърци", "сърби". Ся палавия роб е "брюкселец".
И техни наследници са ебали българите... и ДНК-то си остава "тракийско"...
АМА НАРОДЪТ Е ДРУГ...
Щото дет вика проф. Иво Христов:
"Хората не правят народите, а връзката ти с предците те прави българин или друг!"
Македонци, турци, гърци в Беломорска Тракия - НЕ СА БЪЛГАРИ... ДНК-ТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!
И АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН, МРЪСНИ КУЧЕШКИ ГЯУРЧЕТА ТАКИВА!😎НИЩО ОБЩО НЕМАМ С ВАС, БОКЛУЦИ!САМО КУЧЕШКИЯТ ЕЗИК НИ Е ОБЩОТО!
Обикновенни мръсни български кучешки гяурски лицемерчета - нищо ново Рабинка...
Точно кат бабишкери намилат, деца, та деца. Много държат да предават робското си битие, и на други същества. От детската градина още го ритат да става сабалем, щот баща му и макя му тряя да скумуват на ганорник. Тъй до сетен чук.
Бе да си имат, ама кат са се преебали да не ни дават акъл и на нас.
Още повече па на мене докат съм в България... кви деца бе баткоу... ИСКАМ ТОЯ ЕТНОС ДА СЕ ЗАТРИЕ!
Децата са точно обратното на целите ми - по-скоро бих убил неколко мръсни българчета отколкото деца говорещи български да имам... АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ШАНС!
Тоя етнос или ще ИЗЧЕЗНЕ или ще стане ТЪМНОЧЕРЕН (и "тракийски")...
Майката Природа ще се погрижи за останалото - я на некой бел ще му сгасят детето пияните ченгета, я само ще продруса... ще се изчисти от кучетии тука, убеден съм! 😊
Жони, абе как му издържаш на антибългарската риторика пък на нацистката не можеш? Гената си е еднакво настървен по коя да е тема
Ами трудно, трудно му издържам.
Соцът и национал-социализмът със свастиките дето ги не понасяш, са едва различими. Как живеят тия двамата Джоновци в една глава?
Прочети Фашизмът на Желев, забавна е, има я в Читанката. Смешен си, едното да харесваш до припадък, другото да мразиш неистово.
Бе не му се сърди - българин е. По дефиниция е идиот!
Не е като да не те предупредих.
Стуйо
Последно редактирано на 10.10.2024 от Стуйо, видяно: 174 пъти. #119785
Аве чудя се, плешивия джуджерас как успява да генерира толкова текст с картинки и видео за отрицателно време, сигурно има цяла колекция по категории. Абсолютно ненормален, може би сифилиса вече е у централния мозък.
bobyb
Създадено на 10.10.2024, видяно: 174 пъти. #119786
Виж - тоя човек с мустаките го уважавам. Борил се е да унищожи нацизма в най-силните му години и е бил екзекутиран от Хитлер! Respect!😎
Гена, нали си говорехме нещо за лека адекватност в постовете. Разказвах ти, че съм алергичен. Ама ти не, та не! Темата за "нацизма" ти я забранявам тотално! Както възхваляването, така и осъждането – при тебе е много сложно да се отдели едното от другото. При следващ подобен пост ще те банирам пак и тоя път за дълго.
Жони, абе как му издържаш на антибългарската риторика пък на нацистката не можеш? Гената си е еднакво настървен по коя да е тема
Просто е, русия не понася нацисти, но няма проблем с антибългарите.
Rabin
Създадено на 10.10.2024, видяно: 167 пъти. #119802
Фашизмът“ анализира тоталитарните режими в Нацистка Германия, Фашистка Италия и Франкистка Испания, опитвайки се да изведе обща типология на фашистките режими.
Непосредствено след издаването си книгата предизвиква голям интерес сред читателите, но е забранена само три седмици след излизането си. Макар книгата изцяло да се фокусира върху фашистките режими и да избягва всяка аналогия с комунистическите режими, цензурата открива очевидни сходства между описанието в нея на фашистката диктатура и социалистическата държавна система. След забраната на книгата, Желю Желев става дисидент, а официално иззетите от печат копия са унищожени.1
https://chitanka.info/text/16259-fashizmyt
Пенчо бре, четИ! Пенчо не чете!
Още седят почивните станции на третия райх. Фюрерът е водил пролетариата на безплатен круиз, като условието е било да им дуднат денонощна пропаганда.
Паралелът е и сега, с бесните баби, дето помнят осраното бунгало на Мичурин. 2 седмици седяли на мръсни бъхлясали дюшеци, неописуема жега по обяд, и пълен багажник със консерви. Деба и почивката, и ся като ме видят и квичат как съжалявали нашето поколение, те видяли живот и свят, ние не. Вече ми е омръзнало да споря, подминавам ги. Баш па на мене да ми обяснява, как не сме видяли свят, по едно време по-често ходех до Германия, от колкото при макя ми.
Rabin
Последно редактирано на 10.10.2024 от Rabin, видяно: 163 пъти. #119803
Круиз от национал-социалистите нанай си, завличаш се ако изобщо си имал връзки за соц таралясник, ако не се счупи до морето, получаваш това:
Помните ли мизерните бунгала по морето от времето на соца, в които летуваше редовият труженик, докато комунистите отмаряха в луксозни почивни станции? Дървеното бунгало с размери 2,50 на 3 метра беше колкото селски курник, само дето нямаше полози за кокошките върху протрития балатум на пода. Срещу вратата на стената имаше малак двукрилен прозорец често с липсващи стъкла. На черчеветата с кабърчета беше опъната найлонова зелена мрежа. От тавана висеше парче кабел с фасунка.
От двете страни в бунгалото имаше по едно тясно единично легло. По жълтите петна на дюшеците личеше ,че почиващите преди тях са били с малки деца. Върху харгасаните възглавници имаше по един комплект сгънати чаршафи и калъфки. Между леглата под прозореца стояха две нощни шкафчета, застлани с вестници. Отляво имаше малка маса, а на стената над нея двоен електрически контакт. Ръждясал електрически котлон беше поставен върху цигла (противопожарна мярка) на масата. Дървен стол оформяше трапезарията на кокошата къща. . За уюта на малкия дом допринасяха и двете шарени перденца, нанизани на медна тел, опъната между два ръждиви гвоздея. Парче плат от същата материя беше закрепено с кабарчета и на малкото прозорче на тясната врата, това даваше чувство за автономия на обитателите. Чаршафите, изтънели от дългата употреба, многократното пране и белината, миришеха на хлорна вар. Консерва „Копърка в доматен сос“ (от 18 стотинки) стои забравена в нощното шкафче от бившите курортисти.
На стената под стъкло в рамка висеше опис на вещите за ползване, за които се отговаряше материално: леглата, масата, нощните шкафчета, столът, котлонът, закачалките, трите одеяла, чаршафите, възглавниците, дюшеците, кошче, метла и лопатка за боклук, три броя пердета, тенекиен леген (емайлиран) и поцинкована кофа. На последно място беше записано „Художествени картини (пейзажи) два броя в рамки“.
Г. Николов
А тия, дето нямаха и Москвич??? Как се оди с рейса до Приморско? С деца?
20 Април 2019, Събота, 08:20 ч.
Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше
При социализма имаше равни и по-равни. Това важеше и за почивката на море. Другарите имаха луксозни станции на брега на морето около Варна и Златните.
Простолюдието се бореше за бунгало в Крапец, Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол, а за карти се чакаше дълго или се вземаха с връзки, съобщава retro.bg.
Като тръгнехме за лятната почивка, мъкнехме цялата си посуда, барабар с тенджери, тигани и преносимия котлон, а съпругата готвеше всеки ден. Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше.
Преди да се отправим на ваканция обаче, трябваше да намерим пари назаем. Аз взимах 120 лв. заплата, а жена ми - 160 лв. Но пак парите не стигаха за вноската за чакания с години апартамент, заема за колата и пр. Седмица преди да тръгнем, почваше подготовката за самото пътуване, която се състоеше в стягане на москвича. Сутрин потегляхме в 6 ч. за морето. Намирахме дървеното бунгало, в което ще спим, потънало в прах и мръсотия, и всички се залавяхме да го чистим. На плажа пък се отдавахме на обичайните соцзабавления – бира, карти, табла, вестник, – нямахме мобилни телефони. За обяд си носехме домати, сирене и хляб.
При социализма морето беше едно голямо притеснение за обикновеното семейство – удоволствието ни помрачаваше мисълта как ще се справим финансово по време на почивката и дълго време след нея. Ама не можехме да счупим хатъра на децата, които мечтаеха за това цяла година.
https://www.flagman.bg/article/185805
Rabin
Последно редактирано на 10.10.2024 от Rabin, видяно: 154 пъти. #119805
Подготовката беше епична. Шест месеца предварително се търсеха връзки, за да си уредим карта, съобщава socbg.com. Като всяко нещо в духа на добрите соц.-традиции и тук другарите биваха равни и по-равни. По-равните имаха джиджани станции на брега на морето около Варна и Златните. Но там беше за по-устойчивите другари, които няма да се подлъжат по лукса и да решат, че на Запад е по-хубаво от у нас, защото там (на Северното ни Черноморие) имаше повече и хотели, и полякини, а понякога даже и шведки. Затова там, при лукса, бяха разпределени почивните станции на активните борци, писателите, художниците и журналистите. И на ченгетата. От всички чинове и рангове. По-простолюдието като нас се бореше за бунгало на юг – Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол. Там някъде. Далаверата на бунгалото беше в това, че можеш да си помъкнеш цялата посуда, барабар с преносимия котлон и майка да готви през цялото време. Защото, освен че картата беше скъпа, в стола беше гадно, а за ресторант пари нямаше.
Тук започва втората част на подготовката за почивката – задължително трябваше да се намерят пари назаем. Заплатата на татко беше 120 лв, а на мама – 220 лв. Нейната се смяташе за “колосална”. Но пак парите не стигаха за вноската за апартамента (70 квадрата панелка в Люлин), заема за мебелите, който изплащахме и заема за колата, която също изплащахме (нищо че беше почти подарък от един наш по-възрастен роднина, професор, преподаващ в Техникума по електроника, защото иначе нямаше как да се сдобием с ценната бележка “Оправи човека!” от правилния човек за “Лада” без ред, а се чакаше години), а и всичките ни ежедневни разходи, колкото и скромни да бяха те. Та… след като се сдобиехме с карта – 6 месеца преди “почивката”, месец по-рано се почваше звънене по приятели за пари назаем. Седмица преди отпътуването почваше подготовката за самото пътуване – да се постегне колата. Защото е Москвич 407, нали, на съответната преклонна възраст… Имаше галеното име “Танечка” и майка ми казваше, че е направена от ламарината на руски танкове. Това беше официалната версия за пред хората. За между нас си, версията беше, че е направена от каски на немски войници (но тихо, да не чуят съседите и навън това не се разказва, защото не бива). След като колата беше потегната, което означаваше, че баща ми беше прекарал цялото си свободно време пред, под, зад и около нея, както и вътре под капака й, омазан до уши, идваше моментът, в който ние ставаме в 4, за да натоварим и към 5 – 5.30 да тръгнем. И не си мислете, че пристигахме същия ден… Нееее…. Пътят до морето се вземаше с преспиване. Защото освен, че беше 12 часа път с камили (буквално!), ние задължително преспивахме в Стара Загора, където е целият ми бащин род, за да разделим пътуването. Иначе то беше непосилно, а и щяхме да видим роднините и… да заредим празните каси от бирени бутилки, с пълни. И да, приятели, трябваха ни връзки, за да направим това упражнение, ей Богу! Това е вкусът на Загорка Ретро, ако искате да знаете! През лятото, след изтерзаващо пътуване и с връзки, можеш се сдобиеш с две каси бира (пълно за празно, иначе не ставаше дори и с връзки), за да ги изпиете по време на двуседмичната почивка в бунгалото “на Ахтопол”. Бонусът от цялото упражнение бяха и две каси “Пепси кола”. Защото по онова време по някакво чудо на чудесата някой комунистически вожд беше разрешил в Стара Загора да се произвежда и тази гадна капиталистическа напитка. Но поради факта, че тя се произвеждаше в града на липите, съответно можеше да бъде намерена единствено и само там. ОТНОВО С ВРЪЗКИ.
На следващия ден вечерта успявахме да пристигнем до заветното бунгало на морето. Което задължително беше потънало в прах и мръсотия и следваше основното му почистване. А, да. Споменах ли, че си носехме чаршафи от вкъщи, защото хигиената на тези места не беше много как, м!? Как се побираше половината ни къща в Танечка, през погледа на днешното ми 40+ годишно аз, не се сещам. По-точно спомням се, очевидно, но не го проумявам. Следват историите от плажа, където културата на масовия плажуващ означаваше заравяне на бутилки бира на плиткото в морето заедно с няколко дини, за да бъдат студени; обяд на мазен вестник; карти и табла. Крънкането на стотинки за семки беше основното детско занимание. А най-луксозният “снакс” май си беше кукуруза. Който (да живей!) очевидно оцелява успешно в прехода, за да пребъде като онази непреходна връзка с непрежалимото минало – и сега го разнасят по плажа по същия начин идентично изглеждащи хора. Кукурузът и задължителната морска диария! И тогава, и сега – ешерихия коли си е една и съща – резултат от екскрементите в морето, които са вечни, също като носталгията по соца. За да има щипка интрига, задължително се появяваше някоя “леличка” от по-луксозните приятелски семейства на родителите ми, която имаше долари и купуваше шоколадово яйце на детето си и дъвки Wrigley’s, а понякога и по някой шоколадов бонбон във вид на монета, опакован със златно – символ на ултимативното щастие. Този напълно недостижим за мен разкош ме докарваше до сълзи на отчаяние и истинска детска мъка, които от своя страна докарваха родителите ми до ситуацията, в която да се молят под сурдинка да закупят някой и друг долар от въпросната леля на черно, за да могат да ми угодят на лиготията. Към онзи момент, това за тях означаваше, че трябва да фалират целия ни бюджет за почивката, заради едно ши*ано шоколадово яйце, да се унижат, за да се молят за въпросните долари и накрая, но не последно място – да се изложат на риск, защото този тип търговия беше жестоко нелегална и дори наказуема. До степен, че за един, два долара можеше да отидеш в затвора или най-малкото – да останеш семпъл чиновник на 80 лв. заплата доживот. Необходимо уточнение за онези, които не знаят, защото не са били родени или за онези, които удобно са забравили защото са #АзСъмБСП – долари имаха право да притежават само онези, които могат да докажат, че са получавали легитимно заплащане в долари. Т.е. са работели в чужбина или са били в командировка, или… имат специална бележка, че имат право, бе. За всички останали това беше незаконно. Бел. авт.
Ако трябва да обобщя: в соц-а “на море” означаваше преди всичко свито сърце през цялото време заради лишенията, които тази почивка ни костваше преди, по време и след нея; два дена път, много повръщане, поне една авария на стария и раздрънкан Москвич на пътя без ясна перспектива дали той изобщо ще може да тръгне отново и задължителната диария. Така че, приятели, не! Няма вкус на Загорка Ретро, нито на кренвирши, пълни с тоалетна хартия и соя, вместо с месо. И сладоледа го пускаха като бананите и беше гаден, защото не се правеше с яйца и мляко – бяха скъпи, а само с вода, захар и ванилия. Соц-а на море (и не само) има дъх на недостижима корекомска дъвка, малко бой, че съм се разплакала от сърце, че не мога да я имам, защото съм разглезена лигла и после 5 минути щастие докато ароматът й умре, сдъвкан и после изплют.
Rabin
Последно редактирано на 10.10.2024 от Rabin, видяно: 147 пъти. #119807
Как ходехме на море през Социализма
31.07.2019 П. Пъдарска на море, Номенклатурните "другари", простосмъртните, социализъм, талашитени бунгала
В единият ъгъл нахвърляте багажа, ако сте с дете, то спи на пода. Закуска, обяд и вечеря в селския ресторант ( мухарниник ) на смени, защото това не са единствените бунгала във селото . Тухлен нужник разделен на две, циментен под с дупка, в която може да падне малко дете. Денем от голямата жега БУНГАЛАТА СА НЕОБИТАЕМИ … През нощта, след запоя и игра на карти на мъжете, хъркането се чува до съседните къщи. Не е възможно да се спи със затворен прозорец и врата (жегата е непоносима ). За интимност не може да става и дума – разстоянието до съседното бунгало е половин метър. Миризмата от нужника се усеща навсякъде, макар постоянно да се ръси със хлорна вар. Винаги има по едно две семейства скандалджии, голям цирк. Ръждясал варел, вдигнат върху тенекиен параван е банята. След първата смяна вече някой е отнесъл душовете и водата затоплена от слънцето тече направо от тръбата . Това е най-хубавото нещо , ако не е вече свършила или спряла, за няколко часа. Варелите за отпадъци след третия ден вече са пълни и миризмата, жегата и мухите завладяват “почивната станция”. На втория ден вече всички са препечени от слънцето и намазани с кисело мляко. “Протект енд бронз” просто не съществуваше. А и да е имало някъде на Запад, то у нас такава глезотия не се внасяше… 40 човека на половин декар. Подухва ветрец, прахолякът влиза директно в бунгалата. А вътре е пълно с мухи, вечер с комари , не липсват и хлебарки, стоножки и всякакви хапещи и жилещи гадини.Това е само малка част от онова, което можеше да преживеете, да ви се случи и да ви остане като приятен спомен ,който може да разказвате на внуците си за прекрасния развит социализъм .
Справедливо ще е да кажем, че така се ходеше на море за представителите на работническата класа. Номенклатурните “другари” – партийни секретари, директори и профсъюзни председатели – михлюзите на БКП - то , не ходеха на бунгала, а в почивни станции. Често пъти с бариера и охрана за да не надничат простосмъртните от народа, как почиват там другарите.
Светлин Горанов
Аз само на един пионерски лагер се подлъгах. Връз гореописаната мизерия беше добавено и заплахите, и тормоза от батковци от горните класове. В морето се седеше не повече от 5 минути, сакън да не настине някой. Извън оградата на лагера не пущаха.