Stilgar
Създадено на 04.10.2024, видяно: 279 пъти. #118921
Каза човекът който не е идвал на форумна среща и не е стъпвал на IT конференция
Rabin
Последно редактирано на 06.10.2024 от Rabin, видяно: 235 пъти. #119122
Toлкоз квичене наведнъж рядко се види. Обидили му Сталин, казали на соца - режим. Час и 20 му излиза пара от ушите.
Жони - тъй ли си у вас, да триеш всяко мнение дето не ти импонира на пропагандата?
От час и 30 почва за плоскоземието.
Фразата "Т'ва да не ти е мандра" произлиза от следната случка:
В навечерието на 9-ти септември 1944 година, млад шумкар и опитен шумкар наблюдават от храстите колона немски мотоциклетисти. Младият казал:
- Слушай, дай да ги нападнем!
- Ти да не си идиот, бе! - казал дъртият - Не виждаш ли, че тези имат автомати? Това да не ти е мандра?
Rabin
Създадено на 07.10.2024, видяно: 178 пъти. #119199
Колажи и карикатури
54m ·
В последно време все по-често се усеща носталгията по социализма. И най-вече по евтинията. Няма да се спирам на празните магазини и на показните магазини от онова време. Няма да коментирам това, че тези, които ги мъчи носталгията, сигурно са живели охолно и са се тъпчели до пръсване. Ще се опитам да ви обясня защо социализмът отиде в небитието.
Завършваш висше образование и започваш работа. Заплата 135 лева. На ден 6,14 лв. На час 77 стотинки.
Хлябът беше 15 стотинки. Редиш се на опашка, защото може да свърши. Стоиш на нея половин час. Простата сметка показва, че хлябът вече е 15+38,5=53,5 стотинки. С една месечна заплата си купуваш 243 хляба.
После се редиш за месо. Цената му е 4 лева. Стоиш два часа и половина, и то струва вече 4+1,93=5,93 лв. С една месечна заплата си купуваш 22,765 килограма месо.
После се редиш на опашка за домати, чушки, дрехи, китайски кецове… После се редиш в бръснарницата, в баничарницата и в сладкарницата.
После се редиш на опашка за лека кола. 10 години. Цената на колата е 6500 лева. За десет години ти стъпва на 10х12х135+6500=22 700 лева.
Нема да ви смятам колко излизаше един апартамент, защото има опасност да изгоря лаптопа.
А най-простата сметка показва, че от висене по опашки нямаше кога да работим. А като не работим, няма как да ходим в магазина. Няма го и бръснарят. Ще е на опашката за месо. А месарят е на опашката пред бръснарницата.
Та това исках да ви кажа. Който разбрал, разбрал.
Хляб и зрелища. Хляб имаше. И зрелища имаше. По опашките. По телевизията една краварка зрелищно доеше от една крава 170 литра мляко. И мляко нямаше. Телешко имаше в „Балкантурист“. С гъби.
Колажи и карикатури
54m ·
В последно време все по-често се усеща носталгията по социализма. И най-вече по евтинията. Няма да се спирам на празните магазини и на показните магазини от онова време. Няма да коментирам това, че тези, които ги мъчи носталгията, сигурно са живели охолно и са се тъпчели до пръсване. Ще се опитам да ви обясня защо социализмът отиде в небитието.
Завършваш висше образование и започваш работа. Заплата 135 лева. На ден 6,14 лв. На час 77 стотинки.
Хлябът беше 15 стотинки. Редиш се на опашка, защото може да свърши. Стоиш на нея половин час. Простата сметка показва, че хлябът вече е 15+38,5=53,5 стотинки. С една месечна заплата си купуваш 243 хляба.
После се редиш за месо. Цената му е 4 лева. Стоиш два часа и половина, и то струва вече 4+1,93=5,93 лв. С една месечна заплата си купуваш 22,765 килограма месо.
После се редиш на опашка за домати, чушки, дрехи, китайски кецове… После се редиш в бръснарницата, в баничарницата и в сладкарницата.
После се редиш на опашка за лека кола. 10 години. Цената на колата е 6500 лева. За десет години ти стъпва на 10х12х135+6500=22 700 лева.
Нема да ви смятам колко излизаше един апартамент, защото има опасност да изгоря лаптопа.
А най-простата сметка показва, че от висене по опашки нямаше кога да работим. А като не работим, няма как да ходим в магазина. Няма го и бръснарят. Ще е на опашката за месо. А месарят е на опашката пред бръснарницата.
Та това исках да ви кажа. Който разбрал, разбрал.
Хляб и зрелища. Хляб имаше. И зрелища имаше. По опашките. По телевизията една краварка зрелищно доеше от една крава 170 литра мляко. И мляко нямаше. Телешко имаше в „Балкантурист“. С гъби.
Айде тва да е набълбукана умнокрасива пропаганда чуек. Пълни ташаци на рояци изкарани от нечий гъз.
Rabin
Последно редактирано на 07.10.2024 от Rabin, видяно: 167 пъти. #119204
Айде тва да е набълбукана умнокрасива пропаганда чуек. Пълни ташаци на рояци изкарани от нечий гъз.
От на макяти гъза.
Кое не е вярно? Казах ви, че лично съм кибичил по 3 чАса за колбас, да пазя ред. Мечтаех си за преносимо радио поне. В сп. Моделист конструктор имаше схема с 2 транзистора, сглобих си едно и получих награда от ТНТМ.
И по 30 мин. се чакаше за ляп, секи ден.
Стую не го слушай, отхранен е връз нашия глад, бащите на такива като него мъкнеха от артелната, пред очите ни.
Тукашния лумпен неможач - транзистор не знаа кво е, кекерили са ми се, "тъпак, от 2 транзистора сглобил един". Викат на радиото "транзистор".
Кое не е вярно? Казах ви, че лично съм кибичил по 3 чАса за колбас, да пазя ред.
Казах ти вече – това е било по време на демокрацията или непосредствено преди нея. Спомените те лъжат!
Примерно в средата на 90-та година, когато беше ясно накъде вървят нещата, всички трайни продукти изчезнаха внезапно от магазините, вероятно изкупени от самите склададжии и магазинери. След това се появиха в първият ден в който либерализираха цените на стоките. Това даже в умнокрасивата википедия е написано:
През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки.
Цените са освободени на 1-ви февруари 1991-ва година и аз прекрасно помня как рано сутринта, когато отивах на лекции, на главната в Пловдив изведнъж цъфнаха десетина частни магазинчета пълни с дефицитни стоки на космически цени.
И пред тях, представи си, нямаше никакви опашки. Нищо, че стоките бяха пълен дефицит – колбаси, кашкавал, маслини, кафе, шоколади и др.под.
Ще се съглася обаче, че по време на социализма (преди перестройката) имаше стоки, които бяха дефицитни. Но не и стоки от първа необходимост!
Това се дължеше на факта, че в хората имаше огромни количества пари и те изкупуваха въобще всичко, което се пуснеше в магазините. Просто защото имаха парите да го направят.
Чел съм документи на БНБ от онова време, в които имаше указания за магазините, за продажби на скъпи стоки. Та там пишеше, че на хората, които плащат в брой трябва да се продават стоките с предимство, за да се изземат, поне частично, от населението спестяванията. И само ако няма желаещи, да се продават стоките на кредит.
Айде тва да е набълбукана умнокрасива пропаганда чуек. Пълни ташаци на рояци изкарани от нечий гъз.
От на макяти гъза.
Кое не е вярно? Казах ви, че лично съм кибичил по 3 чАса за колбас, да пазя ред. Мечтаех си за преносимо радио поне. В сп. Моделист конструктор имаше схема с 2 транзистора, сглобих си едно и получих награда от ТНТМ.
И по 30 мин. се чакаше за ляп, секи ден.
Стую не го слушай, отхранен е връз нашия глад, бащите на такива като него мъкнеха от артелната, пред очите ни.
Тукашния лумпен неможач - транзистор не знаа кво е, кекерили са ми се, "тъпак, от 2 транзистора сглобил един". Викат на радиото "транзистор".
Ти чакаш на опашката 10 години физически ли ве пискюл смотан, че ще ги смяташ на работни часове?
Rabin
Създадено на 07.10.2024, видяно: 151 пъти. #119207
Кое не е вярно? Казах ви, че лично съм кибичил по 3 чАса за колбас, да пазя ред.
Казах ти вече – това е било по време на демокрацията или непосредствено преди нея. Спомените те лъжат!
Келеме пишлеме бях, с колелото ходех за хляб и салам Камчия. Оттам са ми помените. Ако тейко ти е бил шапкар или магазинер - не се брои. Соца даваше по 10 точки на такива.
Демокрацията бях средношколец. И тогаз имаше дефицит.
Ти чакаш на опашката 10 години физически ли ве пискюл смотан, че ще ги смяташ на работни часове?
Сметни 135 лв. заплати как се купува кола за 6500 лева. Чакането отделно. И ергенски данък от 8 до 15 % мисля. За последното не съм сигурен.
Келеме пишлеме бях, с колелото ходех за хляб и салам Камчия. Оттам са ми помените. Ако тейко ти е бил шапкар или магазинер - не се брои. Соца даваше по 10 точки на такива.
Тейко ми беше фрезист. Майка ми деловодител. И на тях ли според тебе са им давали +10 точки?
Салам "Камчия" имаше винаги и навсякъде. Той се водеше "нетраен" колбас и гледаха да не държат много в магазините, но тъй като не го и купуваха много, то имаше винаги или почти винаги. Не помня някога някой да е висял на опашка за "Камчия".
За маслини или банани, за кока-кола, това да, а за "Камчия", извинявай, но не.
Максималните опашки на които съм висял по време на социализма бяха абсолютно неотличими от сегашните опашки в Кауфланд или Лидъл.
Тотален дефицит на стоки първа необходимост, опашки с часове, купони и други такива прелести се появиха и са свойство на демокрацията.
Rabin
Последно редактирано на 07.10.2024 от Rabin, видяно: 137 пъти. #119210
Салам "Камчия" имаше винаги и навсякъде. Той се водеше "нетраен" колбас и гледаха да не държат много в магазините, но тъй като не го и купуваха много, то имаше винаги или почти винаги. Не помня някога някой да е висял на опашка за "Камчия".
За маслини или банани, за кока-кола, това да, а за "Камчия", извинявай, но не.
Максималните опашки на които съм висял по време на социализма бяха абсолютно неотличими от сегашните опашки в Кауфланд или Лидъл.
Лъжеш бе! Като за Москвича, дето сте взели без ред. При вас може друго да е било, по градовете по имаше стока. Пак ли да ти пускам обявата за Вартбург, дето по мой критерий не е кола, щото и фрезата ми е 4 тактова.
При вас може да е заредено било, ние пейзанчетата имахме колбас само в четвъртък. Кравеферма имаше ДЗС на 2 км. от назе, прясно мляко пак нямаше винаги, кисело имаше ама не ми харесваше, едно такова рядко възгорчиво. Стъклените бурканчета, преди пластмасовите кофички. Дори намерих едно бурканче из натурията.
Зайци виждал ли си на живо, можеш ли да си представиш 2 тона и половина зайци, и това само за да ти РАЗРЕШАТ да си купиш 2 тактов Вартбург, после пак да си го платиш на 50% завишени цени! С 25§ заплата. 3 към едно беше долара, на Магурата. Лев за долар само за партийци уроди.
Rabin
Създадено на 07.10.2024, видяно: 124 пъти. #119211
https://www.bgspomen.com/2024/10/1987-130.html
Как се живееше в един български град през 1987 г. като млад специалист със 130 лева заплата
Напоследък в социалните мрежи гледам моите набори. Повечето от тях искат онова време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, ама аз съм на тия години.
Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм. Със 130 лева заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И тръгвам да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо.
Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като асортимент. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е.
Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката. Компоти ще слагат. Захар не ми трябва. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова подминавам следващата опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Редя се. Идва моя ред. И книжарката ми иска бележка от вторични. Че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една. А аз ще я уредя с фитинги от предприятието. На пазара са дефицит. Тръгвам. Влизам в смесения магазин до нас.
В целия град има пет магазина. Купувам салам. Кучешка радост. Другият е свършил. Утре ще има. Купувам и цигари. Мамка им. Увеличили са ги пак. Прибирам се към нас. На паркинга жигулата. Мамка им! Свили са ми чистачкате. И нали съм счетоводител, сметам наум. Дотук съм изхарчил 5 лева. Около 4% от заплатата. Ако така харча, няма да ми стигнат 20 лева в края на месеца. Ако взема и книгата от 7 лева, нема да ми стигнат 27. Ако платя тока и водата, нема да ми стигнат 47.
Ако заредя гориво, нема ми стигнат 77. Добре, че държавата плаща на жената майчинство. От моите данъци.Детето нема умре от глад.Влизам и пускам телевизора. Дават поредния конгрес на КПСС. Жената готви картофите и пържи салама.
И пускам новините. А там нема утрепани и изнасилени. Една дои крави, един прави хляб, а трети строят панелки за трудещите се. И у Америка бият знаете кои. Свършват новините и почва РОБИНЯТА ИЗАУРА. Жената седа с плетката и се приготвя да гледа. И токът спира. Мамка му. Да бехме млади, иди-дойди. Ще я метна на спалнята и ще подобрим демографското състояние. Ама на тия години кво!? Палим свещите и чакаме да дойде токът. Той идва, ама програмата по телевизора е свършила. И съм бесен. Това не е живот.
Посегам да зема лаптопа или телефона, та да напиша, че това не е живот и се усещам. Нема ни лаптоп, ни телефон. Мамка му. Що ми требваше да се връщам у това време. Това не е живот. Не е. Къв живот е, ако не може да напишеш у нета:
Искам си моето време! Таа демокрация и тиа управници, опа, тоя социализъм и тоа овчар ми баа мамата. „
Източник интернет/Без редакторска намеса/ :Пътува във времето Роси Антов.
Келеме пишлеме бях, с колелото ходех за хляб и салам Камчия. Оттам са ми помените. Ако тейко ти е бил шапкар или магазинер - не се брои. Соца даваше по 10 точки на такива.
Тейко ми беше фрезист. Майка ми деловодител. И на тях ли според тебе са им давали +10 точки?
Салам "Камчия" имаше винаги и навсякъде. Той се водеше "нетраен" колбас и гледаха да не държат много в магазините, но тъй като не го и купуваха много, то имаше винаги или почти винаги. Не помня някога някой да е висял на опашка за "Камчия".
За маслини или банани, за кока-кола, това да, а за "Камчия", извинявай, но не.
Максималните опашки на които съм висял по време на социализма бяха абсолютно неотличими от сегашните опашки в Кауфланд или Лидъл.
Тотален дефицит на стоки първа необходимост, опашки с часове, купони и други такива прелести се появиха и са свойство на демокрацията.
Бе да ти кажа, кола и пепси честичко виждах в супера, поне докато живеехме в Дружба. Но малко се купуваше, вкл. и от нашето семейство, просто щото беше зверски скъпо, нещо от сорта на 25 ст. При 15 ст. за швепс и 8 ст. за лимонада и етър.
Rabin
Последно редактирано на 07.10.2024 от Rabin, видяно: 119 пъти. #119213
Кола кутийка за сефте опитах в София, нищо общо със соц ментетата.
Имаше момент на село чекии ерген нямаше и лимонада, счупила се миялната машина на завода до нас.
"Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време."
Ейбрахам Линкълн
Българско свѣтило
·
"Българска майка юнашка
цял ден виси на опашка."
Радой Ралин
Салам "Камчия" имаше винаги и навсякъде. Той се водеше "нетраен" колбас и гледаха да не държат много в магазините, но тъй като не го и купуваха много, то имаше винаги или почти винаги. Не помня някога някой да е висял на опашка за "Камчия".
За маслини или банани, за кока-кола, това да, а за "Камчия", извинявай, но не.
Максималните опашки на които съм висял по време на социализма бяха абсолютно неотличими от сегашните опашки в Кауфланд или Лидъл.
Лъжеш бе! Като за Москвича, дето сте взели без ред. При вас може друго да е било, по градовете по имаше стока. Пак ли да ти пускам обявата за Вартбург, дето по мой критерий не е кола, щото и фрезата ми е 4 тактова.
Не, не лъжа. И това, че не лъжа ти отлично го знаеш, защото иначе нямаше веднага да се прехвърлиш от саламите на колите.
Второ, нали се сещаш, че тия 2400 кг зайци не са се предавали безплатно, заради реда за кола. Колата без ред е само бонус, а за 2400 кг зайци се плащаше отлична кръгла сума левчета.
Трето, тая обява за колите и заешкото месо изглежда много съмнителна. Чисто полиграфично в нея има поне 4 различни шрифта, което като се има предвид тогавашната технология на печат е малко съмнително да се прави за обява.
Възниква въпросът и какъв е тоя автомобил "ПИКАП"? Оказва се, че това е модификация на полския автомобил "Варшава". Произвеждан е през 50-те и 60-те. Тогава от кога е тая обява? Аз въобще "Варшава" помня само една, която съм виждал в много ранното си детство през 70-те. Не беше в движение и ние си играехме вътре.
А да, със салама "Камчия" приключихме ли?
Rabin
Създадено на 07.10.2024, видяно: 105 пъти. #119215
Нищо не сме приключили Жони, лъжеш като дрът мангал, или сте живяли в Правец или София.
Все шрифта не ти харесвал...
Израснах без семейна кола, без авт. пералня и шарен телевизор. Немотия до шия.
Компютър нямаше в близките 10 села, само в общинския център една заличка.
Колбаси само един ден седмично. Колко и да лъжеш се тая.
Нищо не сме приключили Жони, лъжеш като дрът мангал, или сте живяли в Правец или София.
Все шрифта не ти харесвал...
Израснах без семейна кола, без авт. пералня и шарен телевизор. Немотия до шия.
Компютър нямаше в близките 10 села, само в общинския център една заличка.
Колбаси само един ден седмично. Колко и да лъжеш се тая.
Шрифта не му харесвал...
Каква компютърна заличка бе човек?! Това с компютърните залички започна примерно в началото на перестройката – примерно 1985/86-та. Тогава се наричаха "клуб Компютър".
Преди това компютри имаше само в изчислителните центрове.
Ще запитам направо: "За кои точно години говориш?"
Rabin
Последно редактирано на 07.10.2024 от Rabin, видяно: 98 пъти. #119217
Нищо не сме приключили Жони, лъжеш като дрът мангал, или сте живяли в Правец или София.
Все шрифта не ти харесвал...
Израснах без семейна кола, без авт. пералня и шарен телевизор. Немотия до шия.
Компютър нямаше в близките 10 села, само в общинския център една заличка.
Колбаси само един ден седмично. Колко и да лъжеш се тая.
Шрифта не му харесвал...
Каква компютърна заличка бе човек?! Това с компютърните залички започна примерно в началото на перестройката – примерно 1985/86-та. Тогава се наричаха "клуб Компютър".
Преди това компютри имаше само в изчислителните центрове.
Ще запитам направо: "За кои точно години говориш?"
Преди 1989. Това не е ли соц? 60-те, разбира се, няма как да помня!
Произвеждахме Правец 82, пък нямаше и един в селата. Че и процесора му правехме...
КРЪЖОК компютър, са казваше. От 7 компютъра работеха 4.