Големият проблем при съвременните процесори е голямото разстояние между RAM паметта и процесора, както и изоставането на скоростта на RAM паметта от скоростта на процесора.
При 6502 например, скоростта на паметта беше по-голяма от скоростта на процесора и затова нужните данни се четяха директно в цикъла когато са нужни. Никакви конвейери, никакви предсказания на преходите, никакви кешове не бяха нужни по подразбиране. Което неимоверно опростява архитектурата и увеличава скоростта на изпълнение на инструкциите.
Ако трябва да се правя на Ванга, то в бъдеще следва да се очаква именно това – интегриране на RAM паметта в процесора, догонване по скорост, драстично опростяване на архитектурата и за сметка на това намаляване на потреблението и увеличаване на броя на ядрата.
Голямата адресна шина и 128 битовите регистри са хубаво нещо, но с твърде ограничено приложение. В момента даже 64 битовата шина е твърде голяма и води например до увеличено потребление на RAM, ако искаш максимално бързодействие. Има много случаи, когато 32 битова имплементация на алгоритми работи по-бързо от 64 битовата.
Но 64 бита, все още са на границата на приемливото – 64 бита са леко много, 32 бита са леко малко. Въпрос на конкретно приложение.
А 128 бита са винаги прекалено много, освен при някакъв много, много ограничен брой задачи.
Така че, смея да твърдя, че 128 битовите архитектури, извън някакви частни случаи, едва ли ще станат мейнстрийм. Ако имаше нужда от тях, вече щяха да са въведени.
Разбира се, освен чисто инженерните съображения, остава маркетинга. Който спокойно може да кръсти нещо "революционна 128 битова технология", за да продаде нови компютри на балъците.