Как нематериалната информация комуникира с материалния ни мозък? Леприкони :)
Разбира се че струва пари. Нали някой трябва да я създаде.
Е и? Пари струва не информацията сама по себе си, а трудът по създаването ѝ. А това далеч не е едно и също.
За по-пълна аналогия, нека вземем джипа от горните постове. Ако ти имаш джип и аз ти го взема, ти ще загубиш, а аз ще спечеля. Защото ти няма да имаш джип, а аз ще имам.
Но ако ти имаш файл и аз си го копирам, то ти нищо няма да загубиш - защото колкото си имал преди това, толкова ще имаш и след това.
Което и доказва, че самата информация по същество не е материална и не струва нищо.
Ако материалните неща имаха свойствата на нематериалните (информацията) то щеше да е възможно аз да си изкопирам твоят джип и така и ти да имаш джип и аз да имам джип. Тогава щеше ли да твърдиш, че някой ти е откраднал джипа?
Тц, джипипът го cut-ваш, аналогията (тая отрова лъжеща и умни хора че с аналогии може нещо да се 'доказва') би била или копирайки да унищожаваш файла от който копираш или да правиш дубликат на джипа
Големия бъзик, че лицензират ДНК дето е от Бога.
И продават модели за 3Д принтер.
Едно нещо струва колкото може да извиеш ръцете на отсрещния да ти го плати.
Т.е. на мен не са успели да ми извият ръцете. Само Били Белезниците успява да ми гепи хилядарка от джоба, и да изяде пенсията на баба.
Тия с игрите просто не са успяли да го направят.
Баси, дори не играя игри. Сбръчканата дедотия има много общо със Стую. Иска да пробута на деца, и да печели.
Що за идиотщина? Ако нещо изисква усулия да се произведе, то струва пари.
Информацията може да изисква труд (това е точният термин!) за да се създаде, но не изисква труд за да се размножи в произволни количества. Именно това я прави безплатна.
Цената на труда, разпределен върху безкраен брой копия клони към 0.
Освен, ако цената на труда не е безкрайност, разбира се. Но крайно количество труд не може да има безкрайна цена.
Ами всеки от притежателите на безкрайния брой копия - със сума, клоняща към 0, както вече обясних.
Аха, а какво ще яде докато чака асимптотично за клонящото към нула подаяние? :)
лол, да задам въпроса по друг начин - искаш да разработиш ядрен реактор - как ще финансираш разработката (не производството, ами чисто теорята която трябва да се развие) ? С дарения клонящи към 0 няма да стане.
Ропчето като плаща за игра.
Плаща на един кокошарник Гани. Плаща за транзакцията от кредитната карта. Плаща ДДС. Плаща печалбите на акционерите.
Една много мизерна част от парите отива за пица на програмиста. Ейго е Ребата, кара на уй-н ХР, и 20 годишен комп. И старо Рено ли беше.
Изобщо не е бъзик, сам си ги пише тия неща. Шефчето му взе Грами ли беше, за софтуер за филми. Държи работниците си като клошари.
От работа не се става богат. Става се гърбат. Богати стават кърлежите, дето им плащате като си купувате софтуер.
Някви статистики четох, от директорските книги. От 3 до 7 % от плащането стига до кодерите. Другото е за безбройните лели по стълбата нагоре.
Защо пък да не стане? Ако даренията клонят към безкрайност ще се натрупа съвсем крайна (възможно огромна) сума.
ама ще се натрупа след безкрайно много време, докато ядрения реактор ти трябва сега
Ами не, и това се учи в първи курс - за съвсем крайно време ще се натрупа. Защото безкрайно малките, безкрайно на брой дарения вървят паралелно и образуват съвсем краен (възможно даже огромен) поток пари.
Разбира се, в реалността безкрайности са невъзможни, но същността на проблема този модел го показва отлично!
И ако не е съвсем ясно ще го обясня и по-подробно. Реално проблемът е, че всички "създатели на информация" които искат пари за своя труд оценяват цената на произведената информация на безкрайност.
Защото те искат някаква фиксирана цена за едно копие на информацията си. Тоест, ако броят на копията клони към безкрайност (а копирането на информацията, както казахме е безплатно!), те ще получат безкрайна сума за крайния си труд. Което е очевидно несправедлива цена.
Като не ти харесва модела им, не купувай продуктите, идиот.
Точно това правя, отпадък! Не им купувам продуктите.