<bgdev />free

Вход Регистрация

Гана
-2

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
#1918 (ツ) Дон Реба
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1575 пъти.

а баце, божков, гешев, батето, митю пищофа, как става така че ганите им го лапат вместо да ги командват?

#1919 (ツ) wqweto
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1569 пъти.
Дон Реба

а баце, божков, гешев, батето, митю пищофа, как става така че ганите им го лапат вместо да ги командват?

Мажат го с мед? Рабин само трябва да внимава с пчелите на село. . .

#1921 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.
Дон Реба

а баце, божков, гешев, батето, митю пищофа, как става така че ганите им го лапат вместо да ги командват?

Ако овцете не бяха мнозинството каквото са - тия гореизброените нямаше да командват парада.

Библия на идиократа Ей от тука чете безхаберна Гана. Обаче си е резервирала системата двойно и тройно. Примерно играя за държавна поръчка или европари. Дори да смятам всичката таа идиокрация за безсмислена - Гана иска да имам определено количество хабилитирани специалисти, т.е. назубрили 1 тон формули и преписали 200 протокола.

Ето цитат от Библията на идиократа:

Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, гимназия, хорово пеене, събрания, неочаквани посещения, учения за противопожарна безопасност, езици за софтуерно програмиране, родителски срещи, дни за развитие на персонала, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация, каквато изобщо не съществува в света извън училището…

Третото, на което уча децата, е равнодушие. Уча ги да не се интересуват прекалено, от каквото и да е, макар да дават вид за обратното. Начинът, по който постигам това, е много коварен. Аз изисквам от тях да са напълно въвлечени в урока ми, да подскачат на чина от вълнение и да се конкурират ожесточено помежду си, за да ми доставят удоволствие. Това е толкова трогателно; подобно поведение е способно да впечатли всеки, дори и мен. Когато съм във върхова форма внимателно планирам уроците си така, че да провокирам именно такава демонстрация на ентусиазъм. Щом звънецът бие обаче, аз държа децата да изоставят всичко, което правят в момента, и да преминат бързо към следващата работна станция. Трябва да умеят да се включват и изключват като с електрически ключ. Не знам нито един клас, включително моя, в който някога нещо важно да е било довършено. Преживяванията на учениците не са пълнокръвни; те опитват по малко от това, по малко от онова — на „вноски“, съгласно плана.

Седмото, на което уча децата, е, че човек няма къде да се скрие. Уча ги, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани от мен и колегите ми. За децата няма нито лично пространство, нито лично време. Преминаването от една класна стая в друга трае точно триста секунди, с цел да се минимизира безразборното сприятеляване между учениците. Децата биват поощрявани да доносничат не само едно за друго, а дори и за родителите си. Естествено, аз приканвам родителите също да докладват, ако детето им кривне от правия път. Когато членовете на едно семейство са обучени да доносничат един срещу друг, няма опасност то да крие зловредни тайни.

Аз удължавам ръката на училището, като възлагам на учениците така нареченото „домашно“. По този начин ефектът на наблюдение се прехвърля и у дома, където в противен случай учениците биха могли да използват свободното си време, за да научат нещо, което не им е било позволено — да изследват самостоятелно живота или разговарят с някой мъдър съсед. Липсата на вярност към училищния идеал е демон, винаги готов да намери работа за празните ръце.

#1924 (ツ) Дон Реба
Последно редактирано на 31.07.2020 от Дон Реба, видяно: 1555 пъти.
Rabin
Дон Реба

а баце, божков, гешев, батето, митю пищофа, как става така че ганите им го лапат вместо да ги командват?

Ако овцете не бяха мнозинството каквото са - тия гореизброените нямаше да командват парада.

хахахха , да, сигурно щеше да го командва някой мислещ, дето живота му е минал под ботуша на ганите rofl едит: исках да кажа жената на някой мислещ

#1927 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.

Децата и възрастните са затворени подобно на добитък и изолирани от делата на света до безпрецедентна степен. Днес никой не разговаря с тях. Пътищата на децата и възрастните не се пресичат в ежедневието, а в такова общество няма нито бъдеще, нито минало, само безконечно настояще. Всъщност думата „общност“ не може да се отнесе към начина, по който общуваме. Ние живеем в мрежи, не в общности и по тази причина всички, които познавам, са самотни. Училището играе главна роля в тази трагедия, както и в задълбочаващата се пропаст между социалните класи. Ние използваме училището като механизъм за сортиране на хора и сме на път да създадем образцова кастова система, без да пропускаме и най-низшата индуска каста, париите, които скитат с метрото, просят и спят на улицата.

Истината е, че училищата не преподават нищо друго, освен как да се подчиняваш на заповеди. Не мога да си обясня защо се получава така при положение, че там като учители, помощници и администратори работят хиляди човечни, внимателни, грижовни хора. Въпреки това абстрактната логика на институцията неутрализира личния им принос. Макар че учителите не са безразлични и полагат големи, наистина големи усилия, институцията е душевно болна — тя няма съвест. Тя бие звънеца и юношата, потънал в писането на поема, трябва да скочи, да затвори тетрадката и да се придвижи към друга килия, където да зазубри, че хората и маймуните имат общ предшественик.

Днес обаче се наблюдава все по-голямо разпокъсване на връзките в обществото. Единствените „успели“ хора в него са тези, които разчитат на себе си и са независими, уверени и индивидуалисти (защото общностите, които защитават зависимите и слабите, са отмрели и хората са свързани само в мрежи). В подобно общество продуктът на училището — добре школуваните хора — са неадекватни. Те могат само да продават ножчета за бръснене, да зареждат принтера с хартия и да говорят по телефона или пък да се взират с празен поглед в мигащи монитори. В качеството си на човешки същества те са напълно безполезни както за околните, така и за себе си.

Абсурдно и напълно противно на живота е да се придвижваш от килия в килия по подаден с гонг сигнал; да правиш това всеки ден от буйната си жизнена младост в институция, която не ти дава право на личен живот и те следва дори в храма на дома ти, изисквайки да вършиш нейното „домашно“.

#1928 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.

Учениците ми спят 56 часа от общо 168-те часа през седмицата. Това означава, че им остават 112 часа седмично, в които да се формират като личности.

Последните изследвания показват, че децата гледат телевизия 55 часа седмично. Това им оставя 57 часа, през които да пораснат.

Моите ученици са на училище 30 часа седмично, прекарват около 8 часа в приготвяне и пътуване към и от училище и отделят 7 часа за домашните си — общо 45 часа. През това време те са под постоянно наблюдение. Те не разполагат нито с време, нито с място за личен живот и биват наказвани, ако се опитат да проявят индивидуалност в начина, по който организират времето и пространството си. Това означава, че им остават 12 часа на седмица, в които да изградят своята индивидуалност. Естествено, освен всичко друго, моите ученици се хранят, а това също отнема време, макар и не толкова много, тъй като традиционното семейно хранене е блед спомен от миналото. Ако отделим три часа седмично за вечеря, на детето му остават девет часа лично време за цяла седмица.

Децата, на които преподавам, не проявяват любопитство към почти нищо, а когато проявят, то е краткотрайно и преходно. Те не могат да се съсредоточат за дълго дори и в неща, които сами са избрали. Забелязвате ли връзката между постоянното биене на звънеца за смяна на класната стая и това явление — вечното губене на концентрация?

Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво съчувствие към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято нужда от помощ е твърде явна.

Какво друго трябва да се реформира в училището? То трябва да престане да паразитира върху трудещата се общност.

#1929 (ツ) Courvoisier
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1536 пъти.

Архетипът на Jesture-а. Добрият цар го оценява, но лошият го наказва. Радикална будишвата. Голямата промяна поражда голямо напрежение, слабите резистори изгарят. Няма да оправиш света с един живот, недостатъчно е. Делото трябва да се продължи от други. Може да си в мир със себе си, да направиш каквото можеш по въпроса, без това да пречи на останалата част от живота ти. Няма как да промениш няколко милиона като им казваш овце и гани. По- лесно е да показваш как да не са овце и гани. Мерилото дали примерът ти е добър, обаче, е в овцете и ганите. Не е нужно да им доказваш, който трябва ще го оцени. Насила хубост не става.

#1930 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.
Courvoisier

Няма как да промениш няколко милиона като им казваш овце и гани. По- лесно е да показваш как да не са овце и гани.

Нямам намерение да променям когото и да било, дори себе си. Нито искам да им показвам. Просто таа книжка дето я цитирам е най-систематизираното на което съм попадал. Защо овц... пардон, совите са това, което са. 80% от целия живот на ропчето е бачкане за тоя дето клати папките, които преди това са били зелени и здрави дървета. И 2 от 3 дни ти прибират и малкото, останало от нищожните ти 20 % ефективност.

#1932 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.

Това им се бе случило в моето Лабораторно училище на тринайсет години и бе възможно единствено благодарение на хаоса, който цареше в богатия административен район, към който се числеше моето училище. Когато нещата се „стабилизираха“, Лабораторията бе закрита. Тя постигаше твърде големи успехи със съвсем различни деца и правеше прекалено малки разходи, за да й бъде позволено да продължи.

В Ню Йорк нямаме училища; имаме кошари за добитък, където затваряме загубени души. Преподаването е бошлаф работа, проект за социално слаби неудачници, които не могат да правят нищо друго!

#1934 (ツ) Courvoisier
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1517 пъти.

От Action RPG-тата най- много ми допадаше да съм Chaos Neutral. Казваш им Гани защото:

1. Искаш да се променят към по- добро

2. Егото им се присмива, валидира и подсилва собствената значимост

3. Искаш да ги контролираш

Други отговори също са допустими, отворен въпрос е. Ако искаш да ги промениш към по- добро, това ще стане бавно и само може да посееш дъба, но внуците ти ще го видят пораснал достатъчно, за да им пази сянка. Ако подсилваш чувството си за превъзходство, добре дошъл в chaos neutral архетипите. Личното ми мнение е, че те пречат най- малко на себе-то и най- малко на обществото, създават малко, но необходимо напрежение. Ако искаш да си на мястото на робовладелците, това е съвсем отделна тема, може би не искаш да им казваш така крещящо, че са гани, а да им хвърляш малко трохички и да ги научиш да са благодарни, защото без теб ще умрът от глад. Аз лично на 20 исках да ги променям, но видях, че е някакъв къртовски труд и няма да успея без да се пожертвам. Не мисля да ставам апостол. Но не ме влече и да ги контролирам, това също ангажира. В повечето време искам да съм ангажиран със себе си и близките до мен. Другото е гийкското, да знам for the sake of knowing. Плодът от дървото на познанието. Той носи знание за добро и лошо и още infinity състояние между тези два полюса. Приемам светът за Брахма, едно цяло, Абсолютът. Светът си играе игра със себе си, информационна еволюция. Проиграва infinity вероятности, за да разбере какво става. Аз съм част от този свят и на микрониво за мен светът съм аз и другите, които идентифицирам като част от аз. Но на макрониво, осъзнавам, че на фона на всичкото съществуване във вселената съм нищожен. Това не е постоянно чувство, но е осъзнаване в края на деня, което може да довете до корекция на поведението и действията през следващия ден.

#1935 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.
Courvoisier

Ако искаш да си на мястото на робовладелците, това е съвсем отделна тема, може би не искаш да им казваш така крещящо, че са гани, а да им хвърляш малко трохички и да ги научиш да са благодарни, защото без теб ще умрът от глад.

Продължаваш да си въобразяваш, че гоня няква цел. Просто днес ми е горещо и ме мързи, иначе тряя да ходя при един може би циганин, не съм го виждал. Да ми събконтрактва някви неща. Плащах дося 35% над ставката за района, не им давам зор, и пак не щат да бачкат мойте. Някак си не искам да се обръщам към фирма, и да ми докарат ропчета дето чорбаджито ще им подхвърли трохите за които говориш. Искам да бачкам със свободни хора, ама нещо не ми се получава.

#1942 (ツ) Rabin
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1161 пъти.

Мрежите, например училищата, не са общности, точно както и школуването не е образование. Училищните мрежи обсебват 50% от времето на децата, принуждават ги да го споделят единствено с деца на същата възраст, изискват от тях да започват и спират работа при подаване на звуков сигнал, налагат на хората да мислят за едно и също нещо по едно и също време и по един и същи начин, класифицират ги така, сякаш са зеленчуци. Така (а и по доста други подмолни и безумни начини) училищата-мрежи открадват жизнеността на общностите, заменяйки я с грозна машиналност. Никой не успява да премине през тях и да запази човечността си ненакърнена — нито децата, нито учителите, нито администраторите, нито родителите.

#1945 (ツ) Courvoisier
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1506 пъти.

Тук Атанас Буров е казал нещо, но може да кажеш, че е робовладелец. Ми, звучи сякаш нямат мотивация. Може да са изгорели, може да са прегорели, може да са си родени така. Ако можеш да дадеш процент от пая на правилните 2-3 човека, може да ти ускори случването. Може да потърсиш идеалисти. И това е работа и не е лесно.

Когато правя нещо, искам да го правя добре, защото "аз" се изгражда с правене. Ако не го правя добре, то тогава си губя ограниченото време живот с нещо с по- малко значение. Това не значи, че не съм скатавал за робовладелци, но съм и давал повече на лидери. "Аз" обича да има взаимно уважение, че "аз" е тук по собствена воля и "той" е гласувал доверие на "аз" по собствена воля. Ако "аз" дава повече и "той" трябва да даде повече. Това, което се дава не винаги е само пари.

#1947 (ツ) stewie
Последно редактирано на 31.07.2020 от stewie, видяно: 1185 пъти.
Rabin

Просто днес ми е горещо и ме мързи, иначе тряя да ходя при един може би циганин, не съм го виждал. Да ми събконтрактва някви неща.

Друго си е да напишеш, че "събконтрактваш" цигани, велик си ве Рабинеее!

#1950 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.

Meн кой ме мотивира, че и аз да ги мотивирам? Едни пари си сменили джоба, Манго не видя и не успя да прибере 40% за ракия... Боко навъдил сур билюк Гани в министерствата, и всячески пречи всичко гореизброено да се случва. Дори си е пуснал псетията да глобява 2/3 минимална заплата ако нямаш парцал на мордата.

Друго си е да напишеш, че "събконтрактваш" цигани, велик си ве Рабинеее!

Няма баце, българите никви ги не търси вече. Секи който може да си обуе гащите опъва каиша на 700 кинта нето, и чорбаджията им ги овиква като говеда. Щях да припадна като влязох в една фабрика до нас.

#1952 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1161 пъти.

Искам да разгледам разрушителните последствия от упражняването на фалшивите права над живота на индивида и семейството, за които институциите претендират. Те са еднакво опустошителни, независимо дали става въпрос за правителство, корпорация или друг вид мрежа.

Съобразно първоначалните ми аргументи за мрежите, всяка от националните институции изолира мъже, жени и деца по някой тесен аспект от човешката им личност: в училище това е възрастта и още няколко характеристики; други институции си служат с различни механизми за сортиране.

Ако постиженията на човек в тези тесни рамки се възприемат като определяща мярка за успех, ако например шестицата се възприема като основна цел на юношеството и изискванията за постигането й поглъщат повечето внимание и време на младежите; ако стойността на индивида се определя от успеха му в гоненето на тази абстрактна цел, значи сме създали определен тип социална машина. Придавайки цел и значение на иначе безсмислено и фантасмагорично поведение, тя обезчовечава учениците, дистанцира ги от собствената им същност и прекъсва естествената им връзка с родителите, от които иначе биха търсили потвърждение за важни въпроси.

Преди около век един френски социолог каза, че неписаната цел на всяка институция е да оцелее и да се разраства, а не да изпълнява задачата, която си поставя на хартия. Ето защо най-голямата цел на държавната пощенска служба не е да достави пощата; тя е да защитава служителите си и да осигури някаква кариера на по-амбициозните от тях. Най-голямата цел на постоянната войска не е да защитава националната сигурност, а да си осигури завинаги определен дял от националното богатство, което да разпределя сред персонала си.

Макар че образованието, предлагано от този абстрактен родител, не печели ничие одобрение, правото на институцията да принуждава клиентелата си да ползва съмнителните й услуги продължава да бъде гарантирано от полицията. В допълнение се събират нови армии, които да воюват за още по-голямото й разширяване — напук на доказателства от всякакъв род, че тя търпи пълен провал от самото си начало.

Чуват се тези, че училището ще е много по-смислено и ефективно, ако учениците са в него от девет до пет или дори от девет до девет часа, и то целогодишно. Твърди се, че вече не сме общество на фермери и че децата ни не се нуждаят от време за работа на полето. Школото на новия световен ред ще осигури сервиране на обяд, вечерни развлечения, терапия, медицинско обслужване и куп допълнителни услуги, които ще превърнат институцията в истинско синтетично семейство за децата.

Той твърди, че школуваните деца се превръщат в граждани с повърхностен „масов характер“, които се отнасят презрително към естетиката и стремежа към съвършенство и са неадекватни в личните си житейски кризи.

#1954 (ツ) Courvoisier
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1490 пъти.
Rabin

Meн кой ме мотивира, че и аз да ги мотивирам?

Пиши в изискванията self-motivated; self-driven rofl Твоят бизнес си е твоя грижа. Не очаквай някой туко-така да го взема присърце. Ако искаш по- качествена работа, ще ги мотивираш; кой с жени, кой с пари, кой с коли, кой с бело, кой с част от пая. Ако искаш да берат по- бързо памука, ще ги биеш с камшика. Но като ги побиеш повече с камшика може да въстанат.

#1958 (ツ) Courvoisier
Създадено на 31.07.2020, видяно: 1480 пъти.

Баце, и аз сакам да ходим по разни планети около звездите, обаче нема технологии. Некой друг живот. За момента можем само да се разходим по Европа, с малко повече пари и бюрокращиня и другаде. Не че няма какво да видя, има хубави места. Ако имам късмет, може някой ден да кацна на луната. Може и сам да се заема с тази задача, обаче съм преценил, че в момента трябва да изкопам много мотики, за да го направя и ако го правя сам няма да ми стигне живота. Ако пра-внуците ми могат да ходят свободно до луната, до марс, ще съм доволен. Привидно не правя нищо по въпроса, защото не развивам космическа технология, обаче косвено съм се впрегнал да движа доколкото мога прогреса на макрониво - в себе си и в семейството. Сега, като има само цигани, ми хубаво, цигани. Тя лехата така или иначе трябва да се прекопа, или от теб, или от тях. Като дойде време да мреш, щото и това време ще дойде, гледай да си доволен от себе си, a.k.a, какво си направил в тоя живот. Идеята, ако не я постигнеш, може да положиш основите и наследниците ще продължат. Ако бях безсмъртен, сигурно щях да постигна много, обаче не ме тормози тази мисъл.

#1962 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1158 пъти.

My ass

Първо място в европейската класация на затъпяващите млади бе присъдено на България от Европейската фондация за подобряване качеството на живот.

#2003 (ツ) Rabin
Последно редактирано на 31.07.2020 от Rabin, видяно: 1156 пъти.

Второто, на което уча децата, е да си знаят гьола. Внушавам на децата, че трябва да си стоят в класа. ... Аз не лъжа открито, но с времето съм разбрал, че истината и преподаването в училище са две на практика несъвместими неща, както още Сократ е казал преди хиляди години. Номерираните класове показват на децата, че всеки си има място в пирамидата и няма начин да го напусне, освен ако не владее трикове с числа. В противен случай трябва да си стои там, където са го сложили.

Ей туй четвъртото ви го е загньетил Дарки, и свивате ушетата кат потни сърнички. Ето защо рабиноидите са опасна отрова, и всячески опитват да ги държат настрани. Кофтито е, че рабиноидите имат идея как работи техниката, и никви защити не ги спират. Само главоболия на админите, и файда нулева. На всичко отгоре рабиноидите научиха и примерните сърнички да попържат админите... Развалят казармата и туйто! Като Иванчо в класа, който събрал всички и го извадил!

Четвъртото, на което уча децата, е емоционална зависимост. Звездички, пчелички, корекции с червен химикал, усмивки и намръщени лица, награди, похвали и мъмрения — аз уча децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия. Всеки висшестоящ може да дава и отнема права, защото в училище права не съществуват (отнето е дори правото на свобода на словото, постановено от Върховния съд), освен ако училищната администрация не реши другояче. Като учител се разпореждам с личните решения на учениците, давайки картбланш на тези, които одобрявам, и наказвайки ги за други, които застрашават контрола ми над ситуацията. Учениците постоянно правят опити да проявяват индивидуалност, затова действам незабавно и съм непреклонен. Индивидуалността е опасна, защото противоречи на класовата теория и не се поддава на класифициране.

Реба, туй се ено ти си го писал:

Петото, на което уча децата, е интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Това е най-важният урок, който им преподавам: винаги трябва да чакаме някой, който знае повече от нас, да придаде значение на живота ни. Всички важни решения се взимат от експерт; единствено аз, учителят, мога да определям какво трябва да учат децата в класа ми. Всъщност тези решения взимат хората, които ми плащат, аз просто ги налагам. ... Добрите ученици мислят така, както съм им казал, като не оказват съпротива и засвидетелстват задоволителен ентусиазъм. Аз избирам за кои от милионите неща, достойни да бъдат изучавани, имаме време в час. Макар че това всъщност правят безименните ми работодатели. Аз не решавам; има си хора за това — мен какво ме засяга? За моята професия не се изисква любопитство; изисква се конформизъм. ... Голяма част от съвременното право, медицина и инженерство също ще отпаднат, както и производството на облекла и учителската професия. Всичко това може да ни сполети, ако училищата не продължават редовно да бълват безпомощни хора.

Не бързайте да гласувате за радикална реформа в училищата, ако искате още да си получавате заплатата. Създали сме начин на живот, който ще се срине, ако хората не правят каквото им е наредено, защото не знаят как да решават сами какво да правят. Това е един от най-важните уроци, които преподавам.

Шестото, на което уча децата, е условна самооценка. ... Всеки месец на родителите на ученика се изпраща формуляр, който ги уведомява дали трябва да му демонстрират одобрението си или не. Надлежно и прецизно, в проценти, е отбелязано точно колко недоволен трябва да е родителят от детето. Екологията на „доброто“ училище зависи от постоянното поддържане на недоволство; комерсиалната икономика зависи от същия стимулант. Някои хора биха се изненадали колко малко мисъл и време се влага в попълването на тези формуляри. Техните привидно обективни констатации обаче се натрупват и съставят профил на учениците. Той ги принуждава да достигнат до определени изводи за себе си и бъдещето си въз основа на небрежната преценка на някой непознат. Самооценката, която е фундаментът на всяко важно течение във философията, никога не се взима предвид. Урокът на тези формуляри, оценки и тестове е, че децата не трябва да се осланят на себе си и родителите си, а на преценката на сертифицирани длъжностни лица. Винаги някой друг трябва да ни казва колко струваме.

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Гана
-2

AsmBB v2.9 (check-in: e72809fde8a3357c); SQLite v3.31.1 (check-in: 3bfa9cc97da10598);
©2016..2020 John Found; Licensed under EUPL. Powered by Assembly language Created with Fresh IDE