Това да слагаш в един кюп мислещи, слабомислещи и немислещи е стандартна грешка, за съжаление води и до стандартно мислене. Реално няма чак такова осъзнаване, масовката просто стига до идеята че ако следва заповедите може и да живее, ако не ги следва - със сигурност ще има наказание, да не привеждам стандартните примери за НКВД и отрядите за предатели зад гърба на атакуващите червеноармейци. Има разни дисидентски групи които разбира се търсят начин да преебат системата, само че за да преебеш системата трябва първо да я познаваш, второ да познаваш материала от който е изградена и трето, да си готов да платиш цената която обикновено е нещо силно лично - дали имоти, дали глава и т.н.
За войните малко не си прав, имало е една серия войни в началото на 20-ти век и дори и най-големия нихилист и миролюбив умнокрасивец ще признае че в тях дух и умение е имало повече от достатъчно, много по-разсипващ ефект е имал така наречения комунизъм, защото е предоставял много по-лесни начини за чийтване на системата и с много по-малки изисквания за качества, достатъчно е било да се докажеш като верен на идеята да краднеш и издигаш нагоре по главите на непартийните членове и за теб е имало място в системата. Това поведение е ярко видимо в така наречения балкански синдром, т.е. благоговение не пред можещия, а пред богатия, т.е. тоя дето е успял да открадне най-лесно най-много, его и Рамбо се радва на мангалите щото крадат по-добре от него.
Единственото което разкъртва тоя синдром е отварянето към света, т.е. да даваш възможности да богатееш с умения за което се иска голям пазар, на комунистите не случайно стълб в идеологията беше да не пътуваш по света и най-вече - да търгуваш предимно с други комунисти (СИВ) където основната идея е да няма конкуренция, а планиране, демек и за най-некадърния има място.
Тия неща са оставили сериозен отпечатък, разбира се в изкривения синтез на балканеца в комунистическа среда, тъпото е че двете неща много си пасват и целта на живота става да си по-добре от съседа, а не непременно наистина добре, его е козоеба с най-голям кеф обяснява колко по-добре бил от всички във форума, като за него е важно заключението а не някакъв си реализъм, а още повече се радва че е пръв в пенсионерското село, пръв крадльо и каквото се сетиш пръв.
Отиваш на другата крайност и гледаш драскулката - и на него му прави кеф да е първи, най и каквото се сетиш - това му е фикс-идеята и целта в крайна сметка в балканския форум.
Най-добре го е казал Пратчет - всеки магьосник сам смятал себе си за умерено страхнотен - но все пак като английски джентълмен управляван от кралска династия емнайсе века е изпуснал да добави подразбиращото се (за другите джентълмени) "и е оставял джентълменски другите сами да го оценят и да охкат от възхищение".
