В някакво пространство, в някакво подпространство имало едно време дадено нормализирано, удобно подредено семейство юнашки вектори : i1 , i2 и i3 . Нямали те собствени числа, нито собствени стойности, а живели както майка им ги родила. От период до период, от минус n до n работили и превивали гръб братята на базиса на богатия Симплекс – експлоататор и капиталист, който живял целия си живот по принципа на най-малкото действие.
Но лош късмет – намразил ги Комплекс – синът на Симплекс – и започнал да се подиграва над тях с коплексните си щуротии: ту една координата нулира, ту друга. "Няма да имаме мира от този Комплекс" – решили братята – "Няма за него никакви ограничения." И намислили те да обиколят всички пространства и подпространства, всички слоеве и многообразия и да намерят дясна координатна система. Излезли в чисто потенциално поле и тръгнали с крачка е/2, накъдето им видят очите. n вървели, 2n вървели, Зn вървели... Започнали вече да се срещат магнитни аномалии. Погледнали братята – точно пред тях блести струйно течение със син разрез на гладка комплексна равнина. Не просто течение, а завихрено. "Няма ли да половим малко рибки?" – попитал i1 . "Защо не?" – отвърнали братята му.
Хвърлили те от горния бряг своята изпитана ортогонална мрежа. Гледат – в мрежата сигма-риба се мята и с човешки глас дума. "Не ме погубвайте, юнаци, ще ви потрябвам." Пуснали я братята и продължили нататък. Много ли, малко ли вървели – повече от нула и по-малко от безкрайност – и изведнъж гледат: стои на пътя малък параметър, от глад плаче. Съжалили го братята, нахранили го с ядра. Изведнъж започнал параметърът пред очите им да расте, а като достигнал екстремална стойност, поблагодарил на братята и казал: "Аз ще ви потрябвам." И пропаднал, като че го е нямало изобщо. Потъмняло тук небето, изчезнало слънцето. Понесли се из пътя листата на Мьобиус, завъртели се из въздуха уединени вихри; огнени светкавици разцепвали небесната сфера на Риман. Огледали се братята, гледат – до пътя къщичката на Баба Яга. "Къщичке, къщичке, обърни се към нас с плюс, а към гората с минус."
Обърнала се къщичката. Влезли в нея векторите и се зарадвали – стои маса, а масата цялата отрупана с най-различни гозби. Наяли се братята и попитали: "Има ли някой тук? Обади се!" Гледат – изпод печката излиза вектор ли, скалар ли, в дробна верига окован. "Добре дошли, благородни вектори! Аз съм добрият магьосник Ади Аба Ага Коши Мак Лоран. Ето че вече половин живот стоя тук под стражата на злата Баба Яга и се мъча да докажа голямата теорема на Ферма..." Още не успял той да довърши и зашумяло и зарезонирало наоколо. "Да бягаме" – извикал Мак Лоран. Освободили го братята и хукнали всички заедно да бягат. Гледат – по небето лети прекрасната Делта. Ударила се Делта о земята, застанала на главата си и се превърнала в Баба Яга: "Мирише ми... мирише ми на вектор!" А от братята вече и помен нямало.
